Интервю на ВАЛЕНТИНА ПЕТКОВА с Методи Андреев, депутат от ГЕРБ, за новосъздаденото спецзвено „Антикорупция” и нестандартния начин при подбора на кадрите му.

Трябва да намерим българската Моника Маковей. Може да е мъж, макар че жените са по-педантични при изпълнение на законите

- Г-н Андреев, ще проработи ли новосъздаденото спецзвено "Антикорупция"?

- Между МВР, ДАНС и прокуратурата на база на сега съществуващата комисия БОРКОР и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликти на интереси трябва да се осъществи интегритет. Смисълът на борбата с корупцията е събиране и анализиране на информация за определен кръг лица, които представляват висшия политически елит.

Хубавото е, че са се вслушали в препоръките на хора като мен, че в новосъздаденото спецзвено звено "Антикорупция" трябва да се подбират хора по нетрадиционен начин.

- Какъв е този нетрадиционен начин?

- Начинът, по който държавата подбира кадрите си, е дълбоко порочен. Въпросът е как да се намерят добре мотивирани и отговорни пред обществото хора. Те трябва да бъдат с добро заплащане и с гарантирана от страна на държавата сигурност. Всяка тяхна дейност трябва да е в полза на държавата. С работата им не трябва да се търгува на политическо ниво. Мога да дам идея как да се подбират хората.

- Как?

- Изискванията към тях трябва да бъдат нестандартни. В тази структура за борба с корупцията освен образование, опит и експертиза първото изискване трябва да е - кандидатът да не е бил сътрудник на бившите служби. Най-малкото да е роден след 16 юли 1973 г. Родените след тази дата не се проверяват за сътрудничество към ДС, тъй като са били на 18 г. Това е крайната дата, когато се проверят документи на бившите служби. Много е важно хората да са млади и да са израснали в новите условия. Да са възпитани в духа на пазарното стопанство, т.е. да имат модерно виждане.

Второто изискване е да не се допускат хора, които са в списъка на т.нар. кредитни милионери. Както и такива, които са участвали в т.нар. заменки след 2007 г., обявени от ЕС за регламентирана държавна помощ.

Другите изисквания са да не участват хора, които идват от съдебната власт и са замесени в корупционни схеми, за които има данни.

Да няма бивши ръководители или собственици на фирми, които са продали дейността си след натрупани големи данъци на трети лица, на т.нар. цигани дедесари.

Да не са уличавани в конфликт на интереси. Да не са били шефове и участници в ръководството на фалирали банки... Т.е. да не са участвали във всичките онези неща, случили се през последните 25 г., които сега ние осъждаме.

- Вярвате ли, че е възможно да се спазят всичките тези изисквания?

- Защо да не е възможно? Сега въпросът е на живот и смърт. Държавата ни е бедна, а единствените източници на свежи пари са от европейски фондове. Ние трябва максимално да ги използваме и да попречим на родните мафиоти и корумпирани държавни служители да крадат. Това е тежка битка, която започваме твърде късно, защото структурите на корпоративните интереси вече са толкова мощни, че са навлезли в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, в медиите. Срещу тази сложно изградена система трябва да застане волята, че можем да се превърнем в нормална европейска държава.

- И действащите служители ли ще преминат през иглените уши на проверката?

- Тези, които в момента работят в тези структури, трябва да бъдат прекарани през същия скенер. Най-важният и уникален критерий дали дадено лице е корумпирано, или не е дали има съответствие между стандарта му на живот и реалните му доходи. Това е лесно установимо, то е видно и всякакви номера - ама този имот е на жена ми, на брат ми и т.н., не бива да минават. Ако този универсален критерий бъде приложен към служителите на тази структура за интегритет, ние ще имаме голям успех. Плюс полиграф, плюс критериите, които аз предлагам, бихме могли да намерим българската Моника Маковей. Може да е мъж, макар че жените са по-педантични при изпълнение на законите. Това съм го установил.

- Не звучи ли твърде утопично всичко това. Възможно ли е да стане с хората, които са в наличност?

- Ако бяхме разговаряли преди 2 г., че в Румъния най-богатият им човек ще бъде осъден ефективно на 2,5 г. затвор, тогава дали нямаше да ме попитате: "Г-н Андреев, вие фантастика ли четете?"

- Вие виждате ли хората, които ще позволят да се накърни чувството за недосегаемост на т.нар. политически елит?

