Бойко Борисов пристигна в Лондон за инвестиционния форум за Западните Балкани

Златна мечка и за родното кино от Берлин (ОБЗОР) В “Не ме докосвай” една от главните роли се изпълнява от Ирмена Чичикова, а копродуцент е Мартичка Божилова

Георги Първанов: Едно разследване на сделката с ЧЕЗ би дало повече информация

Премиерът Бойко Борисов с 10-годишна прогноза: Балканите ще са най-хубавото място за живеене Проекти за 30 млрд. евро ще променят региона, каза министър-председателят

109 банди разбити при акции на ГДБОП 860 обвинения след разследвания на антимафиотите

НС да даде зелена светлина за „Белене“ Партиите употребили за политически цели референдума за нова атомна централа

Съдът остави за постоянно в ареста съпрузите, обвинени за убийството в столичния квартал “Люлин”

Вижте акцентите от броя на “Труд” в понеделник, 26 февруари 2018

Русенец създаде една от най-бързо развиващите се компании в Силициевата долина

Двуметрови преспи блокират страната Комбинацията със студения арктичен въздух, който се спуска към Балканите от север, създават опасна обстановка на пътищата

Земетресение с магнитуд 5,5 по Рихтер край бреговете на Япония

Бандити няма, но ги хващат

Фънки и Хилда Казасян жури в „Като две капки вода“

„Юнайтед“ би „Челси“, Жозе не трепна

Мария и Мегз заровиха томахавките След като получи приза за Попфолк идол на годината, Фики се прибра да отпразнува изписването на първородния му син

Чудо-мирът на българина

Малко след войните престолът на титаните в българската литература се опразва. Естествено – Вазов, и противоестествено – Яворов, Дебелянов, Смирненски, Гео Милев, са преминали в отвъдното. Други първенци – Влайков, Елин Пелин, са сменили жанра или амплоата. Няма ги и вдъхновителите на непроизводителни разпри, но и на вглеждане в пътя и смисъла – Пенчо Славейков и д-р Кръстев. Всички те – без Вазов, е можело още дълго да определят и представляват лицето на литературата ни. А сякаш нещо предопределя криза или поне суховейни ветрове в българското слово. Но и без фанфари, в необещаваща тишина все по-уловимо и обещаващо зазвучават нови или недостатъчно разпознавани гласове.

Много са те в поезията – тях не ще споменавам. А в прозата ще откроя двама – Йовков и Чудомир. Не ги приравнявам, винаги съм смятал Йовков за един от най-големите световни разказвачи. Но има нещо, което ги доближава. И двамата изграждат за малко повече от десетилетие завършени белетристични светове. С които утвърждават и новите водещи тенденции на литературата ни – стремежът към същностно национално самопознание. Това е приликата между двамата. А разликата освен въпрос на талант и натюрел е и в погледа им към това самопознание. Йовков като че ли откроява вечното, несломимото независимо от неугледната съвременност трайно, открояващо и повтарящо се в характерологията ни. Тъкмо затова най-често неговите сюжети са изградени в миналото /”Старопланински легенди” и планирани други поредици/ или в спряло съвремие, безвремие, което може да се случва и днес, и в миналото, и всякога. Това съвремие-безвремие, застинало заради това, че е постигнало хармонията, съсредоточието за Йовковото разбиране за българина /”Ако можеха да говорят”, „Вечери в Антимовския хан”/. Засега толкова за Йовков, а за мира на Чудо-мира след малко.

Защото трябва да си изясним и чудото. Чудото писател, което у него освен чудо е и загадка. Съвсем различно от другите писатели с постепенно намиране на себе си, укрепване на стила, завладяване и установяване на тематична, характерологична и светогледна, ако щете, територия. Някъде 17-18-годишен, дошъл да учи в Рисувалното училище в София, Димитър Чорбаджийски /1890-1967 г./, горе-долу по това време станал Чудомир, започва да сътрудничи в обилието от хумористични издания. Изобилен като количество и жанрово разнообразие, Чудомир рисува карикатури и скици; пише пародии /практиката тогава е да се упражняват с Ботев, Вазов, Пенчо Славейков, Яворов/ и всякакви хумористични стихове и проза. Немалко и не чак толкова добри. Ъгловатите му рисунки и строените в общата редица стихове и прози не носят замайващо обещание.

