На три километра от границата със Сърбия, във Видинско все още дава признаци на живот с. Върбово. Останали са малцина възрастни, тук-таме някой млад и шумна ромска фамилия. В селото има приказна църква - „Св. Йоан Кръстител”. Иконописци от дебърската школа са създали шедьоври, с които са изобразили храма. Повечето от безценните икони са откраднати, но не от цигани, а от българи още по времето на комунизма. Една икона от ХVI в. е оцеляла и днес все още спира дъх щом я погледнеш - тази на Св. Богородица. Божият майка е вдигнала ръце към небето - за благослов. Рядка икона.

Местните хора не я виждат като дебърски шедьовър, а като предсказание, че и светците са вдигнали ръце от ромското нашествие в селото им. Приселските ниви са осеяни от траншеи. Скоро, ако се погледне от Космоса, астронавтите от Международната космическа станция ще решат, че тук има извънземни. Не, циганите копаят жици. Ако слушаш местните хора, ще решиш, че тук е царството на „Живите мъртви” - нощем убиват, изнасилват, пият кръв, ядат бакър, а денем набелязват жертвите си и се радват на задигнатото. Ромите се появили тук преди двайсетина години и прогресивно нарастват. Това особено важи за главния персонаж в този разказ - Асенка, която е в очакване на деветото си раждане.

Целия материал може да прочетете ТУК Големите дарители: Тодор Пиперевски завещава 100 млн. лв. на държавата Лайфстайл 12:31 14.12.2015