„Извънредното законодателство не е добър пример за върховенство на закона, то винаги оставя съмнения за това какви и чии интереси обслужва.” Тези и близки до тях “опорни точки” лансираха в публичното пространство през Страстната седмица народни представители от Реформаторския блок, лично министър Христо Иванов, както и икономическите кръгове около президента Плевнелиев. Поводът бяха идеите за промени на ГПК и НПК, с които на главния прокурор или на финансовия министър да се предоставят извънредни правомощия да спират сделки.

Получили просветление на Великден същите политически и икономически лобисти днес вкупом ще се впуснат да ни убеждават колко нужни са извънредните промени в конституцията. Защото само така щяло да се реформира съдебната система. Освен че това показва липса на политическа култура, подобно поведение е нагледен пример как всичко в родната политика е подчинено на борбата за власт. По всичко изглежда, че след като земеделците превзеха Министерството на отбраната, протестърите Министерството на правосъдието, а цялата членска маса на СДС Министерство на икономиката, на реформаторите им се иска да вкарат роднини, съдружници и представители на определени адвокатски и магистратски кръгове на ключови места в съдебната власт, а именно във ВСС.

Как ли би подходил Христо Иванов, ако не беше част от правителството, а бе още представител на НПО, финансирано от американска фондация и друг министър на правосъдието предлагаше промяна на Основния закон с една-единствена цел - смяна на състава на Висшия съдебен съвет? Вероятно щеше да нарече това “Преврат над съдебната власт”. Днес обаче това е Реформата на реформите. Въпрос на политическа конюнктура.

Ако за премиера Борисов и за вицепремиера Бъчварова, които не са юристи, то поне за правосъдния министър Христо Иванов, който все пак е завършил “право”, трябваше да звучи повече от притеснителна идеята, лансирана на Деня на юриста и конституцията, за ремонт на основния закон, за да подмени персоналния състав на “правителството на съдебната власт”. Нищо подобно, Иванов сияе и самодоволно си мисли - как е натрил носовете на онези безделници от ВСС.

Какво ли обаче си мислят почтените съдии, прокурори, адвокати, нотариуси, юрисконсулти, преподаватели по право, юристи, а и студентите в правните факултети, които би следвало да приемат 16 април като професионален празник, когато имат за министър на правосъдието човек, който бе изхвърлен от Адвокатската колегия, защото не бил намерил време и не заплатил дължимата такса. Как да искаме стабилност и устойчивост, когато с лека ръка се обявяваме за промяна на конституцията, при това защото така искали няколко НПО и на вече съдийското лоби. Защото, докато на обществото “съдебната реформа” е представена като универсално лекарство, няма да се усетим и ще осъмнем с напълно недосегаеми съдии. Тогава примери като този със съдия Румяна Ченалова ще ни се струват като детска приказка.

Освен извинение към колегите си юристи, чийто професионален празник оскверни, с идеята за извънреден ремонт на конституцията, Христо Иванов дължи отговор на един ключов въпрос - КОЙ написа промените в Закона за съдебната власт и КОЙ има полза от пълната недосегаемост на съдиите, освен самите съдии. Да, извинението е дължимо, защото промените в конституцията след нейното приемане в зората на демокрацията, станаха по-чести от промените в учебниците по история.

Добре е, че все пак има една сериозна спирачка пред лекомислените и писани на коляно промени в Основния закон, колкото и парадоксално да звучи - това са депутатите, тези, които гражданите са избрали. Всеки народен представител, който ще гласува, ще е от значение, защото, за да се ремонтира конституцията, са нужни гласовете на квалифицирано мнозинство, т.е. тогава ще е важно дори как ще гласува и Ана Баракова.