Кампанията на новините на БНТ2 “Купувам българско” е в подкрепа на българските производители. В над 50 репортажа в новините на БНТ2 се засегнаха проблемите на производителите, както и на изчезващото животновъдство у нас. За това време са отпечатани близо 6 000 000 стикера, с които се отличават фирмите, включили се в кампанията. Повече за „Купувам българско”, разказва Екатерина Генова, директор на дирекция „БНТ свят и региони“.

Защо БНТ се захвана с кампания в подкрепа на българските производители?

През зимата на миналата година в новините на БНТ 2 излъчихме репортажи за нелоялната среда, в която попаднаха българските производители на мляко и млечни продукти след въведените ембаргови икономически мерки в Русия. Всеки сам можеше да види проблемите на този бранш, влизайки в магазините. Сирена от европейските страни /преди санкциите, изнасяни за руския пазар/ започнаха да се продават у нас на доста по-ниски цени. Решихме да започнем поредица репортажи за българското традиционно, но качествено мляко, сирене, кашкавал с идеята заедно с производителите да търсим решения. Чрез екрана на БНТ дадохме възможност на собственици на ферми и мандри да формулират проблемите и да поискат мерки от институциите. БНТ се оказа в ролята на посредник между производителите от една страна и клиентите и институциите – от друга. Ефектът, който търсихме, надхвърли очакванията ни. Обществената телевизия формулира важен въпрос и даде възможност да бъдат чути всички гледни точки към него.

Как реагираха зрителите и институциите на вашата кампания, ако те са една от страните в този казус?

За да привлечем зрителите към кампанията, създадохме специален знак, който се поставя върху стоките на фирмите-участнички. Заедно с асоциациите на млекопреработвателите и млекопроизводителите организирахме игра на сайта на БНТ. Написахме изречението „Купувам българско мляко, сирене и кашкавал, защото…“ и предложихме на зрителите да го продължат. Всеки месец чрез жребий определяме 10 наши зрители, които са дописали текста. Те получават хладилни чанти с продукти на участниците в кампанията, кошници с хлебни изделия. За да ги опитат и сами да преценят, дали си заслужава да предпочетат българските стоки. Посланието към потребителите е, че купувайки български стоки, нашите пари подкрепят нашата икономика и така имаме по-голям шанс да живеем по-добре. Зрителите се оказаха добре запознати с темата. Разбрахме, че мнозина са убедени в ползата от купуване на български храни. Други поставят на първо място условието, че ще купуват българско, ако са сигурни в качеството. Затова заснехме близо 50 репортажа при фермери от цялата страна – за да може всеки сам да види и чуе. С институциите беше по-трудно. В рамките на ЕС страната ни няма право да ограничава достъпа на европейски стоки до нашия пазар. Но въпреки това е в състояние да влияе чрез различни икономически лостове и поощрения, стига да иска. Подобни кампании в много европейски страни са превърнати в целенасочена протекционистична държавна политика за стимулиране на местното производство. Първата институция, която реагира и предприе реални мерки беше Министерството на земеделието, когато към кампанията се присъединиха производителите на хляб и сладкиши. Браншът на хлебарите започна преговори за въвеждане на регистър на дистрибуторите, за намаляване на данък добавена стойност. Производителите на хляб и сладкиши успяха да атакуват и крепостта на големите търговски вериги с предложение за директно договаряне, без посредници.

Казвате, че зрителите поставят като условие за своята лоялност качеството на продуктите. Как българските производители го доказват?

Когато започвахме кампанията „Купувам българско“, не очаквахме, че производителите ще бъдат толкова активни и отворени. И в същото време – така обезверени от отношението през годините от страна на медии и контролни органи. Оказва се, че в повечето случаи проверяващите наблягат на глобите и актовете и търсят нарушения на всяка цена, а журналистите често отразяват само санкциониращата дейност. Спомнете си скандала с „неспазването“ на стандарта за производство на колбаси, започнат от министъра на земеделието преди няколко години, след който се оказа, че „филмът не е шведски“. Целият негатив си остана за сметка на предприятието, което всъщност не беше нарушило нищо. Трябва да призная, че нямаше да успеем да влезем с камера в нито едно предприятие, ако нямахме съдействието на браншовите съюзи и ясната цел да показваме реалното състояние на нещата. Разбира се, има и производителите, които не спазват технологията, рецептурите, крият се в сивия сектор. Това показа и съвместната проверка на кампанията с агенцията за безопасност на храните. Но такива фирми не участват в „Купувам българско“, защото имаме споразумение с асоциациите – щом логото на кампанията стои върху даден продукт, той трябва да отговаря на всички изисквания за качество. Направи ми впечатление, че самите браншови асоциации добре знаят, кой прави сиренето и кашкавала от мляко и кой не. И не ги препоръчват за участие в кампанията.

Успяхте ли чрез кампанията да накарате повече хора да купуват стоки от български производители?

Ако съдим по броя на отпечатаните лога на кампанията върху различни стоки – нашето послание е стигнало близо 6 милиона пъти до потребителите. Толкова са отпечатаните стикери досега. Репортажите ни в този смисъл достигат огромен „рейтинг“. През Страстната седмица в магазините ще се появят и 20 000 козунака с логото на кампанията, направени по класическа рецепта в хасковски завод, специализирал се в това производство. Още един показател за широката чуваемост за кампанията е присъединяването на нови браншове. Само преди месец се включиха производителите на етерични масла, парфюмерия и козметика. Повече от 90 предприятия ще продават продуктите си, брандирани с логото на „Купувам българско“. С нашето посредничество производителите на етерични масла бяха поканени да участват в работна група към Министерството на труда и социалната политика. Проблемът им, свързан с наемането на безработни по време на розобера, без да се прекъсват осигурителните им права, ще бъде обсъден и надяваме се, решен. Фабриката за детски обувки „Колев и Колев“, производителите на екоторове „Екофол“ също проявиха интерес към това, да обозначат продукцията си с логото. В момента преговаряме и с браншовата организация на дървопреработвателите и производители на мебели. Репортажите на новините на БНТ 2 по темата вече са повече от 100, а подкрепата към българското производство се превръща в все по-често повтарян рефрен. Много организации и медии започнаха да припознават темата като своя. Което означава, че БНТ като отговорна медия е свършила работата си да задава дневния ред на обществото.