На 27 април 2018 да почерпят

Украйна гарантира обучението на български език на сънародниците ни

Доналд Тръмп ще посети Великобритания на 13 юли

Обсебени ли са три цигулки и виолончело за 30 млн. долара? “Страдивариус” ,“Гуарнери”, „Джофредо Каппа” и “Гофрилер”, купени по времето на Людмила Живкова, над 30 г. са в едни и същи музиканти

Депутатите предложиха Музикалната къща на БНР да работи като самостоятелен културен институт Така за всеки продаден билет новата структура ще получава субсидия от Министерството на културата

Кметицата Иванчева към съучастниците си: Няма документ, докато не плати (обзор) Поставили сме предприемача на колене, допълва началничката на район „Младост”

“Отровени” жители на Дума разказаха в централата на ОЗХО за фалшивата химическа атака

Студио Х на „Армията“ Малцина от сегашния отбор ще запазят местата си, важно е кой ще ги запълни

828 нови медицински изделия влизат в болничната помощ 105 пациенти са минали през 4 лечебници за аортни клапи

Сенатът на САЩ одобри Майк Помпео за нов държавен секретар

По работа сме на второ място в ЕС Трудим се по 40,8 часа, а холандците по 30,3 часа

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 27 април 2018

Общински съветници се обединиха заради глоба на Здравко Здравков Главният архитект бил викан в следствието и заради Иванчева

Според социологическите проучвания Ердоган ще спечели изборите в Турция

Писаха слаб 2,88 на държавата Комплексната оценка е най-ниска от седем години насам

Партийните лидери – заплаха за националната сигурност

Днес войната не е за имуществото на хората, нито за тяхната територия, а за душите, мислите и сърцата им

Това, че политиците и в частност партийните лидери, които са именно онези фронтмени на партиите си, чиято задача е да се блещят вдъхновено по площади и телевизионни предавания и да скандират предварително стъкмени лозунги, са заплаха за националната сигурност, едва ли е разтърсващо откритие. Че кой друг би могъл да застраши сигурността на една нация освен нейният „елит“! Новото е, че подобно убеждение за първи път се прокрадва в официален правителствен документ.

В доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на България през 2014 г., публикуван от военното министерство, се казва буквално следното: „В тази връзка безпокойство предизвикват опитите за манипулиране на общественото мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании, медийна манипулация, използване на социалните мрежи за дезинформация, опити на популистки партийни лидери за манипулиране на групи избиратели и за предизвикване на объркване сред населението и др.“ Връзката, която се споменава, е т.нар. хибридна война, която била „качествено ново предизвикателство пред сигурността“ и представлявала дяволски коктейл между войната, която познаваме от филмите (вкл. и съветските), и неконвенционални средства като тероризъм, партизански действия, икономически натиск, енергийна зависимост и кибератаки.

Пропагандата като оръжие за водене на военни действия не е открита днес. Принципът е запазен, средствата са други. Докато през Втората световна война самолети разпръскваха листовки над окопите, днес „будни граждани“ изливат в социалните мрежи своите „автентични“ и „искрени“ позиции, а политиците притежават собствени медии или пък медиите притежават собствени политици. Днес войната не е за имуществото на хората, нито за тяхната територия, а за душите, мислите и сърцата им.

Освен че партийните лидери със своята продажност и обсебеност от властта застрашават националната сигурност, този забележителен правителствен документ признава и друго важно нещо: интернет, социалните мрежи вече не са територия на свободното слово, а бутафорна сцена или по-точно казано, голям и осран от слонове и мечки цирков манеж, по който дефилира клоунадата на рафинираната пропаганда. За тези, които са разбрали това, видели са очевидното, остава само погнусата. За другите, които поради доверчивост или друго функционално разстройство приемат всичко написано за истина, остават последиците от лъжата.

За съжаление на лов за човешки души и сърца са излезли не само „троловете“ от социалните мрежи. „Троловете“ са едва редниците в тази войска. Тук са и пиар специалистите, които фактурират възнаграждения от името на своите агенции и измислят умни планове как да се повлияе над човешките умове със средствата на словото. Тук са и именитите „учени“ и журналистите, които с имената си подписват текстове, в които не вярват, пък и не им пука особено, защото са „професионалисти“ и работят по поръчка (а често и с материали) на клиента. Тук са и медиите, чиито собственици определят политиката на изданията си спрямо политиката на партньорите си. Тук най-накрая са и онези партийни лидери, за които стана дума в началото и които присъстват в политиката само за да проституират идеологически и да продават умовете на хората, които са повярвали в тях или им се ще да повярват в отчаянието да намерят себе си.

Битката за душите и сърцата се води с две основни средства. Те не са телевизията и интернет. Нито са парите и политическата власт. Даже не са тайните служби и насилието. Двете средства, с които се води битката за душите и сърцата, са присвояването и противопоставянето.

Партийните лидери, за които предупреждава Министерството на отбраната, много обичат да присвояват не само тленни и преходни материални блага, но и идеи. Най-много обичат да присвояват идеи, които не са техни убеждения. Модерно е да развяват над главите си знамето на патриотизма. Как да не тръгнеш след политик, който обича родината, както я обичаш и самият ти, както я обича всеки нормален и свестен човек! Такива обаче се познават лесно, най-вече по тяхната готовност да жертват родината за себе си вместо себе си за родината. Да обичаш България за тях означава да мразиш някого другиго. За тях любовта е вид омраза.

Присвояват си и християнството. Не защото със свободна воля търсят Бога или пък защото преливат от милост и състрадание към ближния. Присвояват си го, защото някой техен поръчител е решил да го включи в списъка с идеологическите си инструменти. Обвиняват в безбожие кротки християни и се пишат по светци от папата.

Присвояват си либерализма, макар че свободата е последното нещо, което предлагат на избирателите си. Изпитват панически страх от свободната и честна конкуренция, а толерантността им е органично чужда.

Присвояват си консерватизма, макар че не зачитат континуитета – вярват, че светът започва и свършва с тях. Съмнението в собствената непогрешимост им е чуждо и уважават частната собственост единствено тогава, когато е тяхна лична.

Те не са идеалисти. Не вярват в нито една от идеите, които присвояват. За тях тези идеи са като камуфлажно облекло, което ще им помогне да се промъкнат през калта максимално близо до плячката.

Освен присвояването, другото средство в битката за душите и сърцата е противопоставянето. Политическите лидери, които според МО са заплаха за националната сигурност, са от онези хора, чието съзнание е болезнено раздвоено. За тях всяко нещо на този свят, включително и самият свят като цяло, е разделено от омраза. За тях хората са наши и чужди, приятели и врагове, пролетарии и буржоа, цесекари и левскари, либерали и консерватори, евразийци и европейци, русофили и русофоби, народ и политици и т.н. Тоест те са от хората, които се чувстват по-добре в свят, който се управлява не от разума и спокойствието, а от страха и омразата. Вероятно затова са и толкова опасни за националната сигурност.

Омразата и страхът са конкретните резултати от тяхната дейност. Омразата отравя човешката душа, а страхът я оскотява. Булгаков смята, че страхът е сред най-големите човешки пороци. Единствената приемлива форма на страха е опасението да не оскърбиш някого, когото обичаш.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.