КАТ преброи 2536 ранени по-малко от лекарите Разлика с над 22% между данните на МВР и Министерство на здравеопазването установи Институтът за пътна безопасност

Забраниха играчките оръжия в пакистанска провинция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в неделя, 25 февруари 2018

Сняг и паднали дървета на Шипченския проход

Въоръжен мъж се барикадира в дома си във Велинград Излезе да вземе дърва за печката и го арестуваха

„Левски“ подгони вечния съперник

Цветанов в Сандански: Усилията на ГЕРБ са насочени към реализирането на успешни политики в местната власт

“Реал” се утвърди в тройката

Салах вкара 20-и гол с левия крак

Кметът на Търново представя в спортното министерство осъвременен проект за тренировъчно футболно игрище

Израелски сателит засне най-модерния руски изтребител в Сирия

“Херта” спря “Байерн” за рекорд

Десетки ранени и загинали при самоубийствен атентат в Йемен

Над 500 души са загинали при бомбардировките в Източна Гута за седмица

Загинал и седем пострадали в катастрофа край Сливен

Университетите бълват безработни еколози

Средно по 711 екоспециалисти се дипломират в българските университети годишно. Според статистиката това са около 1% от всички завършили висше образование у нас.

Според преподаватели тази тенденция на занижен интерес към специалността у нас се дължи на факта, че доста хора без необходимия образователен ценз се наричат еколози. А това значително смъква от престижа на специалността. Разбира се, най-значимият фактор при избор на професия – реализацията след завършването, също оказва влияние. У нас почти не се търсят екоспециалисти, а ако случайно човек попадне на обява в интернет, тя е за експерт в държавна структура.

Въпреки многото минуси на специалността немалко млади хора се интересуват от еколожкото поприще. Част от тях предпочитат да запишат практики или стават доброволци към управлението на националните паркове.

“Аз обичам природата, но определено не това е причината да завърша “Опазване на околната среда”. Още в първи курс ми се стори безсмислено да продължавам да уча това, защото дори преподавателите ми казваха: “Защо не се прехвърлиш в друга специалност? С тази и един лев няма да изкараш. Въпреки това не се отказах и още докато учех, си намерих работа по специалността във фирма за внос на рециклирана техника”, разказа Марина Николова, завършила екология в Софийския университет.

Тя обаче е изключение, защото повечето й колеги с години не могат да намерят работа по специалността.

“Това според мен се дължи на хипарското им мислене. Към средата на обучението започват да се включват в екоорганизации, в които дори не им плащат, а само ги събират за протести и им промиват мозъците. Започват да се обличат развлачено и стават големи “защитници” на природата. Явно не разбират, че опазването на околната среда е сериозна професия, изисква много практики, специализации и най-вече познаване на законите. Не само добри намерения”, допълва Марина.

Какво работят еколозите

Търсенето на еколози в частния сектор е много слабо, твърдят експерти. От агенцията за подбор на персонал “Менпауър” обясниха, че през последните три години към тях са се обръщали само 2-3 пъти за организиране на конкурси за търсене на еколози.

“Еколози се търсят в много редки случаи, обикновено свързани с производството и извън София. В последния случай се търсеше еколог за производство, което предстоеше да бъде сертифицирано и се налагаше наемане на човек, който да проследи целия процес. Вероятно начинът за търсене на такива кадри е директен или чрез университетите”, обясниха от “Менпауър”.

В интернет сайтовете за работа също няма много предложения за еколози. Позициите, които са активни в момента, изискват опит минимум 2 години и познаване на определени екозакони. Сред необходимите умения е още кандидатите да умеят да контактуват с институции за издаване на необходими документи и разрешителни. В момента еколози могат да кандидатстват за няколко свободни позиции. Те са за старши, младши и главни експерти по оперативна програма “Околна среда”. Заплатата, която се предлага, е в рамките на 1200 лева.

“Обикновено конкурсът се провежда за някой конкретен кандидат. Почти винаги мнозина се борят за вакантния пост, но шефовете още в началото знаят кой ще го спечели”, коментираха пред “Труд” младежи.

Алтернатива за младите еколози може да е и кариера в регионална инспекция.
Запознати с работата в РИОСВ обаче я описват като неособено привлекателна – ниски заплати, съчетани с много отговорности и задължения.

“Работата е напрегната – вземане на решения, контролна дейност, санкциониране на нарушители. Често трябва да си затваряш очите за нещата, които се вършат”, сподели служител от регионалната инспекция.

Завършилите екология могат да се насочат към неправителствения сектор. Там обаче заплати често няма, а хората работят на доброволни начала. Интересно предложение, от което може да се възползват младите еколози, е обучение за работа по проекти в Африка или Индия. Там доброволците ще имат възможността да помогнат за обучението на месното население за опазване на околната среда и водите.

Задочното обучение е по-евтино

Въпреки слабия интерес към специалността тя се преподава под различни форми или прикачена към различни науки в почти всеки от родните университети. Обратно на практиката студентите, записани в редовна форма на обучение, да плащат по-ниски семестриални такси от тези в задочно, при екоспециалностите това не е така, показа справка на таксите в българските университети.

В Биологическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” се предлага бакалавърска 4-годишна програма “Екология и опазване на околната среда”. Обучението по държавна поръчка се предлага в редовна и задочна форма. Струва съответно 750 лева и 265 лева на семестър. Студентите, решили да изучат специалността извън държавна поръчка, плащат по 2679 лева за редовно обучение и по 908 лева за задочно. В Алма матер се предлага и специалността “Биомениджмънт и устойчиво развитие”. Тя не се преподава задочно, а само в редовна форма, която струва 750 лева. За чуждестранните студенти таксата за редовно обучение е 3300 евро.

В Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” специалността “Екология и опазване на околната среда” струва на бакалаврите по 490 лева за редовните студенти и със сто лева по-малко за задочните. За редовните магистри цената на семестър е 570 лева, а за задочните – 470 лева.

В Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” се преподава екологична химия. За бакалаври тя струва 640 лева, а за магистри – 2303,30 лева. Там специалността опазване на околната среда в редовна форма е по 640 лева на семестър, а в задочна със 120 лева по-малко.

Да се подготви еколог в Аграрния факултет на Тракийския университет струва по 700 лева на семестър. Редовното обучение е със срок 4 години, а задочното – с година повече. В Русенския университет “Ангел Кънчев” “Екология и техника за опазване на околната среда” за редовен студент струва 265 лева, а за задочен – 210 лева.

В Лесотехническия университет специалността “Екология и опазване на околната среда” струва на бакалаврите по 330 лева семестъра.

В Нов български университет обучението по опазване на околната среда предвижда практики в лаборатории в министерства, държавни агенции, общински администрации и предприятия. Екомагистратурите, които могат да се запишат там, са “Екологичен мениджмънт, геотехника и възобновяеми енергийни източници” и международен алтернативен туризъм. Стандартната такса в НБУ е 1200 лева.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.