Макрон вдигна минималната заплата (обзор) Антиправителствените протести продължават

Oцветени портокали продават на пазара Най-често се използва вакса

Ангела Меркел се срещна с Тереза Мей в опит да спаси постигнатото от нея споразумение за Брекзит

Българските превозвачи протестират в Брюксел Очакват подкрепа от колегите си

Руски бомбардировачи пристигнаха във Венецуела САЩ реагираха с критики

15 детски градини и 20 млн. лв. за ремонти

Корнелия Нинова: Избрахме Конституцията пред резолюциите на ПЕС

Юнкер втрещен от развитието с Брекзит Британската премиерка с отчаян опит да спаси сделката

Вижте какво ще решава Министерски съвет утре, 12 декември 2018

АПИ поставя нови мантинели три месеца след катастрофата край Своге

Турски полицай застреля началника си

Първите електробуси на София тръгват утре

Гръцкият парламент отменя планирано със закон намаляване на пенсиите

Големите училищни ремонти приключват след 6 месеца Отварят обновеното СУ "Найден Геров" след Нова година

Александър Манолев: Китай доближава топ 10 на търговските ни партньори

Невена Василева: Страдам за детето, което трябваше да имам

„Първият ми спомен от Великден е липсата на баща ми. Бях на 3 години, когато той замина да работи в Либия. Затова когато дойде този празник, имам усещането за малко тъга“, сподели Невена Василева пред Мондьо в „Събуди се“ по Нова телевизия. Най-силно обаче водещата свързва Великден с думата „обич”. „Моето семейство в продължение на три години посрещаше празника извън България и знам какво е да дойде Великден и той да няма аромат“, разказа водещата, припомняйки си времето, прекарано в Триполи.
Първите си дни там тя никога няма да забрави: „Баща ми чакаше с нетърпение почивните дни, за да ми покаже града. Излязохме от затворената кооперация. Аз бях с тениска и три четвърти панталони. На петата минута либийците започнаха да ни замерват брутално с камъни, защото се виждали част от краката и ръцете ми. Много се изплаших. Видях баща ми да лежи в кръв на земята, защото камък беше разбил главата му“.

Историите на водещата са големи колкото живота, а една от тях все още извиква горчивина в очите й – историята за детето, което е трябвало да има.

„Страдам за Мария. Намерих я в един дом за сираци. Бях на 22 години. Тогава тя беше на 3… Един ден дойде и ми каза: „Искам ти да си моята майка, защото искам да свиря на пиано като теб”, спомня си водещата.

Когато отива да я осинови обаче е твърде късно – Мария вече е осиновена от италианско семейство.

„Усетих, че душата ми просто беше разкъсана. Една вечер седнах на пианото и започнах да композирам. Исках да възкреся Мария за себе си. Ако я срещна отново, това ще е момент, който няма да позволя да има край“, споделя Василева.

Как приключва тази история? Какво още има да каже това „смело момиче, на което понякога му се е налагало да плува в бурно море“, и защо синът й носи името на победата?

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.