Васко Кръпката: Пазя се да не ставам "стока"

- Васко, едно парче на "Роулинг Стоунс" или една "тава" на "Цепелин" ти бяха достатъчни да се влюбиш в бунта завинаги, днес какво те крепи да вярваш в демокрацията?

- Повечето рок великани са активни и до днес и продължават да ме вълнуват и вдъхновяват с огромните си концерти и продажби на албуми, с актуалните си текстове. Има и голямо попълнение от нови имена. Сега имаме информация. Тогава не знаех английски, слушах повече музиката, но днес изучавам творчеството им и отново преосмислям и преживявам... няма да ми стигне един живот. Да, музиката - блусът и рокът - винаги са ме вдъхновявали. И като гледам, и с децата ми е така. За внуците още не знам...

- Сбърканият ни преход разочарова ли те? Къде виждаш изхода? Как да тръгнем напред?

- Какъвто ни е керечът, такава ни е зидарията... Никак не съм разочарован от политическата ситуация, защото никога не съм бил очарован! Още тогава знаех, че ченгетата са навсякъде и ще си вършат черната работа със зъби и нокти, и 25 години по-късно им пиша шестица. Постоянното зацикляне и ненапредване се дължи именно на техните конспирации и други там "задания". Идеята беше да се тръгне от нула и да гледаме напред, към Свободния свят, свят, в който се бачка яко и се спазват закони, има справедливост и достоен живот, а не постоянно да се дърпа назад, към соц-безвремието, и капитализмът у нас да бъде осъществяван от комунисти, които до вчера заклеймяваха Запада, а първи облякоха натовски униформи и се мазнят и на ЕС, и на Русия... Изходът е да не сме като тях! На каквато и да е цена!

- Днес какво те гневи и какво те радва?

- Гневи ме мутрафоново-азисова, шамаро-дрискова, силиконпайнерова посттекезесарска субхалтура във всичките й мазнини и вулгар-хидрати, загнездили се дълбоко в плитките душици на няколко поколения жертви на соца и спонсорирания преход. Радва ме вярата, че нашите песни ще се изучават в учебниците, радва ме будният поглед на хората, които сме от другата страна, радва ме, че запазихме достойнство, че имаме избор къде да живеем, работим, да имаме свободно мнение, да не ходят децата в казарма задължително, да отидат българите до Бяло море по Великден... Радва ме усещането, че в България слънцето свети по различен начин и си останахме тук... не се махнахме. Намирам си постоянно радости, те са навсякъде, само да имаш сетива за радост.

В шоутата не се търсят таланти, а сеир за народеца

- Ти си музикален бард, много известен у нас, но никога досега не сме те виждали да участваш в риалити шоу, да си в жури на мюзик айдъли, х-фактори, в търсене на таланти и пр. Защо?

- О, аз съм музикант!!! Аз съм си известен с песните, които съм създал, изсвирил и изпял. На тези шоута не се търсят таланти! Там се търси сеир за народеца. Отива се, за да те дават по тв-то и да изкараш пари. Не заради музиката, не заради текста. Това не е изкуство! Това е кич! Не ме търсете там. Колкото и пари да ми предлагат, предпочитам честно да си изпея песните и да си изкарам някой лев с труд, на живо, не на плейбек. Имам нова песен по въпроса в новия ни албум, който е записан и в момента се смесва.

- Къде пееш, коя е твоята любима музикална среда днес?

- Клубове, концерти, фестивали. Така било е и така ще бъде. Имам няколко фейсбука и един официален, там пише. Доста често участваме с бандата у нас и наоколо. Миналата година например три пъти свирихме на фестивали в Румъния за един месец. Най-обичам да съм близо до хората, да усещам пулса на тръпката им за блус. Да настръхвам с вълнението им, да видя сълзата от трогателната песен. Много е готино.

- Досега колко албума станаха, колко DVD-та и колко хиляди весели километри измина?

- 17 албума, едно DVD, сега готвим DVD от концерта ни "25 години Подуене блус бенд" от края на миналата година и 18-и албум, който ще се казва "Пътят". В едноименното парче участва самият Джоко Росич, мир на душата му... Измислих един речитатив на тема емиграция - и вътрешна, и външна. Помолих го през лятото на 2013-а да го запише за нашата песен и той го стори по невероятен начин. Оттогава ме мъчи това парче и наскоро го завърших. Както казах, сега смесваме и се надявам до месец да излезе на бял свят. Километрите не ги броим, но Блус бус Росинант Десети не се спира. Летим по пътя и се пазим да не ставаме "стока" и да не дезертираме от идеалите.

* Слава Рачева:

Тази държава не е квартира, дадена ни под наем

Актрисата е на мнение, че българите много се

вайкат и малко работят

- Винаги си усмихната и с дяволито пламъче в очите. Как го постигаш?

- Доволна съм от живота си. Забележи - не задоволена, а доволна. Ние, артистите, имаме едно нещо, което никой не може да ни отнеме - и след пенсионирането си да правим това, което си правим. За нас пенсионната възраст не е време за почивка и улягане, просто приключва договорът ни с държавата, нищо друго. Абе, почивката според мене поражда досада, раздразнение и лоши мисли... Работещият човек е живият човек. И обратно - живият човек е работещ. Къде в природата си видяла лъв, който да не гони газелите, или кълвач, който да не дълбае кората на дърветата, защото е вече възрастен и пенсиониран.

- Явно знаеш някаква магия за щастие, навярно е от многото приказки, в които си играла...

- Има, има такава магия. Ама не е от приказки само, а и от живота. За някои тази магия е хобито, семейството, планината. За мене е всекидневната ми среща с моята публика. Веднъж, като отидох в Хисаря, и като влязох там в почивната станция, всички баби - пъшкащи, охкащи, куцащи и с бастуни, скочиха като на пружини да се здрависат с мен, засмяха се, зачуруликаха. А оня ден в хлебарницата продавачът така ми се зарадва, че ми напъха в ръцете един току-що изваден от пещта топъл хляб, подарък... Е, що ми трябва друга магия, а?

- От яд или от безсилие можеш да вдигнеш глас и кръвно?

- И от двете. Но аз съм си гласовита винаги, по гласа ме познават отдалеч. А за кръвното все пак внимавам, след двата инфаркта... Гневът ми напоследък е по повод на това, че някои хора смятат възрастните за примирена, инертна, плаха, лишена от ум и желания маса... Която може да бъде смахната всякакси. Казвам на моя зъболекар, че не знам как и какво би трябвало да направи с моите зъби, но от него искам само едно: да мога да говоря добре! Той отронва неволно: "То пък сякаш има с кого да говорите!" Т.е. възрастните и без това малко говорят и никой не ги слуша. На другото ми посещение при него, вече разбрал коя съм, ми се извини... Разбираш ли ме, говоря, защото не искам да гледат на мен като на глупачка, само защото съм възрастна, защото съм пенсионерка. Аз съм човек личност! ИМА, ИМА с кого да говорим, господа, и има какво да кажем!!!

- Кому и кога, в каква ситуация би викнала: "Царят е гол"?

- Ох, много ми се иска и доскоро го правех често. Но... то потъва като вода в пясък. "Свестните у нас считат за луди" е казал поетът, отдавна, отдавна... Не, не ме е страх да викна, но какъв е резултатът? Просто няма такъв. Не знам защо ние, българите, сме такива - все нещо се колебаем, инатим. Все търсим вината в някой друг - артистите например казват, че директорът на театъра им е виновен, режисьорът... Превърнахме се в нация от неудачници. Не ни върви, щото еди-кой си ни пречи. Отучихме се да работим както трябва. Научихме се да се вайкаме. Все викаме неволята. Питат ме често: "Ще се оправим ли?" Отговарям: "А вие как мислите?" Не знаели, не мислели... Защо сме убедени, че другите трябва да ни оправят нещата? Не е извинение това: "Ама аз не разбирам, не е моя работа". Трябва да е работа на всички. И всички трябва да разбираме какво става и защо е така. Тази държава е наша, не ни е квартира, дадена под наем. Господ помага, но в кошара не вкарва, народът го е казал.

* Бориса Тютюнджиева e първа сред 100-те най-секси

Само три певици от фолка са намерили място в

стотицата

* Скандали с федерацията не пожалиха Мария Гроздева

Олимпийската шампионка се справя и с интернет

маниаци

* Племенник, убил леля си с 4 ножа, чук и счупено шише

* Мистичните свойства на кръвта

Човешката течност носи информация за родови

проклятия, убедени са екстрасенси

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 22 АПРИЛ!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лица