Слави и Ку-ку бенд забиват в O2 Арина в Лондон на 9 юни Най-голямата зала в Европа ще отвори врати за родните музиканти

Чужденци разбиха сладкарница в София и откраднаха десерти Нарушителите сами признават вината си

Русенци на протест за чист въздух

Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

Санират, ако намерят още пари Довършват само сградите, където ремонтите са започнали

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

В “Левски” – мъже, по-силни от немотията

В „Левски” посрамиха синята фланелка със сриването до седмо място. В „Левски” обаче доказаха, че носят и с чест синята фланелка.

Без заплати за януари, февруари и март, те шум не вдигнаха. Да, играят когато си искат. „Левски” стилно и надъхано надскочи себе си при 0:0 в Разград. Опозори се с 1:1 срещу „Хасково”, сивееше при 0:1 със „Славия”. Забавляваше се за 5:2 с „Черно море” и 5:0 с „Локомотив” (Пд).

Повечето хора възприемат футболистите и футболните хора като понятия, образи от екрана, имена от новините, актьори от сцената. А не като себеподобни, дишащи люде със смут в душите, страсти, колебания и страдания. И затова често съдим жестоко. Но нямането си е нямане като на още безброй места у нас. Съдбата на обикновения българин е съдба и на „Герена”, и в много други клубове. Вярно, има няколко „сини” заплати по 9000 евро, но дали няма да получиш 9000 евро или 650 лева, балансът си е нула.
Неотдавна „Левски” нямаше пари за топки и взе от свой заможен фен. Служител на клуба с кредит е заплашван ударно от банка. Има футболист със заплата от 6500 евро с близък, чието лечение струва 2500 евро на месец, а играчът храни и още няколко роднини.

Така че не съдете жестоко онези с големите заплати, всеки си знае съдбата, а истинските мъже не тръбят за нея. Може би онзи, когото напсувахме, защото не улучи топката, е онзи, който сутрин се буди със сълзи и излиза да играе с мъка на сърце. Те са хора като всеки, не понятия или герои. И работят без пари.
Стиснете наум ръката на служителите, които остават верни и без пари. В тези времена работа трудно се намира, но от „Левски” е по-лесно. А те са там, на „Герена”, макар и с по-тъжни очи. Задлъжнели, подбиращи внимателно от евтиното сирене в магазина, ако имат пари за сирене.
В „Левски” работят 140 служители и заплатите им съвсем не са едри, съвсем не са. Те се радваха да получат 1/3 от месечните възнаграждения за януари. Тодор Батков май взе от заделеното за децата си, за да ги подкрепи поне с малко.

В ЦСКА бучат катаклизми през ден, но си взеха заплатите за януари и февруари. Вярно „червените” дългове са двойно или тройно по-едри от „сините”, но на „Армията” двама наливаха пачки. В „Левски” нямат пари да си платят тока. И се молят за помощ на привържениците.
За два месеца пари дадоха 960. Много за модерна България, в която всеки е вперен единствено в личната си съдба. Малко за уж милионите левскари. Но – поклон за 920 истински левскари. Колкото всъщност ходят и на стадиона за преброяванията на истинските левскари след поражения.
Изпитанията с нямане и имане са от най-тънките и трудните. През годините „Левски” не издържа изпитанията с имане.
Преди 9 години касиерките се молеха на играчите: „Хайде, мини да си вземеш едни 30 хиляди лева останали от премия, не мога да осчетоводя месеца.” В отговор: „Добре, добре, утре не мога, в сряда ще дойда.” Ама човекът – зает, пак забравя.
Днес и на 300 лева ще се радват. Но отборът и служителите още издържат изпитанието чрез нямане.

Почест за Георги Иванов, фактор №1 да бъдат задържани футболистите с мъжки думи и с вяра в словата му. Гонзо неведнъж им каза: „Играйте за мен.” Ни е най-успелият треньор, ни е най-успелият директор, но в момента „Левски” е място за по-различни хора.
Треньорът Стойчо Стоев понякога вбесява със спокойствието си, но пък с ведрост върна настроението за работа и усмивките. Напук на безпаричието.

По каноните на ФИФА футболистите отдавна имат право с проста бележка да скъсат договорите. И въпреки това, да получават заплати, докато си намерят нов отбор. Никой не го стори. Вече два месеца. Футболът никога не е само футбол.

Гонзо отдавна им каза на играчите: „Ако някой няма мотивация за втората шестица, само ще тренира и ще си получава заплатата, когато има и за останалите.”
Никой не се скри.

Може би подобно е казал Константин Баждеков на оредялата администрация, Даниел Боримиров – на хората в школата. Сигурно са казали, нормално е. Но „Левски” работи. И се надява.

Батков привърши парите, но коя е алтернативата? Ако има – толкова ли е нечиста, та се крие? Сега – Батков героично намира нещо, Иво Тонев намира нещичко.
Без упорството на няколко шефове „Левски” през март трябваше да декларира отказ от първенството и – от юли във „В” група. А без промяна дори от там излизането ще е трудно.
Разбира се, кърпежът и стискането на зъби няма как да продължат безкрай. Остават няколко месеца. А още при провал на 29 април срещу „Лудогорец” за купата играчи ще изрекат: „Край! Чао!”
Но още е време за мечти. Показателно и съдбовно – „Левски” е клуб, който мечтае и от седмо място.
„Влагаме сърце, душа, дори живота си”, каза испанският голмайстор Антонио Аниете преди седмица. „Благодаря на футболистите за мъжкото поведение”, изрече Гонзо минути по-късно.
Не са празни думи. „Левски” няма кой знае каква класа, но може би се връща към левскарското. Което е по-ценно и трудно. Такива сме си хората, трябват изпитания, за да ни дойде умът. Дано на „Левски” дойде умът, а покрай надеждата – и сбъдването.
Казват, най-тъмно е пред разсъмване.

На „Герена” все се питат в смисъл: „Нещо чува ли се за спонсор? Някаква надежда за пари?” След неочаквания провал на историята с „Газпром” през декември, хаосът бие надеждата, царства кърпене на бюджета, а не зареждане.

Неведома воля блокира няколко варианта с родни компании. А потайни кукловоди предпочитат да мачкат Батков с дистанциране, отколкото да подкрепят „Левски”. За тях адвокатът е по-важен от „Левски”…

Батков снове по един-два пъти седмично в чужбина. И никога няма да съобщи за надежда, преди да замахне за подпис – напатил се е.

Някой мъдрец, когото българинът вече не чете, би казал – надежда има, „Левски” е в процес да заслужи имането си. Благодарение на няколко шефове, двайсет и няколко футболисти, 140 служители и 960 привърженици.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.