Черна нощ за ЦСКА се оказа 20 април, понеделник. Фактът, че „червените“ загубиха за първи път от 18 години срещу „Локо“ (Сф) у дома, е най-малкият проблем. Още преди мача на стадиона липсваше ентусиазъм. Нямаше живец. Нямаше онова желание за борбеност във всеки един момент след кошмарното лято на 2013-а.

ЦСКА отдавна е изпаднал в апатия. Дори полицаите се шегуваха: „Ще вкарате ли гол?“ А феновете даже не го приемаха като обида. Просто вдигаха ръце. Като че ли не ги интересуваше.

Сърцето на ЦСКА е откъснато и вече не се знае дали може да бъде върнато. Дойде мачът. На трибуните имаше между 2 и 3 хиляди зрители. Верни до гроб. Наи-истинското нещо на „Българска армия“. Направиха хубава хореография, запалиха си факлите, скандираха. На терена? Същата сивота, която ни поднасят от началото на 2015-а. Новият треньор Галин Иванов опита да разчупи скуката с тактика 3-5-2. Успя, но само в едно - да стане за подигравка на колегата си Димитър Васев, заявил: „По-скоро ЦСКА се изненадаха от схемата си.“

С всяка изминала минута Галин губи симпатии. На пейката седяха четири крила, а на терена – двама еднотипни централни нападатели. Да, млад и неопитен е. И не е виновен, че го насадиха на пачи яйца. След силна фигура като Стойчо Младенов ръководството трябваше да потърси човек, който поне е бил за кратко в професионалния футбол, а не само в детския. В Германия отдавна анализират подобни грешки. Много пъти немците назначават треньор от школата или от втория отбор при кризисни ситуации. И почти във всички случаи търпят крах.

Когато Младенов си тръгна, ЦСКА имаше шанс да се бори за титла. Имаше го дори и преди понеделнишкия мач с „Локо“. А след двубоя вече ще трепери и за мястото в Лига Европа, защото до края програмата е трудна. Само 2 домакинства – на „Литекс“ и „Лудогорец“ плюс 4 гостувания.

С падането на тъмата в Борисовата градина на „Армията“ ставаше все по-страшно. Феновете заскандираха: „Елате при нас, елате при нас!“ след края на двубоя. Футболистите тръгнаха. Започнаха да се обясняват, запалянковци излязоха на пистата. Полицаите гледаха отблизо. Правилно решение – в подобен случаи не е нужно да се нагнетява и без това ужасяващото напрежение. Двама от най-слабите – Апостол Попов и Пламен Крачунов, влязоха в ролята на националния селекционер Ивайло Петев. Запалянковците започнаха да ги карат да свалят фланелките. Отново събличане в българския футбол, който и без това е гол. Чак тогава органите на реда се намесиха и се справиха по-добре от Наско Сираков в залата за пресконференции на „Герена“. В същото време някъде там бе и Тони Силва. Португалецът, чиято майка е от Гвинея Бисау, започна да слуша за себе си „Маймуна, маймуна“. И гадната гледка ни напомни, че расизмът е бич за човечеството, не само за футбола.

Час по-късно Силва написа в своята страница във фейсбук: „Искам всички фенове на ЦСКА да знаят, че аз не съм тук за пари. Вече съм година и половина в ЦСКА – в лоши и добри моменти. Все още съм тук, защото искам да бъда тук. ЦСКА ми дължи пари, но аз продължавам да съм тук. Не приемам феновете да казват, че съм в отбора само за пари. Призовавам ги да показват уважение. Не съм направил нищо лошо на клуба или феновете. Твърдя, че сега заради слабите си изяви ние футболистите не заслужаваме да имаме такива привърженици, които никога не се предават. Да, можем само да имаме огромен респект към тях. Но съжалявам да го кажа - някои от тях не заслужават моето уважение. Наричаха ме негър и маймуна. Не приемам расизма. Извинявам се на всички фенове, които мислят, че съм направил нещо лошо.“

След като трибуните и терена се изпразниха, ЦСКА се върна в далечната 2000 година. Тогава след 1:1 с „Пирин“ фенове искаха глави пред съблекалнята, а Спас Джевизов, треньор тогава, бе уволнен на следващия ден...

До късни доби запалянковци гневно ругаеха след поредната загуба около съблекалнята. От ярост! Защото вече не са сигурни дали ще има утре за ЦСКА.