Нинова: Отговорните за кражбите от оградата да бъдат наказани

Софийският градски съд пусна предсрочно от затвора мъжа, който уби с джипа си 6-годишно дете в Панагюрище Решението ще бъде обжалвано

Жена се оплака, че е отвлечена и изнасилена Лекари не откриха следи от насилие

Корея похарчи над 220 000 долара за тридневната визита на сестрата на Ким Чен-ун

Малките старозагорски математици спечелиха 11 медала в Тайланд

ВСС купува два апартамента

Ангела Меркел осъди смъртта на цивилни граждани в Сирия

Закъсал ТИР затвори пътя Варна-Добрич

Учени откриха ген, който предизвиква непоносимост към алкохола

Пловдивското земетресение усетено и в Благоевград

Кандидати без образование напират за приемни родители

Кола удари ученик в Шумен

Уютният огън в камината е вреден за здравето

Земетресението край Асеновград – второ по сила в Eвропа

Разкриват 500 работни места в Шуменско

Детето беззащитно под меча на Темида

Законът отрежда на стария бандит по-справедлив процес и по-леки наказания

„У нас, като чуят съдебна реформа, хората си представят смяна на Висшия съдебен съвет, за детско правосъдие не се и сещат.” С тези думи омбудсманът Константин Пенчев предизвика размисъл сред участниците в заключителна конференция по българо-швейцарски проект „Адвокати в защита на детето”.

Темата за малчуганите е удобна, по нея всички се упражняват, стана ясно от докладите и дебатите. Но има факти, които стряскат. Като този, че хлапета, извършили случайно или по принуда нещо лошо, лежат в ужасяващи детски затвори без срок.

България е подписала Конвенцията на ООН за правата на детето още преди четвърт век. В момента тези права са формално уредени от седем закона и осем стратегически и програмни документа: Конституцията, Закона за закрила на детето, Закона за правната помощ, Наказателно-процесуалния кодекс, Гражданско-процесуалния кодекс, Закона за защита от домашно насилие, Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, Националната стратегия за детето (2008 г.), Националната програма за закрила на детето (2013), Концепцията за детско правосъдие, Указ №904/1963 г. за борба с дребното хулиганство, Закона за опазването на обществения ред при спортни мероприятия, Наредба №1-51/2001 г. за полицейската закрила на детето, Закона за борба с трафика на хора, Закона за убежището на бежанците.

Но ето най-забележителното. Действащи у нас нормативи уреждат за стария бандит по-справедлив процес и по-леки наказания, отколкото за невръстните момичета и момчета, които са хулиганствали или са извършили престъпление. Констатират го адвокати след едногодишно изследване.

Вижте Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Той неведнъж е критикуван, че вместо закрила на децата в риск предвижда санкции. Но има и друго – тези санкции се прилагат за два вида деяния: противоправни и такива, които противоречат на морала и добрите нрави. Възрастните, както се знае, не търпят наказания за неморалните си прояви. Какво излиза? Че законът предвижда неравноправно по-тежко третиране за провиненията на ненавършилите 18 години. Санкциите им се налагат по възпитателни дела, по които те се явяват пред местните комисии за борба с детските противообществени прояви. Провинилите се са настанявани в социално-педагогически и възпитателни интернати след частни наказателни дела пред районния съд (обжалване – пред окръжния). В това съдебно производство е задължително участието на прокурор, но не и на адвокат, който да брани подрастващите. Изпращат се призовки и на тях, и на родителите им, но неявяването им не е основание за отлагане на заседанието. Припомнете си по колко причини се отлагат с години делата срещу закоравели рецидивисти – апаши и насилници, корумпирани чиновници и други, и ще разберете за какво става дума.

Болна тема са и условията в интернатите, чиито питомци търпят нищета, мръсотия, унижения, побои. Проверка в специалните училища през 2013 г. показа, че престоят там продължава общо взето над 3 години. Въпреки че има регламентирана възможност за предсрочно освобождаване, не е известен случай, при който педагогическият съвет да е направил такова предложение за някой несретник. Рядкост е даже учителите да изготвят оценки на поведението на учениците в края на поправителната учебна година. За сравнение – от затворите за възрастни почти през ден пускат именити бандити за „добро поведение”.

Указът за борба с дребното хулиганство. Той отрежда на хулигана до 15 денонощия задържане под стража. Макар законът да предвижда право на защита, в него няма задължение да се назначава адвокат на нарушителя, ако е още малък. Хлапакът се явява пред районния съдия със защитник, ако той е нает от родителите му. Ако майката и бащата не са грижовни, тяхното отроче седи вързано с белезници и лежи заключено, без да е получило правна помощ. Такова нещо у нас не може да се случи с 40-годишен сериен убиец примерно.

Наказателно-процесуалният кодекс съдържа редица специални правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни. Но едно са правилата, а друго е спазването им. Предвидено е например досъдебното производство срещу юноши да се провежда от разследващи със специална подготовка. Сред полицаите такива няма, те самите го признават. Има списък от подготвени прокурори, но те се ангажират, когато са свободни. Що се отнася до съдиите, те се определят на принципа на случайното разпределение. Детските съдилища са бъдеще неопределено.
Стотици тийнейджъри участват в наказателното производство като обвиняеми, пострадали, свидетели. Във всички тези случаи те имат специфични потребности и интереси, но законодателят не ги е забелязал или пет пари не дава за тях. Един пример само. Момченце, пострадало от сексуално насилие, се престрашава и подава сигнал. Разпитва го на място случайният дежурен полицай. Подобни разпити протичат по най-разнообразни начини, но по сведение от адвокати много пъти след тях децата плачат и повтарят: „Не помня вече”, „Не зная…” Би трябвало те да бъдат незабавно насочвани към прокурор с богат опит в такива казуси и разпитвани в присъствието на психолог в т.нар. сини стаи. Но такава практика се счита за екзотична и служи предимно за украса в отчетите на гузни институции.

Малолетният е в трудно положение и в гражданския процес. Правилото е той да се представлява от родител в него. Непълнолетният пък трябва да има родителско съгласие, за да извършва правновалидни действия сам. Невинаги обаче това, което е добре за майка му и баща му, е добре за него – при разпореждане с имоти например, при спор за родителски права, или когато татко иска да го изведе зад граница, а мама не разрешава. При такова противоречие се назначава „особен представител” на малчугана. Уредбата на неговите права в НПК обаче търпи разнопосочно тълкуване, тъй като е неясна.
„Едно дело за девойче, отвлечено зад граница, се решава така мъчително и бавно, че то ще се пенсионира, преди да му се види краят”, гневят се адвокати.

Вземаме мерки, подготвяме законопроект за детското правосъдие по примера на Нова Зеландия, Канада и Южна Африка, съобщава зам.-министърът на правосъдието Вергиния Мичева, успокоявайки страстите. Обещанието за мерките звучи познато – от 15 години насам го повтарят всички новодошли на власт. Опитен юрист го репликира с тъжен сарказъм: А може би, ако се намалят децата, ще им се увеличат правата?

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете