През 80-те години хокеят на СССР властваше. Краят на комунизма бавно сложи край на система, която превръщаше спортистите в роби, но те често превръщаха спорта в изкуство. Великата петица Вячеслав Фетисов - Алексей Касатонов, Сергей Макаров - Игор Ларионов - Владимир Крутов стана символ на леда преди три десетилетия. После вкупом отидоха в НХЛ през 1989 г., а днес всички са в Залата на славата. Ларионов беше мозъкът на бандата. Игра до 43-годишен в НХЛ, днес е на 54. В статия за сайта theplayerstribune.com, която публикуваме със съкращения, брилянтният централен нападател припомня миналото.

Мнозина ми препоръчаха филма „Мания”, а аз не разбирах какво може да ми даде история за джаз бенд. Но видях как музикант, който се учи да свири на барабани, излиза от ритъм и обезумелият диригент хвърля стол по главата му. После пак излиза от ритъм и го заставят да повтаря отново и отново. Юношата се поти, ръцете му са в кръв. И когато накрая успява да свърши всичко правилно, припада върху барабаните. Тогава диригентът просто мълчаливо излиза.

Много са ме питали дали животът на хокеиста в Съветския съюз е бил именно такъв. Аз отвръщам: „Не, съвсем не.” Във филма ученикът се връща в своя луксозен апартамент и кани девойката си на среща. На нас не ни е провървявало така. Ние се връщахме в казарма. Макар че мен никога не са ме замеряли със стол. Само с шайба един или два пъти.

Бях на 20 и играех в „Химик”, когато през 1981-ва ме призоваха в ЦСКА, базов клуб за националния отбор. Нямахме избор - няма как да се скриеш от Съветската армия. Всеки млад човек беше длъжен да отслужи 2 години.
От първия ден в ЦСКА разбирате, че сте попаднали в армията. Боях се, че ще загубя своята човешка същност. Целият наш живот беше хокей. Тренирахме по 11 месеца в годината и живеехме в бараки. След няколко месеца започваш да се чувстваш в затвор.

Имаше един телефон за 25 играчи. Налагаше се да стоим на опашка, за да позвъним на своето семейство или приятелка (трябваше да избираме едното).

Занимавахме се на леда по 4 часа на ден. После работехме на тренажори, бягахме и правехме друга подготовка извън площадката още 5-6 часа. След това ни разрешаваха два часа да гледаме филм.
Почивни дни? Вие се шегувате. Нямаше никакви почивни дни. Тренирахме всеки ден. Помня как преди и след олимпиадата през 1984-та в Сараево ни дадоха всичко 6 свободни нощи за цяла година. Това означаваше, че ако мачът на ЦСКА завърши в 21,30 ч, можеш да напуснеш базата и да видиш семейството си. А на следващата сутрин е поредната тренировка.

Единственото, с което ни разрешаваха да се развличаме, беше билярдът. Да, имаше и домино.

Когато децата гледат документални филми за ония времена, мислят, че това е безумие. Но във времената на студената война ние и понятие нямахме какво става на Запад. За нас всичко беше нормално. И всеки знаеше, че когато навърши 30, е свършен. Ти си отработен материал. Трябва да отидеш да работиш в завод или нещо подобно, защото си загубил 12 години в спорта. Така че, да, животът свършваше.

Може да ви се струва невероятно, но творческият хокей, с който се славехме, се роди тъкмо заради тази военна система. Трябва да разберете какво чувствахме, когато сложим кънките и излезем на леда. За нас това беше глътка свеж въздух. Ние намерихме начин да се самоизразяваме. В 5 сутринта, в 11 вечерта, нямаше ни най-малко значение кога сме на леда. Ние бяхме в своя свят. И тази атмосфера създаваше простор за творчество. Да го нарека забава, не ми се обръща езикът. Това беше свобода.

Практически непрекъснато аз играех с четирима хокеисти. Крутов и Макаров - на фланговете, Фетисов и Касатонов - защитници. Всеки ден - едни и същи момчета. Нашият манталитет беше сходен с джаз бенда от „Мания”. Ние искахме да импровизираме, да творим и да играем красиво, така че публиката да става на крака и да аплодира. Бяхме постоянно в движение на леда, дори защитниците.

Играта ни изобщо не приличаше на сегашната в НХЛ. По-скоро напомняше сегашния стил на футболната „Барселона”.

Нашата философия се заключаваше в контрола над шайбата, импровизацията и постоянното движение. Ние се местехме по цялата площадка в търсене на свободни зони. Пасът назад бе толкова добър, колкото пасът напред. Не бе задължително да виждаш своя партньор. Ние можехме да се чувстваме един друг. Мисля, че бихме могли да играем и със завързани очи.

През 80-те години на ХХ век спечелихме две олимпиади и 4 световни първенства. Провървя ми да напусна СССР през 1989-а, играх още 12 сезона в НХЛ, спечелих 3 купи „Стенли” и никога не измених маниера си на игра. С ръст 177 см и тегло 77 кг, ако попадна като новак в НХЛ днес, ще ме сметнат за твърде малък и ще ме пратят в по-ниските лиги.

Но още има в НХЛ играчи, съхранили въображение и наследили съветския дух - Джони Годроу в „Калгари”, Патрик Кейн и Джонатан Тейвз в „Чикаго”, Сидни Кросби в „Питсбърг”. Гейзерите, които те ни подаряват, са продукт на съветското творчество и свобода на леда.

СЛЕД ПОДВИЗИТЕ НА ЛЕДА

Митичната петица роди и сенатор

Игор Ларионов (54 г.) е от тримата, спечелили всичко възможно в хокея - заедно с Вячеслав Фетисов и Скот Нидермайер (Канада). Професора днес е агент, работи с хокеисти от НХЛ.

Фетисов (56 г.) е сенатор в Русия - член на Съвета на федерацията, заема ред държавни постове.

Алексей Касатонов (55 г.) беше генерален мениджър на Сборная, но го уволниха заради слабото представяне на олимпиадата Сочи 2014.

Сергей Макаров (56 г.) е генерален директор на Руската аматьорска хокейна лига.

Четиримата от великата петица имат поне по 7 сезона в НХЛ. Само Владимир Крутов не се адаптира и изтрая едва година отвъд Атлантика, после поигра из Европа. Почина на 52 г. през 2012-а.

Петицата на Ларионов показа най-великия си хокей на митичния турнир за Купата на Канада през 1987-а.

В легендарните три финала с „кленовите листа” срещу тях пускаха тройка с двамата най-големи в историята - Уейн Грецки и Марио Лемьо плюс Мишел Гуле. Канада спечели трофея след 6:5, 5:6 и 6:5. След третия финал треньорът на Сборная Виктор Тихонов публично обеща да набие съдията Дон Кохарски - не само заради нарушението в атака за решаващия гол, след което трима от домакините излязоха срещу един от СССР.