Стотици българи заливат с жалби Комисията за защита от дискриминация (КЗД), показа проверка на „Труд”. Най-интересните от тях са за опити за сексуално посегателство.

Още три жени са се престрашили да се оплачат в последните месеци, че са били обект на сексуален тормоз. В единия случай дамата се оплаква от зам.-шефа в магазин, част от търговска верига в столицата. Човекът непрекъснато й предлагал „контакт” и заплашвал, че рано или късно това щяло да се случи независимо от нейната съпротива. В жалбата си жената обяснява, че мъжът бил „агресивен с думи и ръце”, но когато негов колега го спипал „в действие”, той обвинил жалбоподателката, че тя му е посегнала.

В другата жалба жена се оплаква от управител на кафе в София, в което работи. Според сигнала по време на целия си стаж в заведението младото момиче било подложено на сексуален тормоз. Жалбоподателката разказва, че си е говорила и с други жени, работили преди нея в кафето, които също й се оплакали, че са били жертва на подобни посегателства. Подателката на сигнала твърди, че ответникът я изнудвал, като ползвал незаконно камери и подслушвателни устройства.

Тези дни комисарите разглеждат и жалба на жена, работеща в предприятие в провинцията. Тя твърди, че шефът на отдела, в който работи, я тормози с неприлични предложения.

Миналата година програмистка се оплака, че получава устни намеци за интимност не само от страна на прекия си шеф, но и от свои колеги.

По правило жалбите за секстормоз са по-скоро рядкост, защото подобни посегателства стават без свидетели и често липсват сериозни доказателства. И все пак преди време комисарите глобиха с 4500 лева началник на клон на банка в Северна България, който засипвал своя омъжена служителка с неприлични есемеси, като даже є предлагал да се премести да живее при него.

Още една любопитна жалба ще гледат в КЗД. Мъж от София се оплакал, че е спрял колата си на уличното платно с настилка от пръст и камъни в наш морски курорт. Според неговите твърдения при това не пречел на никого, нито имало забранителни табели. След два часа се върнал и установил, че колата му била вдигната и закарана на „наказателен паркинг”. Софиянецът твърди, че подобна мярка не била предприета спрямо коли с местна регистрация. На другия ден в същата като неговата ситуация изпаднало и младо семейство от Русе. Заради това човекът твърди, че е дискриминиран заради нееднаквото отношение към местни и към гости на курорта.

За цялата 2014 в Комисията за защита от дискриминация са получени 890 жалби и сигнали, като това е малко повече, отколкото са били и през 2013 г. - 860. От преписките, по които вече работят комисарите, най-много са случаите, в които се разглеждат сигнали за нарушение на равноправието по лично положение (семейно положение, образование, местожителство), по признак увреждане или обществено положение. Едва на пето място се нарежда признакът „етническа принадлежност” след този за нарушение на човешки права заради възрастта на жалбоподателя. От комисията обобщават, че най-много са жалбите за дискриминация при упражняване на правото на труд, защото в тези жалби се преплитат различни дискриминационни признаци - възраст, пол, увреждане, образование, етнос, лично положение, синдикална или политическа принадлежност.

Наказваме хомофоби и скинари като обикновени хулигани

СТОЯН НЕШЕВ

Когато разследва престъпления - например убийства с расистки или ксенофобски подбуди, прокуратурата предпочита да ги квалифицира като хулигански. Защото хулиганските подбуди се доказват по-лесно, а наказанието не се променя. За убийство (чл. 116 от НК) то е от 8 до 20 години независимо от подбудите на извършителя.

За тази тенденция предупреждават правозащитни организации. Те изтъкват, че законите, свързани с убийство или физическо насилие по расистки или ксенофобски мотиви (чл. 116, ал. 1, т. 1 и чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК), са сравнително нови и прокурорите нямат необходимия опит. А жертвите на престъпления от омраза към сексуалната ориентация не са защитени нито в гражданското антидискриминационно законодателство, нито в НК, казват експерти по дискриминация.

Такъв е случаят със студента по медицина Михаил Стоянов (25 г.). Той беше пребит до смърт в Борисовата градина на 30 септември 2008 г. от група младежи, които "прочиствали парка от гейове". Нападнали го, защото им заприличал на хомосексуален. Младежът умира от задушаване, след като от ударите е била счупена подезичната му кост.

През 2013 г. Софийската градска прокуратура (СГП) повдигна обвинения срещу Александър Георгиев (23 г.) и Радослав Кирчев (22 г.) за убийство, извършено от хулигански подбуди. В обвинителния акт не се споменава, че Михаил може да е нарочен заради различната му сексуална ориентация. В момента делото е пред финал на първа инстанция в Софийския градски съд.

Според представители на СГП хомофобските и трансфобските престъпления могат да се разследват като престъпления от хулигански подбуди, тъй като представляват неуважение към обществото и публично приетите норми, които включват толерантност към лесбийски, гейове и транссексуални. Прокурорите наблягат на това, че убийство, мотивирано от хулигански подбуди, се наказва със същото наказание както убийство, извършено с расистки или хомофобски мотиви.

Ромски активист се оплаква от предизборна програма

Две прокурорски инстанции - Софийската градска прокуратура и Софийската апелативна прокуратура, са отказали да преследват наказателно текстове от предизборните програми на ултранационалистическите формации ВМРО-БНД и НФСБ.

Жалбата била подадена от ромски активист през 2013 г., който се обидил от дискриминационните мерки спрямо ромите в платформите на политическите партии.

ВМРО-БНД бяха записали, че предвиждат сформирането на ”доброволни отряди за защита на българското население” от ромите. НФСБ предлагаха събарянето на незаконните постройки в гетата с преобладаващо ромско население, изселване на ромите в затворени лагери, където да служат за ”туристическа атракция” и ограничаването на раждаемостта им.

Според прокуратурата съдържанията на предизборните платформи на двете партии ”не водят до извод проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза към ромското население, а призовават по-скоро към интеграция и спазване на закона”.

Друг аргумент на държавното обвинение за отказ от наказателно преследване е, че текстовете са изготвени и приети от колективни органи на политическите партии, докато според българското законодателство наказателната отговорност е лична.