Доналд Тръмп е поискал изготвянето на доклад относно възможните нарушения на договор от страна на Русия

Кралица Елизабет Втора за пръв път присъства на Лондонската седмица на модата

Уърлпул изтегля над 310 000 потенциално опасни електрически кани

Ден за тричане Премиера на сборник пиеси от Емил Атанасов

Десетки българи са завлечени с пари от интернет измамник във Великобритания

Парфюмите и шампоаните замърсяват атмосферата повече от автомобилите

Вижте акцентите от броя на “Труд” в сряда, 21 февруари 2018

Шофьори без книжка излизат на пътя Разрешават на кандидат-водачите да карат с придружител

Израел ни предлага ракети spike (шип) Противотанковите средства на държавната военна компания RAFAEL са без конкуренция в света

Проф. Плочев: Не знам кой ми е началникът, не се чувствам виновен

Пенсионен фонд на Европарламента е на червено Регистрираният дефицит е от 326 млн. евро, има риск да се наложи данъкоплатците да го покрият

Мъж се барикадира в къща в тополовградското село Орешник

В Южна Франция бяха арестувани трима души, заподозрени в съучастие в атентатите в Каталуния през август 2017 г.

Вижте какво ще решава Министерският съвет утре, 21 февруари 2018 г.

Цветан Цветанов: С „Обединени патриоти“ сме единодушни за оставката на Валери Жаблянов

90 години от кървавия атентат в Св. Неделя

Днес се навършват 90 години от атентата в църквата „Св. Неделя“, при който загива цветът на българската армия – военният елит и интелигенция. Атентатът е извършен на Велики четвъртък преди Великден по време на опелото на ген. Константин Георгиев, който е прострелян смъртоносно на 14 април в градинката пред храма „Св. Седмочисленици“ след покушение, организирано от военната организация на БКП.

О. з. генерал Константин Георгиев е депутат от Демократичния сговор. На опелото му се стича военния и управленски елит на страната. По време на атентата загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца.

При атентата в църквата „Св. Неделя”, организиран и извършен от леви терористи, загива част от елита на Българската армия, изнесъл войните от 1912- 1913 г. и 1915-1918 г.

Генерал от пехотата Стефан Михайлов Нерезов. Роден на 12 ноември 1867 г. в Севлиево. Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.), след което завършва Военната академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник на Оперативния отдел в Щаба на Действащата армия, а през Междусъюзническата война (1913 г.) – Началник-щаб на Действащата армия. През Първата световна война командва 9-та пехотна Плевенска дивизия, която води боеве на Косово поле и на Дойранския фронт. В края на Първата световна война е командващ Първа отделна армия на Вардаро-дойранския фронт. От 1920 г. до 1921 г. е Началник-щаб на Българската армия. През 1921 г. е пенсиониран с чин генерал от пехотата. Кавалер на ордена „За храброст”.

Генерал – лейтенант Калин Георгиев Найденов. Роден в Широка лъка. През 1885 г. завършва Военното училище в София и през 1891 г. Артилерийска военна академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е Помощник-началник на артилерията в Щаба на Действащата армия. Има изключителен принос за широкото използване на артилерията във войната. Инспектор на артилерията (1913-1915 г.), генерал-майор (1914 г.). От 21.09.1915 г. до 21 .06.1918 г. е министър на войната. След войната е професор във Военното училище. Кавалер на ордена „За храброст”.

Генерал- лейтенант Кръстьо Златарев. Роден на 23 февруари 1864 г. в Охрид. Завършва Военното училище през 1884 г. Участва в Сръбско-българската война като командир на рота. По време на Балканската война командва 29-ти пехотен Ямболски полк в сраженията при Лозенград, Чаталджа и Одрин. През 1913 г. се сражава срещу сърбите в района на Злетовска река, Щип и Брегалница. По време на Първата световна война организира и командва 11-та пехотна Македонска дивизия. Кавалер на ордена „За храброст”.

Генерал- майор Григор Георгиев Кюркчиев. Роден на 24 октомври 1864 г. в Прилеп. През 1885 г. завършва Военното училище в София . Взема участие в Сръбско-българската (1885 г.), в Балканската и Междусъюзническата войни (1913 г.). През Първата световна война като командир на 2-ра бригада от 11-а пехотна Македонска дивизия на 1 ноември 1915 г. е ранен в боя при Долно Чичено и кракът му е ампутиран. След оздравяването си се връща в частта си и я командва до края на войната. Кавалер на ордена „За храброст”.

Генерал-майор Иван Великов Стойков. – освободителят на Охрид. Роден в село Гайтанино, Неврокопско. През 1887 г. завършва Военното училище в София и Военна академия в Торино, Италия. Служи в конницата. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на 9-та пехотна Плевенска дивизия. През Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на Първа конна бригада и воюва при Трън и Прищина. От ноември 1915 г. е командир на Конната дивизия, която освобождава Охрид. От май 1916 г. командва новосформираната Втора конна дивизия. Началник на Девета дивизионна област (1917 г.). Кавалер на ордена „За храброст”.

