Слави и Ку-ку бенд забиват в O2 Арина в Лондон на 9 юни Най-голямата зала в Европа ще отвори врати за родните музиканти

Чужденци разбиха сладкарница в София и откраднаха десерти Нарушителите сами признават вината си

Русенци на протест за чист въздух

Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

Санират, ако намерят още пари Довършват само сградите, където ремонтите са започнали

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Георги Първанов: Няма дилема Европа – Русия

Президентът на България Георги Първанов (2002-2012) и председател на АБВ отговори на въпроси на журналисти, преди началото на учредителната конференция на АБВ-София в НДК днес, съобщиха от пресцентъра на партията

– Г-н Първанов, как се отнасяте към предложенията на ГЕРБ за конституционни промени? 
– Ние и досега, в рамките на прехода, в контекста на изискванията на ЕС за членството, направихме някои промени, именно засягащи съдебната власт. Някой ще направи ли равносметка доколко са били ефективни те и дали тези промени по-скоро не са ни дръпнали назад? Аз не съм специалист, импровизирам, но като политик и държавник искам да видя аргументите в едната и в другата посока. Второ – дали една конституционна реформа няма да забави промените. Защото знаем, че там има различни стъпки, може да не се случи от първия път. А ние искаме относително бързи реформи. И трето – аз си мисля, че има един голям риск. Добре, някой е решил, че можем да правим реформа в правосъдната система. Ами ако има формации, както АБВ, която има визия за промени в конституцията, много по-дълбоки от тях, ако ние решим да поставим на масата някои от тях? Не казвам, че ние имаме подобно решение, но такава възможност има. Това още повече ще забави процесите. Не става дума само за съдбата, за динамиката на съдебната реформа. Става дума за това – да не се наложи така, че цялото внимание на правителството и на парламента да бъде фокусирано върху една тема, която може да се реши относително бързо, удовлетворително така, както е обсъдено в трите й законопроекта. За мен по-скоро трябва да се търси по-бързия вариант, разбира се, твърдо, категорично и без да се допускат някакви лобистки настроения и поправки.

– Бяхте на посещение в Русия. Как мина то и ще присъствате ли на 9 май на парада в Москва? 
– На 9 май, както знаете, са поканени действащи държавни глави. И мога да ви кажа, че отказът на нашия сегашен президент г-н Плевнелиев предизвика голямо огорчение. Това е един психологически ефект, който, уви, ще бъде многостранен – той ще рефлектира върху редица други сфери – икономически връзки, културни контакти, във всяко нещо. Не можете да си представите как един такъв жест може да повлияе. Що се отнася до разговорите, това, което мога да кажа е, че коментирахме естествено, преди всичко онези проблеми, които ни болят – енергетиката, провалените проекти. Поставих въпроса дали „Южен поток“, който сега вече се трансформира „Турски поток“, може в някакъв вариант да мине през България. Знаете, моята теза е да мине по трасето на „Набуко“, което е разработено вече или пък, ако е възможно, да се върнем към стария вариант – през Варна. Този стар вариант за мен е немислим. Твърде много са напреднали разговорите между Русия, Турция и останалите участници, за да се надяваме, че огромното количество газ може да пристигне на някакъв варненси хъб. Върху варианта през България по трасето на „Набуко“ може да се работи, може да се убеждаваме, но и там шансовете намаляват с всеки изминал ден. Може да се обсъди дори варианта, ако щете, от Гърция, през България. Но моята теза пред руските ни домакини беше в две посоки – да, българското правителство има своята голяма отговорност, да, Бруксел разкарваше топката – на спортен език – заради двоен стандарт. Става дума за „Северен“ и „Южен поток“ в полза на „Северен“. Но и руски енергийни фактори имат своята отговорност за забавяне на проекта. Естествено, не е важно кой е най-виновен, историята ще доказва кой носи голямата вина. По-важното е да мислим какво може да се направи в тази ситуация. Това, което най-много ни обещават в момента, е да има отклонение за България. Това кореспондира с нашата, с идеята на Брюксел – да има междусистемна връзка на Турция или на Гърция, но това, продължавам да твърдя, това е байпас. Това носи на нашата енергетика до 1 млрд. приблизително куб.м. газ при криза или при някакви други обстоятелства нашата икономика и енергетика като цящо ще изисква много повече количества. Коментирахме и възможността за това ако отпадне мораториумът за „Белене“, дали да търсим други варианти и решения, някои неща, които са на чисто експертно ниво. Ние не сме провеждали заседание на междуправителствената комисия в продължение на месеци и години, т.е., отлагали сме многократно такива заседания. Това не само Русия, това всяка една държава би го възприела, меко казано, неудовлетворително. Освен това има очаквания да бъдат заявени – аз настоявам и ще говоря и с премиера Борисов за това – да бъдат заявени срещи, контакти, разговори между министрите и представители на ведомства. Т.е., да се започне обсъждането на чисто работни проекти, възстановяваме доверието стъпка по стъпка. 
Иначе, прочетох днес в медиите с удивление, че руснаците се връщат, имайки предвид българското Черноморие, имайки предвид българския туризъм. Не бива да възприемаме желаното за действително. Нещата там са доста трагични и те засягат преди всичко българския туризъм в едно, надявам се, близко бъдеще. Но нещата с доверието, дори, ако щете, на ниво обикновени хора, са тревожни и ние трябва да се опитаме да върнем това доверие. Не може – 1000 години сме го драдили и го губим за броени седмици и месеци. А това е в основата на икономическото обсъждане. 