След свършване на образованието и годините на войни, в които е участник, става гимназиален учител по рисуване в Казанлък. От 1920 г. момчето от старозагорското село Турия пуска котва в близкия град. За да се превърне от средата на 30-те години в най-видния казалъчанин, в културния водач и по някакъв начин в домакинстваща атракция на града. Но първите дванадесетина години почти не дава признаци на предстоящ разцвет. Той сътрудничи с тесктове рядко и незабележимо. Като че ли е на път да повтори съдбата на множество талантливи българи. Които – особено в провинцията, се примиряват с учителската или чиновническата длъжност. И заменят мечтата да сътворяват с отчаяние или с неусетно оеснафяване.

А Чудомир трупа, за да гради сетне. За да се сбъдне изведнъж, неочаквано и за познаващите го. Външните подтици са два. Първият – необходимостта да се преквалифицира, тъй като попада в прегръдките на поредния щурав наш закон – за „семейните двойки -учители”, в които единият е излишен. Чудомир напуска, а жена му Мара продължава с учителството и рисуването. Вторият – дошлата още преди това покана да сътрудничи на водещия български всекидневник „Зора”. Завеждащият хумористичната страница Райко Алексиев се сетил за подаващия някога надежди младеж. Поканил го и сътрудничеството продължило цели 8 години до – 1940 г. Всекиседмично, което значи стотици разкази, хумористични според нагласата на заявителя. Сравнително доброто им заплащане отприщило и друга десетилетна творческа и културна дейност на писателя: живописта /най-вече портрета/; музеологията – директор на градския музей; читалището – председател на читалище „Искра”. В неуморим градител се превръща Чудомир. От тези, върху чиито темели няма как да не се надгражда.

Не е необходимо да се питаме щеше ли да се осъществи така, отведнъж, последователно и бързо, писателят, ако не беше поканата от „Зора”. Явно е щял, защото е имал под ръка не само наблюдения и напиращи сюжети. Той вече е бил съумял да си изгради представата за света, който предстои да сътворява. Имал е като изясняваща се готовност моделът на мира на българина. Не въобще, а временния, конюктурния, дошъл като плод на краха на възрожденските идеали, на непростима управленска практика. Моделът на българския характер и обществени нрави между двете войни. Който е предизвикателен за поведенческия модел Чудомир – сам той неуморен, честен, прецизен, отдаден на мисия и призвание, усъвършенстващ се.

Героите и сюжетите на Чудомир са за обикновения българин, дребният производител, предприемач и чиновник. И макар те да са обитатели на определен регион, подобно на Йовковите ги възприемаме като представителни за българина. Чудомир ги обрисува с хумор и сякаш това ги предпазва от крайна оценка или присъда. Но и без да им спестява нищо. Неговите сюжети не изграждат личности в развитие, а показват резултата. Хората в тях не търсят себе си, а са завършени, най-често типажи. За които е характерна леността, крадливостта, измамата, тарикатщината, хиперболизираната представа за своята „значимост”. Сериозна перспектива за бъдещо благоденствие те виждат във възможността да се закачат за веригата на корупцията. /”Синекур”/ Те са вкопани в сивота и безделие, не са производителни и икономически находчиви. Изградили са се или са попаднали в среда, която не поощрява труда и изобретателността. А пребиваването и оцеляването.

И въпреки че нищо не спестява на героите си, въпреки горчивината на смеха и иронията, Чудомир не ги представя като апокалиптични. Той съзнава, че те са проекция или дори жертва на някаква особена властова и обществена незрялост и развратеност. Че характеристиките, с които ги създава и назовава, говорят не за изначалност, а за приспособимост. Макар и рядко суровият веселяк Чудомир се доближава до Йовковата хармония, до благовейността пред изгрялата доброта, благородство, любов. /”Приятели”/ А в пороя на солдафонския монолог на героя си в „Отчет” внезапно ще разкрие жаждата му за напредък, за живот в руслото на модерното съвремие.

Заради всичко това, като неизречена благодарност или защото са се разпознали и в грях, и в жадувана святост, съвременниците на Чудомир от 30-те години са го търсили и четяли. И това продължава и след като е изписал главното и вече е станал мярка и марка. И да не спираме и днес, в новата актуалност на Чудо-мировия мир.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.