Доналд Тръмп е поискал изготвянето на доклад относно възможните нарушения на договор от страна на Русия

Кралица Елизабет Втора за пръв път присъства на Лондонската седмица на модата

Уърлпул изтегля над 310 000 потенциално опасни електрически кани

Ден за тричане Премиера на сборник пиеси от Емил Атанасов

Десетки българи са завлечени с пари от интернет измамник във Великобритания

Парфюмите и шампоаните замърсяват атмосферата повече от автомобилите

Вижте акцентите от броя на “Труд” в сряда, 21 февруари 2018

Шофьори без книжка излизат на пътя Разрешават на кандидат-водачите да карат с придружител

Израел ни предлага ракети spike (шип) Противотанковите средства на държавната военна компания RAFAEL са без конкуренция в света

Проф. Плочев: Не знам кой ми е началникът, не се чувствам виновен

Пенсионен фонд на Европарламента е на червено Регистрираният дефицит е от 326 млн. евро, има риск да се наложи данъкоплатците да го покрият

Мъж се барикадира в къща в тополовградското село Орешник

В Южна Франция бяха арестувани трима души, заподозрени в съучастие в атентатите в Каталуния през август 2017 г.

Вижте какво ще решава Министерският съвет утре, 21 февруари 2018 г.

Цветан Цветанов: С „Обединени патриоти“ сме единодушни за оставката на Валери Жаблянов

“На ръба” с Морфов, или боклукчийската кофа на изчезващия българин

Чакахме “Одисей”, дочакахме “На ръба”. В началото на сезона режисьорът Александър Морфов обеща нов спектакъл (уж за Одисей, но по свои текстове), преди Коледа се разбунтува срещу депутатски недомислици и в знак на протест обяви, че ще напусне Народния театър. След Нова година стана директор на същата трупа, но вместо да покани зрителите на премиера, сам замина… да поработи в чужбина. Всички повдигнахме вежди недоумяващо, но не ни остана друго, освен да чакаме.

Сега, след премиерата на “На ръба” миналия петък, вече знам причината – Морфов е имал нужда от време, за да направи новия си спектакъл убедително и звучно нокаутиращ. За 80 минути, с минимално количество думи и максимално въздействие от сцената режисьорът изрича най-тежката присъда за държавата и народа ни. Изчезват! Няма ги българите, скоро ще са само плашещ спомен.

Те сами носят кръста си. Но техният кръст е боклукчийска кофа, защото животът им е камара отпадъци. Материални и морални. Живеят в гигантската панелка, наречена България, в която никой никого нито чува, нито разбира. Хаосът е тотален. Плебсът крещи “Майката й е…хте на тая държава”, а “елитът” се смее на гърба на гърчещата се в собствената си мизерия тълпа от грешници. И изводът е: “Скачане му е майката!” Остава да изберете вашето “скачай” – като “кой не скача е червен” ли, като “кучето скача според тоягата” ли, или като “скачай в дълбокото”. От скачането едни хич ги няма, а други много ги боли. До следващото скачане…

“На ръба” не се разказва – този спектакъл се живее. Така, както го живеят Морфов и огромният актьорски екип (прекрасна роля на Деян Донков, осакатен след “скачането”). Героите им са тъжни и смешни, пеят, свирят и танцуват живота си, а залата ги аплодира през цялото представление. Зад етикета “авторски спектакъл” виждаш низ от сценографски, музикални, хореографски и каскадни хрумки, подчинени на режисьорската естетика. Зрелищно, изненадващо и болезнено.

Следващите представления са на 28 и 29 април на голямата сцена в Народния театър.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете