В новия епизод на "Кошмари в кухнята" шеф Манчев ще посети пицария, която работи от 11 години в най-големия столичен кв. „Люлин”. Населението на комплекса по данни от 2013 г. е над 114 000, с което надминава градове като Плевен и Добрич. Докато люлинчани се увеличават всяка година, работата в заведението непрекъснато намалява. То се намира в самостоятелна сграда на основен Люлински булевард. През годините се стопанисва от собственици, приятели и наематели. Венци, един от собствениците на пицарията, работи там от създаването й с прекъсване от 2 години. От 2009 г. той започва самостоятелно да управлява ресторанта, но откакто става баща на близнаци, започва да отделя все по-малко време на заведението. Това е и причината да направи управител една от сервитьорките – Зори, която има най-дълъг стаж като келнерка, но не притежава нито житейски, нито мениджърски опит. Именно Зори е човекът, който се обръща към шеф Манчев за помощ и последна надежда да спаси и ресторанта, и персонала.

Още преди да прекрачи прага на пицарията, Манчев се спъва в трупа на един картонен готвач. За щастие това е само картонена рекламна фигура, изморила се да чака по-щастливи дни. За кулинарния спец това обаче е по-страшен знак и от черна котка, сигнализиращ, че нещата в този ресторант съвсем не са наред.

Опасенията му бързо се оправдават. Собственик почти загубил надежда, млада и неопитна управителка, която никой от персонала не приема сериозно, овехтял и занемарен интериор. За разлика от огромното меню на пицарията, кухнята предлага едва 1/3 от него, заради липсата на пари за зареждане с продукти. Барманът е като замръзнала кралица, която по цял ден подпира бара и се размърдва само, когато се налага да набави липсващи продукти.

Въпреки катастрофалната картина, в кухнята се мъдри телевизор за персонала и холска масичка.

Човек остава с впечатлението, че това е гостната на готвачите, а не кухня в работещо заведение.

Същевременно Манчев открива кулинарно перпетуум мобиле, което са изобретили в кухнята на пицарията – с един и същи сос предлагат поне 10 вида ястия.

На фона на малкото клиенти, предимно от квартала, 12-членният персонал решава кръстословици и цъка по мобилните телефони. 22-годишната управителка няма грам мениджърски опит и хората я възприемат още като сервитьорка, а не като шеф. Самият собственик признава, че с нея се е опитал да си измие ръцете, за да отделя повече време на семейството си. Нелепо звучи обяснението защо никой не обръща внимание на ниското ниво на кухнята - хората в „Люлин“ предпочитат да се забавляват, отколкото да капризничат за храната и ако връщат поръчки, то не е толкова често.

В началото на пролетта собственик и персонал продължават тежкия си зимен сън, а шеф Манчев се захваща с трудната задача да ги извади от хибернация, за да задействат спасителен план. Този път опитният кулинар ще сътвори роле от финансови и мениджърски консултации върху мотивационно канапе.