Задържаха психично болен мъж, убил баща си

Късметлия падна пред влак, счупи само крак

Фандъкова: Правителството отпусна 151 млн. лева за реконструкция на централната градска част

Швейцария дари противопожарен автомобил на община Кресна

Бойко Борисов: Столична община да помисли да направи скъпа зона в центъра Който иска да се разхожда с колата из града, да плаща повече, каза премиерът

Полицаи спряха от продажба 350 кг захарни и шоколадови изделия с изтекъл срок на годност

Георги Икономов: Името Банско е разпознаваемо в Бурса и е предпочитана туристическа дестинация

Президентът Радев наложи вето на Закона за КТБ

Ферари има два рождени дни Ако беше жив, Енцо щеше да навърши 120 г.

Цветан Цветанов: Жаблянов се държа все едно е номиниран за председател на БСП

Корнелия Нинова: Искането за оставка на Валери Жаблянов е противоконституционно

110 депутати решиха оставката на Валери Жаблянов

Съдът отложи първото заседание по делото срещу Владо Плацентата

Арестуваха двама, ограбили казино и бензиностанция с пластмасов пистолет

Владимир Тошев: Ако изказването на Жаблянов не е комунистическа тирада и той не е дървена комунистическа глава, аз се извинявам

Историци настояват за канонизация на въстаник от Велчовата завера

Културни дейци от Велико Търново искат канонизация на въстаник от Велчовата завера. Инициатори на идеята са историкът проф. Пламен Павлов и писателят Николай Иванов. Те са подготвили официално писмо до Светия синод на Българската православна църква и лично до патриарх Неофит, с което предлагат за светец да бъде обявен архимандрит Сергий.

“По времето на Велчовата завера през 1835 г, отец Сергий е бил от организатори на въстанието, благословил е начинението и заклел във вярност смелите българи. Духовникът умира в адски мъки, с извадени зъби и очи, а на гроба му в Мъглижкия манастир се смята, че се случват чудеса”, разказа проф.Павлов.

Той смята, че по случай честването на 180-годишнината от Велчовата завера канонизацията би била достойно начинание.Историкът представи новата книга на Николай Иванов “По следите на Велчовата завера”.

“За въстанието се знае малко и е написано още по-малко. Заверата е национален акт, с който българи от двете страни на Балкана правят опит да отхвърлят османската власт, но попадат в лошо международна ситуация и без подкрепа дори от Русия, която по това време покровителства Османската империя”, припомни проф.Пламен Павлов.

Историкът от старата столица обясни още, че замисълът е бил 2000 души, водени от Димитър Софиянлията, да бъдат ядрото на въстанието в Търново. “Други 10 000 българи пък е трябвало да ги подкрепят от Котел, Силистра и Западните покрайнини”, каза още проф.Павлов.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете