Конфликтите в Украйна и Близкия изток възродиха професията на наемника

Покрай конфликтите в Украйна и Близкия изток светът откри, че една много стара професия преживява ренесанс - професията на частния наемен войник. Макар че наемници винаги са шетали из горещите конфликти по света. От американските частни армии през донецките „доброволци“ и стигнем до войните на вярата в „Ислямска държава“ - наемниците навсякъде са търсени и добре дошли... срещу пари.

Професионални войници се използват от древни времена. Тяхната цел винаги е била една - плячката. Големите зверства по време на войни се дължат най-вече на тях, защото имали право 3 дни да плячкосват и да правят каквото пожелаят със завладените градове.

В Европа те стават особено популярни по време на религиозните войни в годините на Ренесанса. Някъде през 1470 г. Питер ван Хагенбах, летописец на бургундския херцог Карл Смели, въвежда термина ландскнехт (наемен пехотинец – нем. ез.). В онези години ландскнехтите били особено популярни. Те се организирали във формирования, начело на които стоял капитан, и предлагали услугите си на свободния пазар като частни компании. Във „фирмите“ царяла жестока дисциплина, особено тежките нарушения дори се наказвали със смърт.

Преди Вестфалският мирен договор от 1648 г. да сложи край на Тридесетгодишната война в Европа и да положи основите на съвременните държави, средновековните владетели - от кралете до папите, по традиция използвали услугите на наемници, припомня американското издание The Atlantic. През ХVІІ век обаче държавите започнали да налагат монопол върху използването на сила на своята територия и да изкореняват недържавните въоръжени структури. Така наемниците преминали в нелегалната сфера.

Днешните частни военни компании са много далече от онзи "авантюристичен" и малко романтичен образ на някогашните ландскнехти. Те по-рядко участват непосредствено в бойни действия, по-често се занимават с охрана и логистика. Макар че и днес, както и по-рано, наемниците са „войници на съдбата“, както е буквалният превод на една от думите за наемник на английски език (solider of fortune). Терминът за първи път е използван през 1661 г. - когато рогът на изобилието все още се изсипва върху наемните армии.

Според френското списание Atlantico сега много от частните подразделения, оказващи подобни специфични услуги, работят легално и техните действия оказват сериозно влияние върху развитието на събитията, в които участват. А услугите на наемниците използват дори държавите, особено САЩ. Причините са различни - обикновено за да се избегнат негативите, скандалите. Отговорността да е върху подизпълнителя, а не върху държавата. Друга причина е, че обществото не би приело редовна армия да участва в черни операции или в мръсни войни, каквито се водят в Централна Америка, Близкия изток, Африка и в части от Азия.

„През последните 4000 години действа едно и също правило - правилото, че ресурсите не достигат. Това важи за човешките, финансовите и техническите ресурси. Ако на политиците им трябва да проведат една операция, а техните вътрешни ресурси са недостатъчни, те се обръщат към частния сектор. Отношенията винаги са били в триъгълника между политическата власт, военните предприемачи и изпълнителите, наричани „наемници“, макар че смисълът на тази дума се промени след епохата на деколониализацията. Логиката на борбата с дефицита на ресурси и средства бе актуална в Ирак, Афганистан и Африка", пише Atlantico. Така в ръцете на наемниците често са тренировъчни програми, въздушен или морски транспорт, разузнаването, логистиката и нерядко бойните операции.

Частните военни контингенти все повече прегръщат бизнеса и се стремят да утвърдят легитимността си. Времената на полулегалните армии, изглежда, отиват към миналото. Още няма частни мироопазващи сили, войниците от тези контингенти обаче често са обучавани именно от подобни частни структури.

Според Atlantico лидери в частните военни структури са англосаксонските страни, но и другите големи държави не изостават. Оказва се, че французите и американците активно се конкурират в подготовката на армиите на африканските държави. Американците работят активно в Гана, а французите - в Чад, Мавритания и Кот д' Ивоар.

Японското списание Sankei Shimbun пише, че Русия също се опитва да легализира подобни структури и да излезе на международния пазар. Според изданието годишният оборот на този твърде специфичен пазар е солиден - 100 млрд. долара. Разпределят си ги около 700 западни компании. В Русия действат двайсетина подобни структури, които обаче се занимават основно с охрана на нефтопреработвателните предприятия. Sankei Shimbun цитира директора на Центъра за стратегическа конюнктура Иван Коновалов, който казва, че пазар за руските компании има, тъй като в света има доста държави, определящи се като антизападни. На пазара на частните армии се конкурират и структури от Китай и Турция, което е обяснимо, защото тези страни имат големи наборни армии, а и боен опит. Частните военни организации попълват редиците си тъкмо с бивши военни, което им излиза и доста по-евтино, отколкото сами да се грижат за обучението на кадрите си. Ветераните са обучени за сметка на данъкоплатците, доказали са качествата си в реални бойни операции, което спестява на собствениците на частни армии милиони за обучение.

Освободените през 90-те години на миналия век военни от ЮАР по-късно намерили работа по специалността в други страни от Африка, както и в Ирак и Афганистан. Наемници, ръководени от южноафрикански командоси, са отговорни за не един или два преврата в Африка.

Южноафриканците са пример за това какво се случва, когато наемниците не получат парите си. През 1990 г. бивши военни от ЮАР, но вече обединени в частна структура, са в Ангола и Сиера Леоне. След като остават без възнаграждение, се обръщат срещу управниците в съответните държави и искат да бъдат възмездени с концесии за добив на полезни изкопаеми – най-вече диаманти.

Технологиите позволяват на частните военни компании да се състезават в по-висока категория от своята. Те купуват най-доброто от най-доброто. Частните армии притежават бойни кораби, танкови подразделения, ползват разузнавателна информация от държавите, разполагат със собствени изтребители, хеликоптери, дронове. „Търсенето и предлагането винаги ще се намерят, а това позволява на много малка група хора да нанесе огромни щети“, твърди пред Atlantic американският експерт Шон Макфейт.