На 21 април 2018 да почерпят

Химическите инспектори на ООН все още не са посетили Дума

Гергана Орлова след инцидента с ранената полицайка: Върнах се в миналото незабавно. Бях изненадана и разочарована През 2003 г. жената преживява същия ужас

И в България се открива Институт за изучаване на Холокоста

Италиански съд наложи тежки присъди на мафиоти и бивши държавни служители

Вдигат паметник на кан Тервел около НДК Грандиозни чествания за 1300г. от победата над арабите при Константинопол

Азербайджанска красавица фенка на 100 Кила Певицата беше на двудневно посещение в България, за да представи песента си „X My Heart“

САЩ определи Русия и Китай като „дестабилизиращи сили“

Турската Централна банка е изнесла златния си резерв от Федералния резерв на САЩ

Антитерористично учение се състоя на полигона „Ново село“

Три нарушения – пак на изпит за книжка МВР организира курсове и прави регистър на джигитите

Парите за пенсия носят доход до 6,1% Инфлацията изяжда спестяванията за старини

Вижте акцентите от броя на “Труд” в събота, 21 април 2018

Министър Ангелкова пред WTTC: В последните две години туризмът в България отчита ръст от над 25% Във всеки проект за развитие на туризма участват местните хора, общините и бранша

Президентът Румен Радев: Цветанов трудно осмисля това, което чете  (ОБЗОР) Държавният глава обяви, че кампанията му отдавна е отчетена пред Сметната палата 

В “Левски” – мъже, по-силни от немотията

В „Левски” посрамиха синята фланелка със сриването до седмо място. В „Левски” обаче доказаха, че носят и с чест синята фланелка.

Без заплати за януари, февруари и март, те шум не вдигнаха. Да, играят когато си искат. „Левски” стилно и надъхано надскочи себе си при 0:0 в Разград. Опозори се с 1:1 срещу „Хасково”, сивееше при 0:1 със „Славия”. Забавляваше се за 5:2 с „Черно море” и 5:0 с „Локомотив” (Пд).

Повечето хора възприемат футболистите и футболните хора като понятия, образи от екрана, имена от новините, актьори от сцената. А не като себеподобни, дишащи люде със смут в душите, страсти, колебания и страдания. И затова често съдим жестоко. Но нямането си е нямане като на още безброй места у нас. Съдбата на обикновения българин е съдба и на „Герена”, и в много други клубове. Вярно, има няколко „сини” заплати по 9000 евро, но дали няма да получиш 9000 евро или 650 лева, балансът си е нула.
Неотдавна „Левски” нямаше пари за топки и взе от свой заможен фен. Служител на клуба с кредит е заплашван ударно от банка. Има футболист със заплата от 6500 евро с близък, чието лечение струва 2500 евро на месец, а играчът храни и още няколко роднини.

Така че не съдете жестоко онези с големите заплати, всеки си знае съдбата, а истинските мъже не тръбят за нея. Може би онзи, когото напсувахме, защото не улучи топката, е онзи, който сутрин се буди със сълзи и излиза да играе с мъка на сърце. Те са хора като всеки, не понятия или герои. И работят без пари.
Стиснете наум ръката на служителите, които остават верни и без пари. В тези времена работа трудно се намира, но от „Левски” е по-лесно. А те са там, на „Герена”, макар и с по-тъжни очи. Задлъжнели, подбиращи внимателно от евтиното сирене в магазина, ако имат пари за сирене.
В „Левски” работят 140 служители и заплатите им съвсем не са едри, съвсем не са. Те се радваха да получат 1/3 от месечните възнаграждения за януари. Тодор Батков май взе от заделеното за децата си, за да ги подкрепи поне с малко.