Генерал-майор Стоян Петков Пушкаров. Роден на 1 март 1866 г. в Пирдоп. През 1887 г. завършва Военното училище в София и служи в артилерията. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 4-ти Артилерийски полк, с който воюва на Тракийски фронт. По време на I световна война (1915-1918 г.) е командир на 7-ма Артилерийска бригада, по-късно е началник на артилерията на Втора армия, която воюва на Македонки фронт. Кавалер на ордена „За храброст”.

Генерал-майор Петър Лолов. Роден на 21 ноември 1864 г. в село Медвен. Доброволец в Сръбско-българската война. По време на Балканските войни и първата Световна война командир на 11-ти пехотен сливенски полк. Кавалер на ордена „За храброст”.

Генерал-майор Иван Рачев Шкойнов. Роден в Габрово. Учи в Априловската гимназия. Завършва Военното училище в София (1895 г.) и Николаевската академия на Генералния щаб в С. Петербург (1904 г.). През 1909 – 1912 г. служи в артилерията, преподавател по тактика във Военното училище . През Балканска война е Началник на Разузнавателна секция в щаба на Втора армия и участва в боевете за Одрин. По време на Втората балканска война (1913 г.) е началник щаб на 11-та пехотна дивизия. По-късно е началник на секция в Щаба на армията (1913-1914 г.). По време на Първата световна война е Началник- щаб на 4-та пехотна Плевенска дивизия (1915-1916 г.), командир на 26-ти пехотен Пернишки полк (1916 г.). През 1917 г. е Началник на Оперативен отдел в щаба на Първа армия . Помощник на директора на прехраната в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Преминава в запаса в края на 1919 г. Председател е на Съюза на запасните офицери. Кавалер на ордена „За храброст”.

Генерал-майор Павел Павлов. – По време на Първата световна война командир на 20-ти пехотен Добруджански полк. Воюва на Македонския фронт. Командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия. Кавалер на ордена „За храброст”.

Генерал-майор Станчо Радойков. – По време на Първата световна война командир на 36-ти пехотен Козлодуйски полк. Воюва на Македонския фронт. Кавалер на ордена „За храброст”.

Генерал-майор Иван Табаков. Роден на 16 юни 1868 г. в Калофер. Завършва Военното училище в София (1887 г.) и служи в конницата. През Балканските войни (1912-1913 г.) е командир на 3-ти Конен полк; воюва с гърците при Нигрита и Суха баня. През Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на 5-ти Конен полк на Македонски фронт, а по-късно като Командир на бригада в състава на Първа конна дивизия воюва на Добруджанския фронт (1916 г.). От 1917 г. командва Втора конна дивизия. Кавалер на ордена „За храброст”.

Генерал-майор Александър Давидов. – Роден в Кюстендил на 20 май 1878 г. Завършва Военното училище през 1900 г. Командир на 33-ти пехотен Свищовски полк по време на Първата световна война. Кавалер на ордена „За храброст”.

Генерал-майор Иван Попов. Роден на 16 февруари 1857 г. в Свищов. Четник в четата на войводата Филип Тотю. През 1879 г. завършва първия випуск на Военното училище.Участва в Сръбско-българската война като командир на дружина във 2-ри пехотен Струмски полк.По време на Балканските войни командир на 1-ви пехотен Софийски полк, командир на 1-ва бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия. През Междусъюзническата война е командир на 1-ва пехотна Софийска дивизия. Кавалер на ордена „За храброст”.

Полковник Стефан Нойков. Роден на 25 октомври 1876 г. в Сливен. Завършва Военното училище през 1897 г. Воюва в Балканските войни като командир на дружина в 12-ти пехотен Балкански полк. През Първата световна война е началник-щаб на 4-та пехотна Преславска дивизия. Началник на Оперативния отдел на Щаба на Действащата армия. Автора на редица книги.

Полковник Спиридон Михайлов.. Роден през 1878 г. в Щип. Герой от Балканските войни и Първата световна война. Кавалер на ордена „За храброст”.

Полковник Спас Жостов. – Роден в село Гайтанино, Неврокопско през 1881 г. Брат на генерал Константин Жостов. По време на Първата световна война представител на Българската армия в Главната квартира на германската армия.

Полковник Ангел Сребров. – Роден в Силистра. По време на Балканските войни екомандир на дружина в 31-ви пехотен Варненски полк. През Първата световна война е командир на 31-ви пехотен Варненски полк. Кавалер на ордена „За храброст”.

Полковник Атанас Сарайдаров. – Герой от Балканските войни и Първата световна война. Командир на Артилерийско отделение в 6-ти Артилерийски полк в Сливен. По време на Първата световна война е командир на 16-ти Артилерийски полк. Кавалер на ордена „За храброст”.

Майор Никола Рачев. – Секретар на Военния съюз.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете