Нашият гост: Евелина Павлова е родена в гр. Своге. Завършила е маркетинг и мениджмънт в УННС. Радио и телевизионен водещ, програмен директор на радиата Mila Gold, Star FM, Radio FM+. Водеща на “Аз обичам България” и “Женени от пръв поглед”, създател и управител на единственото в България радио, посветено на децата - Radio Family.

- В толкова ли отчужден свят живеем, че хората се нуждаят от драматургично събитие като “Женени от пръв поглед”, че да се свържат един с друг?

- Предполагам. Много мислех, след като започна предаването, за това докъде трябва да са стигнали в отчаянието си хората, че да търсят половинка с помощта на консултант? Но се оказа, че това нито са отчаяни хора, нито са отчуждени. Дори си дадох сметка, че да търсиш половинката си в интернет е по- екстравагантно, отколкото някой професионалист да те консултира.

Според мен генералният проблем е, че хората не успяват да отворят сърцата си и да общуват пълноценно. И още по-лошо, когато нещо се обърка, когато стане трудно, търсим нова половинка. Наскоро срещнах една жена на улицата, която вече даде заявка за участие в евентуален нов сезон. Каза, че не се притеснява от това да не познава мъжа си пред олтара, защото наскоро е разбрала, че не познава собствения си съпруг... след 20 години брак.

- Преди малко изрекохте една ерес, свързана с интернет - “намирането на партньор там е по-екстравагантно”. Давате ли си сметка, че току-що накърнихте поколението, което дори за тоалетната пита чрез фейсбук?

- Ха! В момента сме свидетели на първото поколение, което от раждането си израства в изцяло дигитална среда. Не знам те по какъв начин ще общуват, когато станат големи. Със сигурност все повече и повече интернет ще бъде част от общуването.

- Това увредена комуникация ли е?

- След време може да открием, че мобилните телефони ни разболяват, но днес не можем да си представим живота без тях, нали?!

Това е естествената ни среда. Кой знае какво ще стане след епохата на социалните мрежи? Може би днешните деца ще разказват с носталгия за времената на фейсбук. Днес влюбването става с “лайк”, а разлюбването става с изтриване на профила ти от приятелската листа. За тях това е нещо съвсем обичайно.

В началото проекта “Женени от пръв поглед” ми изглеждаше забавно шоу. Казах на моята приятелка, че това е много смешен формат. Когато обаче тя гледа първия епизод, ми се обади на другия ден и ми каза: “Защо казваш, че това предаване е смешно. Мен много ме натъжи. Видях едни много симпатични, добри хора, които не са си намерили половинката, и много се чудя защо на трийсет и няколко години ти нямаш човек до себе си и си самотен.”

Това не са провалени и отчаяни хора. Те са самотни, защото не са успели да намерят човек, с когото да споделят живота си.

- Какво казват специалистите? Защо се случват тези провали?

- Специалистите казват нещо много интересно. Когато човек търси половинката си, той вече има формиран модел в главата си. Слага някаква рамка и търси човека от рамката. Примерно - трябва да изглежда така, да има чувство за хумор, да е интелигентен. Ако човекът насреща не пасва, изобщо не се и замисляме дали би бил подходящ за нас. Не си даваме сметка, че когато търсим хора по свой образ и подобие, ние не си даваме шанс да бъдем изненадани, нито обогатени в една връзка, да бъдем провокирани и да научим нещо повече за другите, а и за себе си.

- Как гледате на българския стереотип, който звучи горе-долу така: той трябва да има чувство за хумор, да не пие много и “да ме уважава”, а тя - “да готви като мама” и “да носи на бой”?

- Ужас! Това ли са стереотипите?

- Ако се зачетем в полицейската сводка и в архивите на бракоразводните дела - да.

- Най-много се впечатлявам от изискването “да има чувство за хумор”. Все си мисля, че истината е по-различна, но със стереотипи се живее по-устойчиво - да.

- Каква е разликата между “Женени от пръв поглед” и “Аз обичам България”?

- Не мога да сравнявам двете предавания. Освен това “Аз обичам България” не трябва да се приема като шоу в наши дни. България и любовта към нея са нещо повече.

- Вие имате една прекрасна идея - да помогнете на българите в чужбина да съхранят българския език за поколенията след тях. Разкажете малко повече.

- Идеята се роди преди няколко години, когато с колеги и приятели създадохме един уникален за България проект - уеб базирано радио за деца (на адрес https://www. radiofamily. bg/). Там гласът на децата наистина се чува. Те създават, ние само помагаме. Излъчваме детски песни, приказки, образователни програми, ранно езиково обучение.

Това, за което ме питате, е рубриката “Родна реч” специално за българските деца в чужбина - над 200 000. Идеята дойде на 21 февруари, когато е денят на майчиния език. По правило медиите правят кампании, за да направят впечатление. Е, оказа се, че можем да направим много повече от това - създаваме една общност от българчета, които живеят къде ли не по света със своите родители. Получихме много обаждания, много молби да продължим. Ако в България е патриотизъм да си купиш знамето от електронен магазин, то там патриотизмът е това да научиш децата си на родния им език.

Една майка ми написа: “Българският език се полага на моето дете по рождение - това е патриотизъм.”

- Как ще развиете тази идея?

- Започнахме да записваме приказки, които се четат от професионални актьори и от деца. Искаме повечето приказки да са в стихотворна форм. Излъчваме много български песни. Езикът освен граматика е и мелодия и чрез мелодията много по-лесно се усвоява. Държим и на обратната връзка, защото българите в чужбина най-добре знаят от какво имат нужда.

- Защо го правите?

- Аз обичам България (смее се).