Истински истории от възродителния процес и последвалата го „голяма екскурзия“ представи на публиката Павлин Павлов - един от малкото бивши контраразузнавачи, отдали се на писателското поприще.

Авторът описва произведението си като „постследствен“ роман - смесица между документални събития и свидетелства с фикция.

„Не дразни ченгето, когато обича“ е постследствен роман, в който доказвам, че и „възродители“, и „възродени“ сме жертви на една некадърна управленска инициатива с катастрофален ефект до наши дни. Потърпевши бяха и преименуваните, и служителите на реда, и свидетелите. Всички ние бяхме принудени да сме съучастници в събития, наложени ни по чужда воля“, обясни Павлов. Алегоричното заглавие той избрал като контрапункт на тоталитарните изисквания кой как да живее.

Екшън сцени и описания на живота и взаимоотношенията между хората и властта в районите със смесено население се редуват на фона на забранената любов между туркиня и българин, оперативен работник в малкото варненско селище Крумово. „Не съм щадил никого в името на истината. Хубаво е да си спомним кой как се е държал в онези мрачни дни“, сподели Павлов.

Зад гърба си филологът, доктор по история и бивш офицер от Първо ГУ на ДС има още пет книги, написани за 5 години. Признава, че тази за възродителния процес написал най-трудно. Заинатил се да я довърши заради обидното поведение на левицата.

„Още докато бяха БКП, Александър Лилов нагло опита да измие отговорността от партийното лице, като каза на пленум, че вина за възродителния процес имат персонално Тодор Живков и органите на властта, сякаш всички останали от Политбюро са били невинни жертви. Също толкова нагла бе и целувката, с която лидерът на БСП и ПЕС Сергей Станишев се извини на репресираните на митинг с ДПС 25 г. по-късно. Налагаше се да пиша, защото само три десетилетия след събитията историята устремно се промени, все едно не сме я преживели. В същото време бяха вдигнати паметници на терористите от гара Буново. Каква е разликата между тях и тези от Сарафово?", запита риторично Павлов.

Според него книгата е актуална и защото обстановката днес много напомня тази през 1984 г. „И тогава имаше крайно противопоставяне на две системи. Европа беше претъпкана с ракети, Роналд Рейгън клеймеше Съветския съюз като „Империя на злото“ и искаше да я унищожи. Бяхме на пет минути от глобален ядрен конфликт, който можеше да погуби човечеството. Днес риториката между Русия и САЩ е същата и пак целият свят трепери да не би да започне трета световна война. Единствената разлика днес е, че България е от другата страна на фронтовата линия. Резултатите от една глобална война обаче ще бъдат еднакво пагубни и за двете страни“, прави паралел Павлов.

Смяната на имената на българските мюсюлмани го заварила в столицата на СССР Москва, където защитавал аспирантура. „Големият брат с нищо не подсказа, че я подкрепя. Нямаше никакво становище на КПСС, сякаш нищо не се случваше в България. Накрая моят ръководител ме попита: „Какво правите там?“ Отвърнах му: „Сменяме имената на турците.“ А той: „А религията им сменяте ли?“ Отвърнах, че нея не я пипаме и той се зачуди защо тогава изобщо правим възродителен процес?“, разказа една от случките в романа си Павлов.

Друга реална история в повествованието е греховната любов между служител на Държавна сигурност и мюсюлманка. Жената спасява любимия си от роднините, решили да го атакуват, за да не ги издаде, че ще пътуват до Варна за участие в демонстрация за връщане на майчините имена.

„Шапка свалям на смелостта на тази жена! От нея всъщност разбрахме, че се готви митинг на Червения площад във Варна, и веднага ни пратиха да не допускаме масово събиране на хора, за да не се намесят Вътрешни войски. Всеки от нас реагираше както може. Някои силом връщаха хората. Аз и мой колега прибегнахме до друг трик - искахме паспорта на даден мъж, отваряхме на страницата с децата, а там по 4-5 имена. Питахме човека накъде е тръгнал курбан да става, когато има рожби да гледа. Тактиката успя, връщаха се с изпотени брадички. Не беше никак културно, но спасихме тези хора от голям бой“, категоричен е Павлин Павлов.

Като пряк наблюдател, командирован в Момчилград и Малко Търново през 1988 г., той е описал и „голямата екскурзия“.

„Хората бяха здраво уплашени, откровено ни мразеха. С една целувка това не се изтрива“, категоричен е контраразузнавачът. „Правете любов, а не война“, е финалното послание в „Не дразни ченгето, когато обича“. Авторът допълва: Бъдете честни към историята.

Визитка:
Павлин Павлов е роден през 1952 г. Завършил е немска и италианска филология в СУ "Климент Охридски", има защитена аспирантура в Академията на труда в Москва и е доктор по история. Щатен офицер в Първо главно управление на Държавна сигурност, работи в Национална служба "Сигурност" до 1998 г. Става част от екипа на кмета на Варна Кирил Йорданов през първите му два мандата, като оглавява общинската дирекция "Обществен ред и сигурност" от 2000 г. до 2005 г. На местните избори през 2007 г. се кандидатира за кмет.