109 банди разбити при акции на ГДБОП 860 обвинения след разследвания на антимафиотите

НС да даде зелена светлина за „Белене“ Партиите употребили за политически цели референдума за нова атомна централа

Съдът остави за постоянно в ареста съпрузите, обвинени за убийството в столичния квартал “Люлин”

Вижте акцентите от броя на “Труд” в понеделник, 26 февруари 2018

Русенец създаде една от най-бързо развиващите се компании в Силициевата долина

Двуметрови преспи блокират страната Комбинацията със студения арктичен въздух, който се спуска към Балканите от север, създават опасна обстановка на пътищата

Земетресение с магнитуд 5,5 по Рихтер край бреговете на Япония

Бандити няма, но ги хващат

Фънки и Хилда Казасян жури в „Като две капки вода“

„Юнайтед“ би „Челси“, Жозе не трепна

Мария и Мегз заровиха томахавките След като получи приза за Попфолк идол на годината, Фики се прибра да отпразнува изписването на първородния му син

„Лацио“ лети към Шампионската лига

Зелената империя – тъмната страна на WWF От 20 години швейцарската офшорка е оплетена с политико-икономически лобита в страната ни

Ген. Тодор Бояджиев разкри как е било подслушвано посолството на САЩ

Осъдиха на смърт 16 туркини за принадлежност към ИДИЛ

70% от руснаците подкрепят присъединяването на Крим

Резултатът от войната в Източна Украйна – 6000 убити, над 15 000 ранени

На 19 април 1783 година императрица Екатерина II провъзгласява с манифест Крим за част от Руската империя, а в началото на следващата година е основан градът крепост Севастопол, което в превод от гръцки означава величествен град.

Днешна Русия се готви да отбележи 232-рата годишнина от тези събития във време, когато се навърши една година от анексията на Крим и от необявената война в Източна Украйна. Подходящо време за анализи.

Оказа се, че присъединяването на Крим не е нито апокалипсис, нито велика победа, а само проблем от регионален характер, цитира “Дойче веле” мнението на руски експерти. “През 2014 г. имаше усещането, че Русия има намерение да се бори активно за по-висок статут в международните дела и че иска да промени правилата на поведение, утвърдени без нейно участие. Но се оказа, че всичко е много по-скромно като мащаб. Всичко се сведе до борба за конкретна територия, а не за преразглеждане на международните правила. В резултат на това ние затънахме в тази Украйна”, твърди пред “Дойче веле” Фьодор Лукианов.

Руското издание “Иносми” цитира френски експерти, според които, оказвайки помощ на опълченците в Източна Украйна, Владимир Путин е предприел рискована стъпка, довела до въвеждането на санкции срещу Русия. Но в същото време е успял да отложи перспективите за присъединяването на Украйна към НАТО. Затова тези експерти смятат, че истинският победител от конфликта в Източна Украйна не е нито Киев, нито опълченците, а Владимир Путин.

Руският вестник “Ведомости” припомня в обширен анализ как започна кризата в Украйна: “На 6 април 2014 г. в Донецка, Луганска и Харковска област започна масово превземане на сградите на градските и областните администрации и правоохранителните органи. В операциите бяха задействани руски доброволци от средите на бившите военни, които преди това бяха участвали в блокирането на украинските гарнизони в Крим. Техните лидери станаха ръководители на щабовете на опълчението. Местните активисти протестираха срещу забраната за официално използване на руския език. Новият закон за езика стана повод за вълнения, инициаторите на които вероятно искаха да повторят кримския сценарий за отделянето от Украйна.

Започнатата на 15 април от Киев “антитерористична операция” се провали. Лошо въоръжената и обучена, лошо командвана, украинската армия, набрана по териториален принцип, беше неспособна да се противопостави на организираните и предварително планирани партизански операции на бунтовниците. Но идеята за обявяването на независимостта на руски говорещите региони в Югоизточна Украйна не беше осъществена изцяло. Самопровъзгласилите се Донецка и Луганска република се оказаха лош пример за съседните територии заради настъпилата анархия, произвол на въоръжените отряди и техните командири.” Изданието сочи данни на ООН са жертвите на конфликта – над 6000 убити, над 15 000 ранени. Към 1 април 2014 г. населението на Донецка и Луганска област е 6,568 милиона души, година по-късно бежанците оттам са 1,178 милиона.

Последното представително социологическо изследване на руския аналитичен център “Левада”, проведе през март т.г., е посветено на Крим, Украйна и санкциите. 70 на сто от запитаните смятат, че присъединяването на Крим е донесло повече ползи на Русия.

Данните сочат, че сега, както и миналата година, руснаците подкрепят присъединяването на Крим. 55% от запитаните отговарят с “определено да” на въпроса дали подкрепят присъединяването, а 33% – с “по-скоро да”. Отговор “твърдо не” са дали едва 2% от запитаните. Близо 60 на сто следят внимателно събитията в Украйна, 8% въобще не ги следят, а 1% дори не са чували за тях.

Санкциите срещу Русия не са се отразили на средния руснак, ако се вярва на изследването. 38% от запитаните отговарят, че въведените от Запада ограничения не са дали отражение върху прехраната на семейството им, а 40% – че отражението е слабо. Което лесно обяснява следващите данни, според които 72% от руснаците смятат, че руското правителство трябва да продължава политиката си независимо от санкциите. Интересното е, че този процент непрекъснато се увеличава от септември м.г.

Днес Крим е руски. За годишнината от анексията на 15 март руснаците гледаха филм за връщането на полуострова “към родината”, а западният свят, по думите на премиера Бойко Борисов, го “преглътна”.

Руските либерали, чиито изказвания често са в тон със западните, изглежда също са “преглътнали” факта. Една от иконите им – Ксения Собчак (Владимир Путин започва политическата си кариера в екипа на нейния баща Анатолий Собчак, бивш кмет на Санкт Петербург, б.р.) неотдавна заяви за полско издание: “За мен, както и за повечето подрастващи по съветско време, Крим се асоциира с позитивни емоции: ваканцията, първата любов и пр. Ако аз бях президент, сигурно също бих се осмелила да присъединя Крим.”

Текст под снимка:

Опозиционерите Иля Яшин и Ксения Собчак на антиправителствена проява на мястото, където на 28 февруари бе застрелян Борис Немцов.

Снимка Ройтерс

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.