– На Европа или на Русия трябва да имаме доверие?
– Преди десетина години, а може и повече, аз съм заявил една теза, не твърдя, че е моя, може да съм я откраднал, в добрия смисъл на думата. Няма дилема Европа – Русия. България влезе в ЕС във времето, в което имаше най-добрите отношения с Русия. Ние подписахме договор за членство в ЕС с пълното разбиране и подкрепа не само на Брюксел, на цялата общност – на столиците, на лидерите на Европа и в същото време подписахме „Големия шлем“. Ето това е майсторлъкът в българската дипломация и точно затова аз ще приема г-н Митов на един разговор. Защото, така, зад тила си чух някои реплики. Ще го поканя на един разговор, да обсъдим наистина каква е била, каква е и каква трябва да бъде българската дипломация. Надявам се да му помогна, той е млад човек, може би му се губят някои периоди от развитието на дипломацията. Но за това сме ние по-възрастните – да помагаме. 

– Какво трябва да предприеме страната ни, за да защити газовите си доставки, предвид заявката на руската страна от 2019 година да спре преноса на газ през Украйна?

– Това е очаквано, това не е някаква самоцелна заплаха, имайки предвид, че от 2019 година ще минава по друго трасе, не през Украйна. Което означава, че ние губим и от транзита на турския газ през България. Това са действително големи загуби, големи щети, но това е друга тема. Ние от страна, която бяхме разпределителен център, сега ще трябва да мислим как спасяваме българската икономика. Да вземем 1 млрд куб.м. от Азербайджан, и то през Турция, която да ни го продаде не знам на какви цени, да вземем от друго място, да пълним чиренското газохранилище така, че да не ни изневери в разгара на зимата. Трябва да има специален план за действие в тази посока. Ще има, разбира се, газ за България, но на какви цени, по какви трасета. Това е нещо, което си струва да се обсъди не в рамките на консултативен съвет – аз често препоръчвам такива заседания и за други въпроси от външната политика. На едно заседание, без да се вдига много шум, да се изслушат специалистите, да се направи план за действие и кой с каквото може да помогне. В Брюксел, в Москва в Анкара или където е необходимо. 

– БСП обявиха, че ще търсят подкрепата Ви за сигнал, който са подготвили до КС във връзка с дълга от 16 млрд лв. Бихте ли го подкрепили? 
– Аз трябва да видя самото искане – да видя дали то има конституционно основание, да се консултирам с експерти, които разбират от тези работи. Но пак се връщам на това, по повод тези закачки към АБВ. АБВ найстина допусна грешка, че подкрепи дълга – това е моята теза и вие знаете какви са последствията. Но АБВ е единствената парламентарна формация, която следи изпълнението на операциите по вземането на дълга. Ако ви прави впечатление, сигурно сте забелязали, излязохме с едно открито писмо, в което формулирахме 3 – 4 въпроса към финансовия министър. Не виждам министърът да е отговорил на зададените въпроси повече от 20 дни. Т.е., очевидно ние сме прави. Някой от опозицията да се е сетил да прави такъв мониторинг на изпълнението на операциите по дълга? Ще го правим и това за мен е важно. А дали може да има питане до КС, дали самият КС ще го допусне за разглеждане, дали това ще стане, не знам. Ако има към нас предложение да подкрепим такова питане, то ще бъде обсъдено от ПГ. 

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.