Община Варна се разминава засега с рекордно обезщетение за незаконни действия по време на наводненията в кв. “Аспарухово” от миналото лято. Това стана ясно от решение на Административен съд Варна (АСВ). Той отхвърли иск на фирма “Мак - Нейчев” за обезщетение от 527 284 лв. по Закона за отговорността на държавата и общините за нанесени вреди. Търговският комплекс на фирмата бе разрушен по време на обявеното бедствено положение в квартала.

Случаят придоби популярност в началото на юли м.г., когато багерите бутнаха сладкарница, магазини за домашни потреби, парфюмерия и колбасарски цех, въпреки че предварителното изпълнение на заповедта за събаряне бе отменено.
Съдът е установил, че изградените върху покрития канал обекти, са законни.

Магистратите са категорични, че по Закона за защита от бедствия могат да се премахват сгради, но само при опасност и с цел гарантиране живота и здравето на лицата. Според съда случаят не е такъв, защото разрушаването на търговския комплекс се е случило на 2 юли - 13 дни след потопа в “Аспарухово”. По време на съдебните заседания е прието, че сумата, за която претендира “Мак-Нейчев”, се формира от претърпяна загуба, пропуснати ползи и лихви върху одобрената от експертиза парична стойност на иска.

Съдебният състав, ръководен от зам.-председателя на АСВ Евгения Банева, обаче отхвърли иска заради неправилното му основание. Според магистратите ищецът е завел делото, като е обжалвал незаконни действия на общината, а е трябвало да жали незаконен акт, какъвто се явява разпореждането на кмета сградата да бъде съборена.

Пред “Твоят ден” адвокатът на дружеството Панайот Панайотов заяви, че ще обжалва решението пред Върховния административен съд (ВАС). “Вярвам, че върховните съдии ще присъдят обезщетението, но дори и да потвърдят решението на варненските си колеги, няма да бъде фатално, защото всичко останало по делото е установено безспорно. Няма пречка след това да заведем ново дело, съобразено с мотивите на едно евентуално такова развитие на нещата”, допълни адвокат Панайотов. Увереността му идва от факта, че давността за подобни искове е 5 г. и не се гонят срокове, които могат да бъдат изпуснати.