Слави и Ку-ку бенд забиват в O2 Арина в Лондон на 9 юни Най-голямата зала в Европа ще отвори врати за родните музиканти

Чужденци разбиха сладкарница в София и откраднаха десерти Нарушителите сами признават вината си

Русенци на протест за чист въздух

Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

Санират, ако намерят още пари Довършват само сградите, където ремонтите са започнали

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Възстановяват скалния манастир край Крепча след 1100 г.

Скалният манастир в Крепча, известен с най-ранния надпис на кирилица по нашите земи, от тази година става действащ с решение на Светия синод.

Манастирът, малко познат извън средите на историците паметник на културата, се намира в Търговищко. Той е на 20 км от град Попово, в близост до опаченското село Крепча. Наречен е на Вси български светии, а храмовият му празник е във втората неделя след Петдесятница. Това разказва архимандрит Серафим Геновски, който служи в Попово и вече е игумен на скалния манастир в съседната община Опака.

Засега светата обител няма послушници, но един ден и това ще стане, за да се върне духът на монасите, завещали на поколенията най-старите ни познати думи на кирилица, надява се игуменът му.

Надписите, издълбани високо във варовика на скалите край Крепча, съдържат и послание за поколенията:”Тук почива праведният отец Антони. А който направи в църквата житница, да отговаря пред Бога”, Написа недостойният Михаил”.

Датировката на надписите сочи, че са от 921 год. и е направена от проф.Казимир Попконстантинов.

Думите са недостъпни за миряните и са разположени високо над стълбите, но игуменът на манастира архимандрит Серафим се надява да намерят решение как да станат видими за поклонниците и в същото време да бъдат опазени от рушителните сили на човеците и времето.

Самият комплекс е разположен на три нива в скалите. В тях има килии, църква и гробница, където имало 3 погребения. До църквата, издълбана в скалата, се стига по криволичещи на нива метални стълби, поставени преди време по европейски проект за културен туризъм.

Районът е сред опазените девствени природни пояси и изобилства със старини, повечето от които все още непроучени. От десетилетия в околията копаят иманяри, а за находките от тях се носят легенди.

Името Крепча на селището в съседство пък идвало от някогашните крепости наоколо, които били превзети и разрушени. Има предание, че в района по османско време са били изселени боляри от Търново, които са били принудени да приемат исляма. Смята се, че това е станало през 17 век, когато християнското население там масово било помохамеданчено. И до днес имало фамилии, които носели името Болярови.

Отговорникът на най-новия манастир по нашите земи разказва, че вероятно е имало божия промисъл битието и пътят му на църковен служител да го отведат до скалите край Крепча.

Серафим е родом от Търново. Служил е в Дивотинския и Клисурския манастири, бил е ректор на Духовната семинария в София и протосингел на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. През 90-те год. се е движел сред отбрани светски среди. Преди 5 г. го пратили да служи по селата в Поповско и открил своето спасение и неочаквана духовна хармония.

“Наситих се на славата. Искам спокойствие и го намерих сред новите си съграждани. Те ме отведоха и до манастира, пред който занемях от благоволение”, припомня си първата си среща с Крепча свещеникът.

В Попово той почнал да сътрудничи на местния исторически музей и директора му Пламен Събев, за да обсъждат религизонни ценности, които са в експозицията му. Преоткрил хобито си на каменоделец и направил две чешми. По това време в местния любителски кино клуб “Иван Братанов” решили да правят късометражен филм за манастира и ангажирали архимандрит Серафим да участва в него. Преди 3 г., покрай филма, се родила идеята да възстановят църквата в скалите. Тогава тя била само една пещера, разказва игуменът. Насред скалите имало огромна дупка, изкопана в камъка от иманяри, които са търсили незнайно какво в пластовете варовик. Серафим и сподвижниците му поръчали да се изработи олтар, иконостас и отслужили първата литургия след 1100 год. За начинанието получили багословията на тогавашния Русенския митрополит Неофит, сега патриарх.

За възстановяването на скалния манастирски комплекс помагат и сегашният Русенски митрополит Наум, проф. Николай Овчаров, както и бизнесмени от Варна. Миряните с финансови възможности решили да ангажират архитекти, които да оформят цялостното пространство около скалите, за да стане привлекателно за миряните. Идеята е да има зелени площи, посетителски информационнен център и сграда за монасите, които един ще върнат живота в старата обител. Проф. Овчаров пък вижда манастира като част от общ маршрут с Ковачевското кале в Поповско, крепостта Мисионис край Търговище и забележителностите в региона, който обхваща Търновско, Шуменско и Разградско.

“Искаме да се развие поклоннически и културен туризъм, защото същината на вярата е тя да стига до повече хора и те да намерят себе си в нея”, допълва Серафим. Покрай духовните си знамания, той се интересувал от история, археология, а неотдавна дори взел магистърска степен по културен туризъм във Велико Търново.

Игуменът не спестява, че в манастира сега влизат предимно мюсюлмани от околните села. Изселници турци в Германия специално се качили по стълбите до църквата в скалите и се снимали до иконата на Богородица, като казали, че почитат Мадоната, която е свята и в тяхната религия. Жените сложили забрадки, както повелява канона при влизане в храм. Абитуриенти пък изкачили 150 металните стъпала с десетсантиметровите си токчета, за да съхранят в кадри празника си пред вратата на манастира, като най-свято място в тяхния край.

Интересът на местните хора кара архимандрит Серафим да вярва, че възстановяването на манастира в скалите ще привлече много посетители от различни изповедания.

“Мястото е религиозен храм и дом на смирението. Светското трябва да е малко и премерено”, казва той, припомняйки послането на монаха мястото да не бъде превръщано в “хамбар”.

С болка казва, че имало и злонамерени хора, които влизали да рушат и сквернят храма с графити. Преди време намерил потрошен олтара и изкъртени икони и кръст. Възстановили всичко и смятали да заключат църквата в скалите. Отказали се и поели риска тя да е отворена за всеки тръгнал да търси своя път към Бога, себе си и човеците. И в студените дни архимандрит Серафим е в манастира и посреща странниците, бродещи по друмищата в дирене на надеждата, дава им от огънчето на вярата, която гори в свещиците в храма.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.