Етикети, които наподобяват наложена на пазара марка, сайтове, имитиращи оригиналните, лъжливи промоции и подвеждащи реклами. Това са само част от хватките, с които бизнесът се опитва да излъже конкурентите си и потребителите.

От практиката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) могат да се изведат 10-те лоши практики, които се използват от производители и търговци (виж карето вляво и на стр. 9). Статистиката показва, че половината от всички, получени в антимонополния орган сигнали за нарушения на пазарното поведение, са основателни (виж стр. 9) независимо дали после се обжалват, или не.

Кои са най-често срещаните нарушения, засечени от КЗК по жалби от конкурентни фирми или потребители?

Никога най-...
е наистина най-...

„Най-доброто“, „най-евтиното“ и „най-качественото“ в повечето случаи означават опит за заблуда на клиента, показва практиката на антимонополистите. Въпреки че рекламните послания от този вид звучат добре, малко е вероятно те да са истина, което означава заблуда на потребителите.

Подобна практика често се прилага от веригите хипермаркети, които се опитват да внушат, че цените при тях са най-ниски. Естествено, конкурентите реагират с жалби в КЗК. Проверка на антимонополния орган по една от жалбите за „гарантирана най-ниска цена“, каквато рекламират почти всички вериги, е показала, че такава всъщност не може да бъде гарантирана.

Просто потребителят не получава най-ниската, а конкурентна цена. Същият е казусът и с рекламните послания за „Най-доброто“ от България или от Европа. В същия контекст се вписва и реклама на „най-голямата онлайн книжарница“ - разбира се, недоказано.

Имитации

Сред най-честите нарушения, хващани от ведомството, е имитацията на име. Такъв е случаят със строителната компания „Анел Корпорация“, която се е оплакала от своя конкурнт - „Анел“. Наложената глоба е 50 хил. лева.

Не само име, но и продукт също може да бъде имитиран. В средата на декември КЗК глоби фирмата „Хранинвест“ със 144,6 хил. лева, защото предлаганото от тях масло BUTTER има сходен вид с маслото Deutsche Markenbutter, предлагано от друга фирма на пазара.

Такъв е случаят и с появилите се на пазара еднакви консерви с риби “Рио Маре”. Имитация има дори и при сладоледените фунийки, показа проверка на КЗК.

Промоции и заблуди

Неверни промоции и заблуда са другото най-често срещано нарушение. Сред хванатите в измама за грешни промоции през тази година са „Икеа“ и „Близу“. Първото дружество рекламирало етажерка с грешна цена, а второто предлагало пакет телевизии, които вече не били актуални.

В тази категория на измамите влиза и глобата на бисквити „Белвита“, които неправомерно използваха снимките на тенисистите Григор Димитров и Цветана Пиронкова. Това внушавало според КЗК, че двамата харесват тази марка и я рекламират.

КАК СЕ ЛЪЖАТ КЛИЕНТИТЕ?

Обявяване на фалшиви промоции и награди.

Умишлено създаване на невярна представа за даден продукт.

Представяне с подобно на конкурент име, сайт или продукт.

Неоторизирана продажба на стоки и услуги.

Налагане на монополни условия спрямо потребителите.

КАК СЕ МАМЯТ КОНКУРЕНТИ?

Налагат се цени под себестойността на продуктите.

Промоции с непозволено скъпи по закон награди.

Имитация на името, сайта или магазина на конкурента.

Имитация на начина, по който изглежда продуктът на конкурента.

Пускане на невярна информация за конкурента с цел намаляване на неговите клиенти.

И законодателят изкривява пазара

Практиката на Комисията за защита на конкуренцията показва, че независимо дали става въпрос за лов и риболов, таксиметрови услуги или проектиране на сгради, въвеждането на минимални цени нарушава нормалната конкуренцията.

Въпреки това законодателят често се изкушава да въвежда подобни механизми в отделни браншове, тъй като държавата не е длъжна да се съобразява със забележките и становищата на КЗК по конкретни законопроекти.

Така например, напук на мнението на антимонополистите, с промени в Закона за автомобилните превози бяха въведени първо минимални, а по-късно и максимални цени на таксиметровите услуги.

Минималните цени бяха мотивирани като защита на дребния бизнес от големите компании в бранша, които могат да си позволят превоз на пътници на по-ниски тарифи. Максималните пък защитавали потребителите от таксиджии кожодери.

Според антимонополния орган обаче подобни „защитни“ практики всъщност нарушават конкурецията, като създават изкуствени прагове на разходите на дружествата. Така реално се губи възможността за намаляване на цените, когато е възможно, което е в ущърб на клиентите.

Освен това минималната цена по никакъв начин не гарантира добро качество на изпълнението, смята КЗК. Максималните цени от своя страна също ограничават конкуренцията, защото не позволяват на компаниите да предложат една по-скъпа услуга, ако някой иска да я плати.

Друг често срещан проблем, когато държавата се намесва при определянето на правилата на пазара, е допускането на браншови организации монополисти. В този случай се конструира такова законодателство, че за упражняването на дадена професия членството в конкретна организация е задължително.

Подобни изисквания има например за архитектите, инженерите, ветеринарите. Според антимонополния орган всеки един професионалист трябва да има правото да членува в която иска организация, а не в точно определена.

По-големи награди от разрешеното

Въпреки че повечето нарушения на Закона за защита на конкуренцията са в ущърб на потребителя, има една група нелоялни практики, които са в негова полза. Това са „неразрешено скъпите“ промоции.

При тях най-често компаниите в опит да привлекат клиентите на конкурентите си обявяват игри с неразрешено скъпи по закон награди (100 пъти над стойността на продукта или по-скъпи от 15 минимални работни заплати).

Примери за подобни нарушения, обявени от Комисията за защита на конкуренцията, са например издателите на женското списание „Грация“ и на собствениците на „Аутлет Виа Тракия“. В първия случай към списанието неправомерно е прикачвана скъпа козметика, а във втория наградата за пазаруване е била лека кола.

И двете дружества са глобени от антимонополистите. Като „положително“ нарушение може да се тълкува и глобата на БТК, която предлагала устройства за ползване на интернет и телефон на цени под пазарните.