В ЦСКА бучат катаклизми през ден, но си взеха заплатите за януари и февруари. Вярно „червените” дългове са двойно или тройно по-едри от „сините”, но на „Армията” двама наливаха пачки. В „Левски” нямат пари да си платят тока. И се молят за помощ на привържениците.
За два месеца пари дадоха 960. Много за модерна България, в която всеки е вперен единствено в личната си съдба. Малко за уж милионите левскари. Но – поклон за 920 истински левскари. Колкото всъщност ходят и на стадиона за преброяванията на истинските левскари след поражения.
Изпитанията с нямане и имане са от най-тънките и трудните. През годините „Левски” не издържа изпитанията с имане.
Преди 9 години касиерките се молеха на играчите: „Хайде, мини да си вземеш едни 30 хиляди лева останали от премия, не мога да осчетоводя месеца.” В отговор: „Добре, добре, утре не мога, в сряда ще дойда.” Ама човекът – зает, пак забравя.
Днес и на 300 лева ще се радват. Но отборът и служителите още издържат изпитанието чрез нямане.

Почест за Георги Иванов, фактор №1 да бъдат задържани футболистите с мъжки думи и с вяра в словата му. Гонзо неведнъж им каза: „Играйте за мен.” Ни е най-успелият треньор, ни е най-успелият директор, но в момента „Левски” е място за по-различни хора.
Треньорът Стойчо Стоев понякога вбесява със спокойствието си, но пък с ведрост върна настроението за работа и усмивките. Напук на безпаричието.

По каноните на ФИФА футболистите отдавна имат право с проста бележка да скъсат договорите. И въпреки това, да получават заплати, докато си намерят нов отбор. Никой не го стори. Вече два месеца. Футболът никога не е само футбол.

Гонзо отдавна им каза на играчите: „Ако някой няма мотивация за втората шестица, само ще тренира и ще си получава заплатата, когато има и за останалите.”
Никой не се скри.

Може би подобно е казал Константин Баждеков на оредялата администрация, Даниел Боримиров – на хората в школата. Сигурно са казали, нормално е. Но „Левски” работи. И се надява.

Батков привърши парите, но коя е алтернативата? Ако има – толкова ли е нечиста, та се крие? Сега – Батков героично намира нещо, Иво Тонев намира нещичко.
Без упорството на няколко шефове „Левски” през март трябваше да декларира отказ от първенството и – от юли във „В” група. А без промяна дори от там излизането ще е трудно.
Разбира се, кърпежът и стискането на зъби няма как да продължат безкрай. Остават няколко месеца. А още при провал на 29 април срещу „Лудогорец” за купата играчи ще изрекат: „Край! Чао!”
Но още е време за мечти. Показателно и съдбовно – „Левски” е клуб, който мечтае и от седмо място.
„Влагаме сърце, душа, дори живота си”, каза испанският голмайстор Антонио Аниете преди седмица. „Благодаря на футболистите за мъжкото поведение”, изрече Гонзо минути по-късно.
Не са празни думи. „Левски” няма кой знае каква класа, но може би се връща към левскарското. Което е по-ценно и трудно. Такива сме си хората, трябват изпитания, за да ни дойде умът. Дано на „Левски” дойде умът, а покрай надеждата – и сбъдването.
Казват, най-тъмно е пред разсъмване.

На „Герена” все се питат в смисъл: „Нещо чува ли се за спонсор? Някаква надежда за пари?” След неочаквания провал на историята с „Газпром” през декември, хаосът бие надеждата, царства кърпене на бюджета, а не зареждане.

Неведома воля блокира няколко варианта с родни компании. А потайни кукловоди предпочитат да мачкат Батков с дистанциране, отколкото да подкрепят „Левски”. За тях адвокатът е по-важен от „Левски”…

Батков снове по един-два пъти седмично в чужбина. И никога няма да съобщи за надежда, преди да замахне за подпис – напатил се е.

Някой мъдрец, когото българинът вече не чете, би казал – надежда има, „Левски” е в процес да заслужи имането си. Благодарение на няколко шефове, двайсет и няколко футболисти, 140 служители и 960 привърженици.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.