Нигяр Джафер: Моделът на здравеопазването е грешен

Весела Лечева: Грешка е да се иска оставка за изразена политическа позиция

Хлапета ще борят агресията с картинг и съвети от професионални пилоти

Изчезнаха 111 девойки след нападение в Нигерия

Учени регистрираха подозрителна активност на Йелоустоунския супервулкан

МЗ: Бутилираната вода носи сериозен риск за детското здраве

Мел Гибсън снима детективски сериал

173 милиона за нов център на София (ВИДЕО) Пускат нощен транспорт за 2 лв.

Две българки на топ постове в ЕК Първата жена начело на Евростат ще е Мариана Коцева

Вижте акцентите от броя на “Труд” в четвъртък, 22 февруари 2018

Русия е заплатила глоба от 15 милиона долара на Международния олимпийски комитет

Актьорите Гал Гадот и Марк Хамил ще връчват награди “Оскар”

Мъж обгоря след инцидент в леярна Прокуратурата проверява и друг случай

Валери Жаблянов в блиц пред “Труд”: ГЕРБ удрят всеки, който не им харесва

Легионер стрелец обвинен за хулиганство Горския човек заплашил служители на МВР, че ги очакват много изненади

Майка отлага лечението си на рак, за да роди бебето, което носи

Историята на Светла някои хора биха определили като чудо. Развитието на медицината обаче показва, че такива чудеса вече са възможни, въпреки обстоятелствата, дори и у нас. Това е история за саможертвата, за силата на духа и за изцелението, съобщава bTV.

На пързалката с мама и татко – това е любимото време от деня за Вики и Катрин. Разликата между двете сестри е малко повече от година – година, която е най-голямото изпитание за родители им.

Преди четири години силни болки в крака отвеждат бременната Светла Йорданова на лекар. Изследванията поставят диагнозата: остеосарком – вид рак на костите. „Като чух рак, разбрах, че може би вече няма да има живот, но се борех, защото бях бременна с малката ни дъщеричка и реших, че заради нея трябва да се спасим”, спомня си майката. „Уплашихме се. Не знаехме какво е точно. За първи път чувахме”, допълва съпругът ѝ Людмил Йорданов.

Така започна дългият път на семейството да пребори болестта. Светла обикаля десет големи болници – в Плевен, София и дори Пловдив. Навсякъде я отпращат. Повечето лекари не й дават надежда. „Веднъж дори ми казаха „Туморът е прекалено напреднал. Имахме едно момиче като теб младо, което не оцеля и няма нужда, не можем нищо да направим”, разказва Светла.

Заболяването ѝ е изключително рядко и агресивно. Това е един от най-честите тумори сред младите и засяга пациентите между 15- и 30-годишна възраст, обяснява проф. Георги Михайлов от Националната болница по онкохематология. Той поема случая на Светла. „В случая бе необходимо да бъде направена предоперативна химиотерапия с високи дози, много агресивна, и следоперативна – също високодозова и много тежка”, обяснява лекарят.

Терапията е животоспасяваща за майката, но рискова за бебето. Светла взима най-трудното решение – отлага лечението, за да роди детето, което носи. „Тя отказа да се лекува. Искаше да роди своето дете и дойде в една напреднала фаза на заболяването. Има и този логистичен проблем, че в България не е организиран пътят на болния за такива редки тумори – от диагнозата към точното лечебно заведение за извършване на необходимата терапия”, подчертава проф. Георги Михайлов.

Именно заради проблемите с логистиката лечението на пациенти като Светла закъснява, понякога – фатално. „Подобни заболявания на редките тумори създават проблеми. Ние сме предложили цял списък, които да бъдат включени в т.нар. реимбурсна листа, през която Агенцията по трансплантации и Министерството на здравеопазването да заплащат извършването на подобни интервенции на центрове като нашия. Това не се е случило до момента. Парадокс е, че получавах история на заболяванията на наши болни, които искат да бъдат лекувани извън страната и винаги съм обяснявал като експерт в комисията, че тези пациенти спокойно и отдавна могат да бъдат лекувани тук”, разказва още началникът на Клиниката по хематология в НСБАЛ на хематологични заболявания.

Малката Катрин се ражда преждевременно, а заболяването на Светла прогресира. „Най-много се притеснявах да няма нещо на детето. Но веднага след като можеха да правят тестове и ренгени, детето се изследва. Нищо му няма. Да ни е жива и здрава”, споделя майката.

Светла започва лечение. Химиотерапията е дни след раждането. Следва ампутация на крака ѝ и отново терапия в онкохематологията. „Тези три месеца, аз ги преживях много тежко. Това ми беше най-гадното. Крепеше ме единствено това, че детето ми е в АГ болницата, лежи, на системи, цялата на системи, дишаше с апарат, но тя се бори и аз трябва да се преборя с рака”, разказва Светла.

Терапията е продължителна. Налага се Светла често да отсъства от вкъщи. „Вики тогава все ме питаше: Мамо, пак ли?! И аз й казвах: Трябва мамо, за да може да се излекуваме”, спомня си майката.

И успява да се излекува. „Кръвни изследвания, биохимия – всичко е добре. Трета година, вече четвърта почвам, съм в ремисия и се надявам така и да остана”, казва Светла.

Тази година настъпва за семейството с друга новина. „Понеже ми закъсня и казах на съпруга си: Като че ли съм бременна. И той вика: Дано да е момче!”, обяснява майката.

Вместо за контролен преглед, Светла звъни на проф. Михайлов и му я съобщава. „Сега имаме това щастие, благодарение на нейния дух тя очаква своето трето дете”, обобщава лекарят.

На Цветница и на Великден цялото семейство ще празнува с близки и приятели. За светлите празници Светла иска да завърши и един по-специален за нея гоблен – „Възкресение Христово”.

„Всички, които разберат, че са болни от рак, няма нужда да се предават. Да се борят колкото могат. Има лек. В началото, като чух, си казах: На хиляда – един човек оживява. Едва ли ще съм от тях, но ще се преборя, за да бъда един от тях и… успях”, казва сега Светла.

А на пързалката скоро Вики и Катрин очакват да бъде и най-малкият член на семейството.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете