Самоука художничка изрисува за една нощ върху стъклен витраж образа на любимия си актьор Чочо Попйорданов. Шокирана от смъртта му и провокирана от таланта на актьора в спектакъла “Хъшове”, Антоанета-Мария Стоянова открила внезапно, че може дa рисува лица на хора. Дотогава от ръката излизали само картини от цветя. Тони прорисувала рози, лилии, лалета и пролетни поля преди три години, когато майка починала. Тогава тя спонтанно хванала четката и открила таланта си. Така до днес се родили 200 стъклени „платна” с цветя в различни вариации, повечето от които е подарили на приятели и близки.

Отскоро Тони рисува портрети, ала само на свои любими актьори, пише "Марица". Тя е почитателка на „седмото изкуство” и е гледала 50 пъти любимата постановка „Хъшове”, където приживе главната роля играеше Петър Попйорданов-Чочо. Тя познава актьорския състав лично, а срещата им станала на 18-ия рожден ден на дъщеря Верджиния. Вместо тоалет Тони подарила на момичето билет за „Хъшове”. Така се родило приятелството с актьорите от спектакъла. И блеснала неочакваната дарба на художничката.

“Когато Чочо си отиде на Великден преди две години, бях шокирана. Не вярвах. Внезапната смърт ме порази, защото го чувствах близък. В нощта след погребението го сънувах. Събудих се, грабнах четката и го изрисувах като Македонски от “Хъшове”, а до него бе актьорът Валери Йорданов, който играе Бръчков. Картината довърших за седем часа, просто не усетих как се получи”, разказва за неочакваната си дарба 47-годишната Антоанета-Мария. За няколко месеца тя сътворила 11 стъклописа от поредицата “Хъшове”. Докато рисувала, си пускала филма, а за фон “Бел кон” - песента от спектакъла.

Тони по професия е фризьорка, а в момента държи малка книжарница в центъра на село Брани поле. Помещението прилича на фотогалерия, защото там са изложени нейни витражи, а стените са облепени със снимки на актьорите от “Хъшове”.

“Тук е моят живот. Чувствам се щастлива, обградена от хора, които харесват България и вършат добри дела, въпреки че стават все по-малко”, смята Стоянова. Допреди няколко години е работила на Канарските острови, но се прибрала, защото майка Станка се разболяла. Антоанета-Мария се грижела за нея, водила я на лекари, но въпреки усилията жената починала. “Бях съкрушена, когато я загубих. Майка ми беше невероятна жена. По професия учителка, държеше и книжарничката”, обяснява Антоанета- Мария. Тя седяла една седмица на нейното място и мълчала, потисната от неописуемата мъка. „Съкрушена бях от загубата. Страдах, не можех да преживея. И изведнъж сякаш тя ми даде сила. Усетих някаква светлина, доброта и обич около мен. Видях няколко празни стъкла в китайски рамки, оставени от нея в книжарницата. И започнах да рисувам по тях цветя - градини, бели вишни, полета с лалета. И сякаш почувствах някакво успокоение, тя си беше при мен”, обяснява неочаквана си дарба Антоанета- Мария. Изработва стъклопис с витражни бои.

Художничката се вдъхновявала и от добротата на майка си. Преди 13 години Станка подела инициатива в Брани поле за построяване на параклис, направила кампания за набиране на средства, в която се включили местните жители. Изградили малък храм „Св. Архангел Михаил”, а край него засадили 200 дръвчета. Днес там е парк. Стоянова смята, че доброто дело и подадената ръка на човек в беда е пътят на хората към щастието на земята. Поради тази причина тя дарява своите картини за благородни каузи. Така се родила идеята част от поредицата “Хъшове” да даде за събиране на средства за лечението на 29-годишния Иван Божилов от Пловдив. Преди една година младият мъж загубил ръката си при катастрофа. Сега се нуждае от 70 000 евро за поставяне на миоелектрична протеза в клиника във Виена.

“Идеята да помогнем се роди спонтанно. Бяхме на театър в София с Вирджиния, гледахме "Вересии" с актьора Тончо Токмакчиев. Когато постановката свърши, седнахме да я обсъдим. Развълнувахме се, защото сюжетът бе за българите емигранти, които заминават всеки ден да търсят препитание в чужбина, а тук хора не остават. И изведнъж двете се погледнахме и изрекохме в един глас: "Картините, те са за Иван". И сякаш ми стана по-леко, защото се колебаех какво да правя с тях - дали изложба, дали да ги продавам. Но си намериха мястото", казва Антоанета-Мария. Вирджиния е студентка в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив. Там работи Иван. На благотворителната вечер за събиране на средства за лечението му, организирана от студентката по дипломация Меги Трайкова, още от първия път бяха продадени три картини от “Хъшове”. На една от тях са наредени хъшовете, седнали на брега на Дунава с очи, взрени в България. „Сякаш виждам днешните българи, които отиват далеч от близките си, а душата им постоянно е в дома им, искат да се върнат, но уви, нямат друг избор”, казва Тони. И допълва, че е живяла в чужбина, но си дошла, защото тук се чувства по-добре.

Освен че рисува от една година, Антоанета-Мария се е захванала и с будителска дейност. Всеки месец организира пътуване до София за посещение на театър. Почитателите на Мелпомена от Пловдив и района гледат интересни постановки в Народния театър. Тя организира автобус, купува билети и ако се наложи, разказва сюжета на представлението. "Желаещите постоянно се увеличават. Ако в началото бяхме само 20 души, вече станахме 80. Хората като се върнат, ги гледам по-спокойни, весели и добри. Какво друго ни трябва", доволна е Мария. Посетили са всички премиери на Народния театър, а най-много гледали "Хъшове" на Александър Морфов. Предстои пак да ходят на 25 април, а преди седмица са гледали “Дон Жуан”.

Сега художничката е започнала втора поредица от серията „Хъшове”, а в момента прави репродукции на „Водни лилии” на Моне и „Звездно небе” на Ван Гог. Съвсем скоро иска да отвори и своята галерия, която ще нарече „Хъшове”, а нейни кръстници ще бъдат актьорите от култовия спектакъл.