„Първият ми спомен от Великден е липсата на баща ми. Бях на 3 години, когато той замина да работи в Либия. Затова когато дойде този празник, имам усещането за малко тъга", сподели Невена Василева пред Мондьо в "Събуди се" по Нова телевизия. Най-силно обаче водещата свързва Великден с думата „обич”. "Моето семейство в продължение на три години посрещаше празника извън България и знам какво е да дойде Великден и той да няма аромат", разказа водещата, припомняйки си времето, прекарано в Триполи.
Първите си дни там тя никога няма да забрави: "Баща ми чакаше с нетърпение почивните дни, за да ми покаже града. Излязохме от затворената кооперация. Аз бях с тениска и три четвърти панталони. На петата минута либийците започнаха да ни замерват брутално с камъни, защото се виждали част от краката и ръцете ми. Много се изплаших. Видях баща ми да лежи в кръв на земята, защото камък беше разбил главата му".

Историите на водещата са големи колкото живота, а една от тях все още извиква горчивина в очите й - историята за детето, което е трябвало да има.

"Страдам за Мария. Намерих я в един дом за сираци. Бях на 22 години. Тогава тя беше на 3… Един ден дойде и ми каза: „Искам ти да си моята майка, защото искам да свиря на пиано като теб”, спомня си водещата.

Когато отива да я осинови обаче е твърде късно - Мария вече е осиновена от италианско семейство.

"Усетих, че душата ми просто беше разкъсана. Една вечер седнах на пианото и започнах да композирам. Исках да възкреся Мария за себе си. Ако я срещна отново, това ще е момент, който няма да позволя да има край", споделя Василева.

Как приключва тази история? Какво още има да каже това "смело момиче, на което понякога му се е налагало да плува в бурно море", и защо синът й носи името на победата?