- Няма да е лесно. Аз лично се отнасям с голяма доза скептицизъм към борбата с корупцията. Ако бъдем прекалени оптимисти, можем да изпаднем в неприятна ситуация след време. Аз обаче вярвам, че има такива хора в България. Да помислим колко много млади искат да се върнат в държавата. Знаете ли какви прекрасни юристи има? Познавам един, който наскоро направи докторантура в Лондон на тема: "Техника за борба с корупцията". Той иска да дойде в България. Длъжни сме да намерим още такива хора. Надявам се, че точно този разнолик парламент може да намери тесния брод към хората, които притежават качества да работят за обществото. Няма да е лесно и трябва да сме скептици, защото досега нещата не са се случвали. Обикновеният български политик е изкушен да работи само за лична сметка и от време на време да се сеща, че държавата му плаща заплата.

- Ще има ли някаква форма на парламентарен контрол върху спецзвеното "Антикорупция"?

- Редно е да има форма на парламентарен контрол, за да се гарантира независимостта му от политически влияния. Защото е безспорно, че в момента, в който тези хора се докоснат до някаква голяма далавера, зад която стоят политически интереси, ще има голям натиск върху тях. Много е важно да се преодолее първото съпротивление. В механиката има такъв термин - да преодолееш началното триене. По-нататък процесът започва да върви гладко. Това ще бъде рубиконът, който трябва да бъде преминат. Това ще е кръщаването на тези хора за работа в полза на обществото. Първият най-тежък случай трябва да бъде доведен докрай независимо какви политически интереси ще бъдат засегнати. Само тогава този орган ще получи обществено доверие. А най-голяма власт той може да има, ако обществото му вярва. Не е лошо да заработи тази спецструктура и да хване няколко корумпирани съдии и прокурори. Да се знае, че в съдебната система не всичко е ненаказуемо. Че има и съд и справеливост и за недосегаемите. Не трябва да забравяме думите на проф. Живко Сталев: Държава със закони, но без справедливост е вид организирана престъпност.

- Смятате ли, че битката, която от години водите за лустрация, сега може да успее?

- Не смятам. В този парламент няма достатъчно мнозинство, което би могло да приеме истински лустрационен закон. Но даже да има, даже да се приеме такъв закон, той няма да мине през Конституционния съд, тъй като в българската конституция не е разписано, че такова нещо може да се случи. Освен това практиката на КС е ясна - тя е насочена против лустрационни текстове. Всъщност това, което предлагам, не е лустрация. Това е обявяване. Това е правото на информиран избор на тези, които избират съответните кандидати. Ние не можем да забраним априори едно лице да заеме определена длъжност на база на своя принадлежност, тъй като законът не го позволява, и КС няма да го приеме. Но можем да направим достояние неговата принадлежност в обществото. И това лице да реши ще кандидаства ли за държавна длъжност, за която се иска проверка за принадлежност към ДС или не. Изборът е негов.

В този смисъл лустрацията трябва да бъде разширена в лустрация против корупцията. Неслучилата се лустрация доведе до това, че сега имаме големи проблеми. В основата на тези структруи, които бяха политически натоварени, има огромни корпоративни интереси, създали кръгове в различните власти. И затова сега ще трябва да направим по-трудното.

- Трябва ли да има лустрация за бивши преподаватели в школата в Симеоново?

- Лустрация е невъзможна, но това трябва да бъде обявено. Навремето проф. Георги Петканов не знам защо се пазеше като дявол от тамян да бъде обявено, че е бил преподавател в школата в Симеоново. Това е факт и не разбирам защо се криеше - гузен ли беше, или друго?

Важен е и въпросът как да се задълбочат проверките на лицата, работещи с класифицирана информация. Според нас те също трябва да бъдат проверявани за принадлежност към бившите служби. В същото време трябва да се има предвид, че за родените след 16 юли 1973 г. проверка за принадлежност към бившите служби не се прави. Т.е. по този начин ние като законодатели притискаме държавната администрация и службите да назначават млади хора. Стига са търсили стари, похабени пред пенсия служители. Старите кучета да се пенсионират и да си получават големите пенсии, да си гледат внуците и да не се месят в работата на държавата. Младите трябва да я поемат. Това е разковничето.

Нашият гост:
Методи Андреев е роден през 1959 г. в Перущица. По образование е строителен инженер.
Депутат от СДС в 38-ото народно събрание. Бивш председател на Комисията по досиетата, избрана от парламента през 2001 г.
Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Депутат в 43-тото НС от гражданската квота на ГЕРБ.