КАТ обслужва недоразуменията, както години наред обслужва „паяците”

Силно загрижени за градското здраве депутати внесоха предложение паркираните върху тротоар автомобили да бъдат наказвани с 200 лв. Това аргументира вината на хиляди шофьори, както и значението за персонална важност на вносителите. Вместо да предложат санкции на първичния организатор на хаоса - общините, които не осигуряват места за паркиране, нашите се вторачиха в крайния потребител. Нещастният, вечно потиснат и винаги готов за санкция гражданин. Е, на това му се вика демокрация в радикален предел, както и глупост в радикален обем.

Този запечатан в документи, аргументи и други менти акт доказва за кой ли път какво се съдържа в депутатския манталитет. Какво генерално мислене наблюдаваме в поведението, в реакциите и в грижите на изборното тяло за гражданското общество. Преди да се взрат в крайната санкция - глобата от 200 лв., - тези мъдреци би трябвало да се взрат в понятието тротоар. Що е то в реалната българска среда? Що за предмет, устройство, удобство и т.н. представлява нашенската алея за пешеходци. Къде и как се намира. Защо е в кал и безхаберие. Защо плочките пльокат, а пешеходците плачат. Да, великите депутати, тъй мило загрижени за удобството на града, трябва да се върнат в аналите на собствената си безпросветност. Незнание. Неотчитане на реалностите. Да бъдат възнаградени като велики неуважители на човека и неговата придобита по неволя битност. На това народът му вика: Решила Мара всичките си проблеми, та си вдигнала полата. Решила общината всичките ми проблеми, та ми вдигнала колата.
Тротоар (от фр. trottoir) по дефиниция е издигнато място от двете страни на улица, покрай къщите, постлано с плочи, асфалт, цимент и др., предназначено само за пешеходци; плочник. Край на цитата.
Тротоарът е не само част от градската среда, той е част от гражданското усещане за повече удобство, за повече сигурност и простор. Някога столичани го миеха с кофи вода. Майка ти жална, ако пред дома ти стоварят въглища и ако до вечерта не си ги прибрал в мазето. Ако не си измел плочника. Ако районният инспектор забележи една черна прашинка дори.
София хубавее. Само хейтърите не го виждат. Вероятно вгледани в големите проекти, кметските екипи нямат време, възможности, ангажименти да се вглеждат в по-дребното. Ако тротоарът с неговата природа, предназначение и удобство е нещо дребно. Така или иначе той е забравеното дете на общините. Последна грижа.
Защо е превърнат в открит гараж? Защото под небето на София и другите градове няма паркинги. Няма работа за отваряне на нови и нови места. Няма програми за удобство. Има програми за санкции.
Вместо да отварят столицата, организаторите на трафика в София я задръстват, бият колчета, забранителни знаци, несъвместими с реалностите схеми - от всичко това на служителите на КАТ мед им капе по брадите. Затварянето на улици е удобна практика на чиновническия рахатлък: има знак - няма проблем. Няма разбиране за раните на града. За възможностите, които така и така ни предлага столицата. Не десетки, а стотици терени, занемарени площи, междублокови пространства са почти готови да бъдат превърнати в паркинги. Златните кокошки на града са в града. Нужна е воля, познание, уважение към столичанина. На практика анонимният чиновник ни обижда всеки ден. Обижда ни с нехайството си. С ограниченията, плод на неговото удобство и старо мислене. Примерите са безкрай. Защо, например, анонимният безхаберник монтира забранителни знаци на локалните платна на „Драган Цанков” в двете посоки на метростанция „Жолио Кюри”? Питах трима началници на софийския КАТ кой набучи знака „спирането забранено” на дясната лента на „Лъчезар Станчев”, достатъчно широка улица за поемане на поне трийсет автомобила. Защо служебният паркинг пустее? Защо околното пространство е терен от колчета, бетонни отпадъци, дупки, бабуни, пропадания? Защо КАТ не ми облекчава проблемите. Последва гениалният отговор: Ние не слагаме знаци, слага ги общината.
Значи КАТ обслужва недоразуменията. Както години наред обслужва „паяците” на Центъра за градска мобилност. Едно странно дружество, което стресираше с наглостта си. Авторитетна съдебна инстанция, както и областният управител обявиха тази дейност за незаконна. Защо КАТ обслужва беззаконие? И що за конспирация витае в Центъра за градска мобилност. Обществото ще научи ли колко от приходите на дружеството са отишли за нови паркоместа. Колко тротоара са ремонтирани с нашите, прибрани като санкция, пари. Един бивш началник на центъра възкликна на пресконференция: „Моля ви, не пишете срещу служебните абонаменти в центъра на града. Те са ми златната кокошка”. От което стана ясно, че кокошката е в главата му.
Законът не дава дефиниция на понятието „тротоар”. Взема го априори, нещо дадено и известно. Десетки печелят дела тъкмо защото нормативният акт не определя понятието. Сигурно затова столичните общинари гласуваха да си паркират върху тротоара на „Московска”. Така една вътрешноведомствена разпоредба взриви закона. Така един объркан модел на мислене осигури покой на богоизбраните. И нито един началник на КАТ не смее да състави поне един акт на шофьорите. В същото време екипи на Инспектората лепят актове на паркираните по плочниците коли. Ако до три дни не отидеш да си платиш глобата от 20 лв., актът отива в КАТ, където ти осоляват санкцията.
Тъпо е да се противопоставя столицата на провинцията и обратно. Ала някак обидно е диалектно говорещи депутати да ми бърникат в природата на града. Не различават неговата история, нрав, трафик. Не познават чара на кварталите, както и тяхната печал. На диалект може да говорят Христо Стоичков, Красимир Балъков или Митко Щерев. Тяхната работа не е да говорят. Речта не е средство на кариерата им. Депутати без книжовен изказ по-добре да мълчат. По-добре да вземат уроци по правоговор. Още по-добре да не ровят в града. 200 лв. глоба за всеки, който паркира върху диалекта си!