За дигиталното поколение интернет е като въздуха

По принцип една добре свършена работа става с план. Но в България с план работата никога не става. Нито със стратегия. Иначе до момента щяхме да имаме най-добре оборудваните с ИТ технологии училища и университети. Таблетите щяха да са просто стара играчка в образователния процес, а високоскоростният интернет щеше да е нещо естествено като пощенски клон от времето на соца.

У нас обаче имаме куп бумаги, в които развитието на ИТ технологиите е красиво обещание за по-далечното бъдеще. През есента на миналата година бе приета стратегия за тях, преди ден просветният министър Тодор Танев обяви, че и той е направил нов план за същото. И дори е сметнал, че са му нужни 135 млн. лева, с които ще се направи ИТ революция в училищата.

Всъщност за всичките милиони, които би трябвало да са се изсипали в училището през последните години, те отдавна трябваше да са нещо като мини-НАСА. Вместо това у нас на всеки 11 гимназисти се пада по 1 компютър. В ЕС това съотношение е 4 към 1. За децата до 4-ти клас у нас съотношението е 15 към едно. 12 на сто от осмокласниците ни декларират, че никога или почти никога не са използвали компютър в клас при усвояването на новите уроци (това е извън обучението по специалния предмет).

Защо ИТ технологиите са важни? Не само заради електронните учебници, училищните компютри, е-дневниците, свободния wi-fi и т.н. Сега е времето на т.нар. Z поколение. Децата и младежите, родени между 1994 и 2004 г., израстват в дигитална среда. Тя определя цялото им поведение. Те не мислят за компютрите, лаптопите, таблетите, интернет като за технологии, те са нещо като въздуха - просто ги има. И изобщо не се интересуват как работят, а искат само да ги използват. Дигиталното поколение винаги заобикаля реалното всекидневие, вируталният свят е неговият живот. Ако не бъде научено да се справя и с двете, попада в огромна пропаст - емоционална и обществена. И тогава знанието му е най-малкият проблем.

В същото време това поколение се обучава от учители и възпитава от родители, които приемат дигиталните технологии само като средство. Разминаването е достатъчно голямо и е от жизнено важно значение то да бъде компенсирано още от образователната система. Компютрите не могат да се третират като машини, които се използват само в компютърния кабинет. Е-учебниците не са нещо, което ще затрие хартиената книга, а нов начин за придобиване на знания. Реално училището губи интереса на учениците, докато преподава знания по стари методики. Оттам пада качеството на обучението и излизат ученици, които не са конкурентоспособни на световния пазар на труда. Дигиталните технологии са източник на знания, а училището трябва да научи децата как да ги използва. За целта е нужно се промени моделът на мислене в училище, да се осигури материалната база и да се квалифицират преподавателите. Останалото децата вече го могат.