10-годишен заплаши с нож деца и персонал в социален дом в Благоевград

Арестуваха младеж, псувал и заплашвал полицаи в Горна Оряховица 18-годишният оказал съпротива при задържането

Възрастен мъж загина при пожар в дома си в село Калина

ВМРО се разграничава от НФСБ Искат медиите да посочват, че репликите, които разбуниха обществото, са на "фронтоваци", а не на обобщаващото "патриоти"

Намушкан мъж във влака край Вакарел почина на път за болницата Полицията издирва заподозряна жена за убийството

Френският адвокат на Баневи: Те не искат да се върнат в България

Офроуд великан Пикапът RAM 1500 става още по-екстремен всъдеход

Томислав Дончев: Горивата може да поевтинеят с повече от 5 ст. на литър

Мъж стреля с газов пистолет по протестиращи в Перник Извършителят избягал в посока София, а по пътя предизвикал и катастрофа

Премиерът Борисов в Солун: Няма по-добро място от Европейския съюз Ако стане проблем, кой ще ни помогне най-много - НАТО и ЕС, заяви министър-председателят

Как мъжът най-добре да откаже да си даде заплатата на жена си?

КАТ и ДАИ в акция “Заблуда” Побъркват ни от преразкази на 3 още непубликувани проектозакона

13 см сняг натрупа на връх Ботев Шофьорите да бъдат внимателни по пътищата във високите части и през проходите, които са заледени

Обир в оръжеен склад в столицата

Д-р Кунчв: Днес идват новите ваксини, в аптеките ще са налични в средата на следващата седмица

Президентите на България и Хърватия: Европейският проект ще завърши, когато Западните Балкани станат част от него

Кадър от БТВ.

Европейската и евроатлантическа интеграция в Югоизточна Европа разкрива възможности за всестранно задълбочаване на партньорството между България и Хърватия. Това беше общата позиция на президентите на двете страни Росен Плевнелиев и Колинда Грабар-Китарович, които разговаряха днес в Загреб.

Българският държавен глава е първият президент, който е на официално посещение по покана на президента Колинда Грабар-Китарович от встъпването й в длъжност през февруари т.г. Двамата бяха единодушни, че интеграционните процеси в региона нямат алтернатива и са основен двигател за осъществяването на важните реформи за държавите от Западните Балкани.

“Европейският проект ще бъде завършен, само когато страните от Западните Балкани станат част от нашето семейство. Това е единственият начин да гарантираме устойчива стабилност и просперитет за целия регион”, заяви президентът Росен Плевнелиев. “Водещ за нас е принципът за добросъседство и следването на европейски подход към общата ни история”, подчерта още държавният глава и увери, че България ще продължи последователна си подкрепа за европейската интеграция на своите съседи. Президентът Колинда Грабар-Китарович благодари за оказаната от България подкрепа за членството на Хърватия в ЕС и в НАТО. Присъединяването към Шенгенското пространство е приоритет и за България, и за Хърватия и двете държави ще обединят усилията си за постигането на тази цел.

Президентът Плевнелиев коментира, че през 2010 г. е допусната грешката да се политизира влизането на България и Румъния в Шенген. Държавният глава посочи, че този временен проблем трябва да бъде скоро разрешен, тъй като критериите за присъединяване са чисто технически, двете страни са ги изпълнили отдавна и това е признато нееднократно както от Европейския парламент, така и от Европейската комисия.

Според президента в момента страната ни пази отговорно границите си и изпълнява стриктно задълженията си. Двамата президенти бяха единодушни, че засиленият миграционен натиск по външните граници на ЕС налага европейска солидарност и споделяне на тежестта между отделните държави-членки. Според двамата президенти “отключването” на икономическия потенциал в Югоизточна Европа и привличането на повече инвестиции може да стане само с общите усилия на всички държави от региона. Липсата на добра транспортна и енергийна свързаност е основна пречка за ускоряване на икономическото развитие на Балканите. Българският държавен глава призова за общи усилия и регионален подход за модерна транспортна и енергийна инфраструктура. Според президента Плевнелиев изграждането на Европейския енергиен съюз трябва да започне от Балканите. “Създаването на регионална енергийна борса ще позволи да бъде формиран интегриран енергиен пазар, да се премахне зависимостта от един доставчик и да се гарантират пазарни цени на енергоресурсите”, заяви българският президент. Енергийната сигурност може да бъде постигната само чрез свързаност на електро- и газопреносните мрежи и изграждането на система от интерконектори.

“Всяка една от държавите в региона има правото да купува газ на конкурентна цена и да има достъп до алтернативни доставчици”, посочи президентът. По отношение на директна самолетна линия между София и Загреб, президентът коментира, че по този въпрос се работи от няколко години и с нарастването на бизнес контактите и туристическия обмен това може да се случи скоро. От своя страна Колинда Грабар-Китарович посочи, че полагат усилия да имат директни въздушни връзки със столиците на страните от Югоизточна Европа, за да не се налага да се лети през Виена, Мюнхен или Рим.Търговско-икономическото сътрудничество и годишният стокообмен от 140 млн. евро между България и Хърватия не отговарят на потенциала на двете държави, подчертаха Росен Плевнелиев и Колинда Грабар-Китарович. Двамата потвърдиха готовността си да работят за насърчаване на преките контакти между българския и хърватския бизнес за реализацията на общи проекти. “Убеден съм, че утрешният бизнес-форум в Хърватската търговска палата ще създаде добра основа, върху която да надграждаме през следващите години”, заяви президентът Плевнелиев.

Стимулирането на сектори с висока добавена стойност и насърчаването на иновациите в информационните и телекомуникационни технологии, е сред приоритетите в икономическите политики и на двете държави и създава перспективи за успешно сътрудничество между компании от двете страни, стана ясно още на срещата. Туризмът също е сектор с потенциал за растеж като открива и възможност за създаването на съвместни туристически пакети за трети държави.

Променената ситуация на сигурност в региона изисква адекватен отговор и България и Хърватия ще продължат да изпълняват съюзническите си задължения в рамките на НАТО, беше потвърдено на срещата на двамата президенти. Обсъдени бяха рисковете за стабилността, произтичащи от кризите в Украйна и Близкия Изток.

Държавният глава благодари на президента Грабар-Китарович за доброто отношение на Хърватия към българската национална общност, която е добре интегрирана и приета в хърватското общество.Междукултурният диалог между българския и хърватския народ е с вековни традиции, беше посочено още на срещата на двамата президенти. Специално място в българо-хърватските отношения заема епископ Йосип Щросмайер, който завинаги ще остане в историята ни като радетел на славянското единство и застъпник за българската кауза за национално освобождение. “Благодарение на неговата подкрепа в Загреб е отпечатан сборникът „Български народни песни“ на братята Димитър и Константин Миладинови през 1861 г., а в хърватските училища са приети със стипендии български студенти”, припомни президентът Плевнелиев. Днес над 100 студенти изучават български език в Загребския университет.

По-късно днес президентът Росен Плевнелиев проведе срещи с министър-председателя на Хърватия Зоран Миланович, както и с председателя на парламента Йосип Леко.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.