„Един американец в Благоевград“ представя Камерна опера – Благоевград

Как се прави комплимент на жена без думи?

Нахапаният от питбул професор ще съди собственика му: Анцугът ми беше напоен с кръв, а той си тръгна

Австралия няма да подпише Пакта на ООН за миграцията

Димитър Петров, Специализирана прокуратура: Имаме безспорни доказателства по случая с ДАБЧ

Италианските власти конфискуваха имущество на мафията в Рим

Отбелязваме Въведение Богородично

Очаква се наднормено замърсяване на въздуха в части на София днес

Шведската академия сформира нов Нобелов комитет по литература

Тръмп помилва пуйките Грахче и Морков

Нова коалиция в британския парламент ще спира Брекзит

Япония праща мисия до един от полюсите на Луната

Мевлют Чавушоглу: Сделката за руските С-400 не може да бъде отменена

Започва филмовият фестивал в Банско

Тръмп е предал показнията си за руска намеса в изборите на прокурора Робърт Мюлер

Искърските платики започват шоуто

Добромир ДОБРЕВ

Платиката е един от популярните сладководни видове по нашите водоеми. Пикът в нейния улов е пролетта – точно преди забраната за размножителния й период. Тези риби са любим обект за мнозина не само защото достигат тегло до около 2 килограма по нашите ширини. Платиките са лакоми и когато се открият и се хранят активно, уловът им е истинско удоволствие. Характерно за тях е силно сплеснатото им тяло и малката глава. Нерядко въдичарите ги наричат на жаргон „тави“, тъй като наподобяват домакинския съд. Този вид е представител на семейство шарани. Предпочита топли води и затова у нас почти не се хваща през зимата. Тук трябва да вметнем, че в някои региони, например в Русия, платиката се е аклиматизирала към студа и е активна целогодишно. Затова руските риболовци са се специализирали в улова й от дупка в леда. У нас обаче платиките се активизират едва към края на март.

Един от най-популярните язовири в България за риболов на трофейни платики е „Искър“. Тази риба има стабилна популация във водоема и затова, щом цъфнат дръвчетата, стотици ентусиасти грабват въдиците и окупират бреговете в търсене на едрите екземпляри. Платиката се подготвя за хвърляне на хайвер. Групира се на огромни пасажи, които търсят устията на реките. Излизат в по-плитка вода. По време на размножителния период мъжките оформят своя територия, където женските отлагат своя хайвер. Женските снасят средно между 100 000 и 300 000 хайверни зърна. Малките се излюпват след около 12 дни. Половата зрялост настъпва едва през третата или четвъртата им година.

Язовир „Искър“ се намира на надморска височина от 820 метра, поради което водата остава много по-студена в сравнение с други равнинни езера например. Поради тази причина платиката се размножава по-късно, едва към края на май и началото на юни. Според Закона за рибарството водоемите над 500 метра са забранени за любителски риболов между 1 май и 15 юни. Така че все още има шанс да потърсим искърските платики до края на месеца. Поради удължената зима тази година активността на рибите започна едва преди броени дни. При това трябва да се знае, че платиките далеч не са навсякъде, а уловът им е труден и изисква спазването на някои тънкости.

В момента най-добре кълве на две емблематични за язовира места, добре познати сред рибарската гилдия. Едното е посещавано ежегодно по това време от годината, местността се нарича Римския мост заради потопеното под водата древно съоръжение. При ниско ниво то остава открито, но сега водоемът е почти пълен. Позициите са точно под автомобилния път София – Самоков, в района между самото устие на река Искър и местността Щъркелово гнездо. Бреговете са скалисти, а дъното песъчливо и равно. Това се харесва на платиката и големи пасажи идват тук през април. В този район се лови и на плувка, и на дъно. Добре е да заложите на мачов монтаж с тежък ваглер, който да не се влияе от вълни или подводно течение. Задължително примамката трябва да се подава на самото дъно. Другият и може би по-успешен метод е фидерът. Този тип въдица се е доказала в улова на пролетна платика от язовир „Искър“.

Много актуално за сезона място е устието на Шипочанския залив, намиращ се в югоизточната част на язовира, под пътя Самоков – Ихтиман. Там се влива неголямата река Шипочанска, която обаче привлича рибите, тласкани от инстинкта им за възпроизвеждане. В този район платиките са по-редки, но за сметка на това са само едри. Стандартните екземпляри, които увисват на кукичката, са около килограм, като щастливците могат да се похвалят и с доста по-трофейни. Тук риболовът върви само на фидер или дънна въдица. На плувка може да се разчита единствено на улов от бабушка, уклей или дребен костур. Перфектните примамки за платика по това време от годината са торният червей, както и оцветените бели червеи. Особено важен фактор за успешния улов е качествената захранка. Обикновено по време на платикарски излет е необходимо голямо количество храна. По принцип тази риба обича сладките аромати.

10 кг гигант кълве в Англия

Чудовищна платика с тегло 10,5 кг е най-голямата изваждана някога. Това се случва в Англия през пролетта на 2012 г. Екземплярът е уловен от шотландеца Скот Крук в езеро край Кеймбридж, което е известно и с други национални рекорди. Любопитното е, че на въпросния водоем през 2009 г. Марк Маккена хваща платика с тегло около 10 килограма. Смята се, че именно същата риба е уловена 3 години по-късно, но вече наддала още в теглото си. Предишният световен рекорд бе на платика 6 кг, постигнат през 1984 г. в р. Хагбион, Швеция. У нас няма официални данни за националния рекорд на българска платика. По нашите ширини тези риби не достигат толкова внушителни размери. Платика с тегло 2 кг се счита за изключително рядък улов и може да се нарече трофейна. Иначе те живеят средно по 15-20 години.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.