Средностатистическият българин не е изкарал нито лев повече през 2014 г. в сравнение с предходната година, но въпреки дефлацията разходите му са се увеличили, макар и само с 1%. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за домакинските бюджети, обявени днес.

През миналата година всеки българин е разполагал средно с 4813 лв., което е точно с 1 лев по-малко от 2013 г. В същото време разходите са се увеличили с 43 лв. и са стигнали 4509 лв.

Заплатите и пенсиите традиционно са основното приходно перо и формират около 80% от семейния портфейл. Делът им продължава да се увеличава. Растат и доходите от предприемачество, но от отдаване на собственост под наем и от продажба на имущество намаляват. Леко са нараснали постъпленията от социални помощи.

Според данните през миналата година българинът е станал голям спестовник и е вземал заем само в краен случай. През миналата година всеки е вложил в банка средно по 110 лв., докато през 2013 г. сумата е била 73 лв. Изтеглените кредити са намалели над 2 пъти – от средно 123 лв. на 58 лв. Данъците са излезли по 225 лв. на човек, което е с 1 лев повече спрямо предходната година.

Всеки трети лев от домакинския бюджет е похарчен за храна и безалкохолни напитки. През 2014 г. всеки е изразходвал средно по 1458 лв., за да напълни хладилника. Сумата е намаляла с 22 лв. в сравнение с 2013 г. Основната причина за това е лекото поевтиняване на храните. За сметка на това сме похарчили повече за цигари и алкохол. През 2014 г. всеки е заделил средно по 186 лв. за тези стоки.

Сметките за режийни са стрували по 606 лв. на човек. Разходът се е понижил с 26 лв. Това означава, че повечето домакинства са минали на икономичен режим, тъй като през миналата година и токът, и парното поскъпнаха. Най-много са се увеличили парите за нови дрехи и обувки. През миналата година българинът е похарчил средно по 171 лв. за обновяване на гардероба или със 17 лв. повече спрямо 2013 г. Парите за здраве и за сметки за телефон са останали без промяна. Леко са нараснали разходите за свободното време и развлечения.

Покупката на ценни книжа все още остава екзотика. През миналата година българинът е похарчил по едва 3 лв. за тази цел. Това означава, че хората, които правят подобни инвестиции, се броят на пръсти.