На 13 декември 2018 да почерпят

Британският премиер Тереза Мей печели вота на доверие в парламента

Емигрантът Роман е първият мъж-финалист във „Фермата“

Чарли Шийн една година не е близвал алкохол

Джендър и футбол – най-търсени от българина Нито една личност в родния списък

„Роди се звезда“ поведе в номинациите на Гилдията на филмовите актьори

Пред срив са психиатричните грижи в България Пациентите се лекуват при тежки битови и хигиенни условия, нарушават се основни права

Тереза Мей се оттегля като лидер на консерваторите преди изборите през 2022 г.

Айфеловата кула угасва в полунощ в памет на жертвите от Страсбург

Заснеха бившия македонски премиер Никола Груевски да се разхожда в Будапеща (СНИМКА)

Търсят сенчеста армия в Бундесвера Мистериозният Ханибал е начело на десни екстремисти

Зам.-държавният секретар на САЩ идва в София Джон Съливан ще обсъди енергийната диверсификация

Три години затвор за бившия адвокат на Тръмп Майкъл Коен, плащал на жени да мълчат за връзките им с президента

Преференциите за вота ще започват от № 100 Промените за машинното гласуване минаха със 115 гласа „за” на първо четене

Антониу Гутериш призова преговарящите за климата да ускорят работата си, за да се постигне споразумение

Едно различно училище в Родопите

В родопското село Гудевица с население от 20 души доброволци възстановиха читалището, където е учила Валя Балканска.

Теодор Василев е човекът, който решава да се бори за възстановяването на старото читалище „Пробуда”. Той е международен обучител, инструктор, сугестопед, етнолог, антрополог, учител. През 2009 г. става първият лидер в България на Международната награда на херцога на Единбург – водеща програма за личностно развитие, неформално образование и обучение чрез преживяване в света. Съвсем скоро започва да работи върху докторската си дисертация в сферата на педагогиката, а също е и учредител на Националния младежки форум.

Разказва ни, че половината част от сградата е била училище, а другата част – читалище.

„Мой приятел е от Гудевица и често му ходих на гости. Съвсем случайно ми разказа за читалището. Оказа се, че половината сграда се продава. Тогава завършвах етнология в СУ и имах афинитет към Родопите”, обяснява Теодор как се е навил да възроди институцията.

През 2005 г. е обявен конкурс от община Смолян за развитието на читалището и Тео кандидатства със собствен проект за модернизацията и обновлението на сградата и района. „Спечелих конкурса и вложих лични средства, спестени след ходенето ми на бригада в САЩ. През 2006 г. създадохме организацията „Бъдеще сега” с хора от района, учители и съмишленици. Решихме и читалището да се казва по същия начин, тъй като по закон нямаме право да използваме старото му име”, казва Теодор.

Читалищната организация работи на принципа на неправителствените организации. Нормативно читалищата се ръководят от Наредбата закон за народните читалища от 1945 г., а от края на 1996 г. с приетия Закон за народните читалища, действащ и понастоящем, според който българските читалища се регистрират като организации с нестопанска цел, призвани да задоволяват културните потребности на хората по места.

Учене сред природата без учебни помагала, само с напътствията от обучителите – това предлага читалището на Гудевица. За постигането на целите си то създава и провежда програми за неформално учене, летни, зимни лагери, приключенски пътувания, работилници и фестивали, в които младежите и децата натрупват много полезен опит, докато се забавляват.

Имат изграден капацитет в обучението на деца и младежи в сферата на биоземеделието. Изследват билките, учат се как да ги опазват и разпознават. А също има и работилници, в които се научават как да работят с глината като строителен материал за измазване на стени. Също ходят на походи, упражняват се в катерене, посещават защитени територии, наблюдават звездите, създават предмети.

Играят и на игри. Една от тях е на „джопки”. Всеки хвърля тоягата си към единия край на някоя поляна, като след това всеки участник трябва да посочи чужда тояга и да познае колко тояги, педи и пръсти е разстоянието до нея. Ако е улучил, става господар на собственика на тоягата и може да го командва известно време. Децата правят и възел от хора. Участниците застават в кръг. Всеки хваща по една ръка на други двама участници, които обаче да не са му съседи в кръга. Водещият стиска ръката на някого, който трябва да предаде сигнала с другата си ръка. Ако сигналът обиколи целия кръг, значи всички са добре хванати. После задачата е всички да се разплетат, без да си пускат ръцете.

„Имаме доброволчески риалитита. Група от младежи живея между три дни и една седмица напълно самостоятелно. Решават как сами да си организират храненето и как да използват ресурсите, с които разполагат. Има го елементът на устойчивост, екипна работа и отговорност за другите около теб. Как можем да живеем извън консуматорското общество, да се върнем към корените, можем ли сами да си приготвяме храната?”, споделя с нас обучителят. За организацията е важен образователният елемент. След обучение в зеленото училище децата и възрастните излизат по-добри и знаещи.

Когато има посетители, те спят на палатки или биват настанявани при местните.

За обученията използват принципа на сугестопедията. Чрез нея се разкриват потенциалните възможности на личността. Ефикасно се предават знания с помощта на изкуствата, чрез неманипулирано внушение, по позитивен и радостен начин се възприема огромно количество информация.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.