Няма разумни аргументи за случващото се в Украйна и конфронтацията с Русия

КОЛЬО КОЛЕВ

Наскоро Министерството на отбраната ни вкара във война. Вярно, „хибридна“, но все пак война. Чета, гледам, слушам и не мога да повярвам. Всъщност това, на което преди му викахме демокрация, се оказа „хибридна война“.

Защото каква в крайна сметка е тази „хибридна война“, която според Министерството на отбраната се води в България? Ето какво пише в доклада на МО: „…манипулиране на общественото мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании, медийна манипулация, използване на социалните мрежи за дезинформация, опити на популистки партийни лидери за манипулиране на групи избиратели и за предизвикване на объркване сред населението и др.“. (Разбира се, „хибридната война“ реално включва употребата и на военна сила, така че използването на този термин едва ли е оправдано, но очевидно някой иска да насади в обществото усещане за война.)

И така, както се вижда, става дума за „война“ за съзнанието на масите. Как се води тази „война“? Естествено с думи, образи, медии. Казано простичко, хора и институции говорят, пишат, снимат, анализират и дават… друга гледна точка на случващото се. Големият проблем очевидно е, че дават „неправилната“ гледна точка, „неправилната“ информация, “неправилния” анализ. Затова и го наричат манипулация, дезинформация.

Остава открит въпросът „неправилна“ за кого? Кой определя коя е „правилната“ и коя „неправилната“ информация?

Ами ако поставям под съмнение демократичността на властта в Украйна и правото на тази власт да бомбардира градове и села, ако имам съмнение, че „Десен сектор“ и паравоенните формации са фашизоидни структури - това правилно ли е? Ако имам съмнения, че бежанската вълна към Европа и „Ислямска държава“ имат много общо с въоръжаването на т.нар. Свободна сирийска армия, с Арабската пролет и с намесата на НАТО в региона - това правилно ли е? Ако смятам, че с живота и страданията на украинците някой си решава собствените икономически проблеми - това правилно ли е? Не твърдя, че е вярно, но има и такава гледна точка. И искам да чуя аргументите.

Очевидно обаче това не се харесва на някого. Вместо аргументи те се извисяват на крилата на единствената и несъмнена „истина“ („наша, евроатлантическа, цивилизационна“) и обявяват останалите за врагове, агенти, платени апологети на мръсната „хибридна война“.

Но защо в крайна сметка въобще се заговори за война, пък била тя и „хибридна“? Просто защото няма разумни аргументи за случващото се в Украйна и ескалацията на конфронтацията с Русия. Защото „ястребите“ разбират, че губят информационната война.

А войната срещу „хибридната война“ е много удобен инструмент. Тя не се нуждае от аргументи, от доказателства, от факти. Той говори срещу „нашата истина” - значи е рубладжия, руски агент, шпионин, враг. Въобще не е нужно да спориш с него, да опонираш, да доказваш каквото и да било: „Враг. Смажи мръсника!“

Може би ви се вижда пресилено? Ето например цитат от известен политолог, храненик на известна задокеанска фондация: "Милен Велчев и княз Кирил Преславски… и двамата са верни лакеи на руската колониална администрация в България. Единият е представител на руската ВТБ… Другият е син на баща си… Всичко това е не звънец, а камбана за предупреждение на настоящото българско правителство: не правете компромиси с руската колониална агентура в България!… Войната, която се води срещу България, е не просто "хибридна". Това е война за поредно унижение и унищожение на българската нация.“

Просто и ясно, няма нужда от аргументи - тоя е син на баща си, оня има контакти с Русия, никакви компромиси, защото това е не проста хибридна война, а война за унищожението на нацията. Остава открит въпросът - под „никакви компромиси“ само задушаване и изолация ли се разбира или може и нещо по-сериозно, а? Все пак става дума за „врагове“, работещи за унищожението на нацията.

Възможно е някой предубеден читател да си помисли, че същият политолог и подобните нему пропагандатори водят „хибридна война“ в полза на друга държава. Разбира се, такава мисъл е недопустима. Подобни изказвания са продукт на лична съвест, евроатлантически ценности, висок морал и твърдо следване на истината („нашата истина“). За разлика от мнението на другите, които не са нищо друго освен „руската колониална агентура в България“, или простичко - врагове.

Интересно. Защо ли болезнено напомня за годините, когато живеехме във времето на единствената свята и непоклатима „наша истина“ (социалистическа), а всички съмняващи се в нея бяха „агенти на американския империализъм“ - с всички произтичащи от това клеймо последствия. Нима отново се връщаме там, където бяхме? Звучи ви пресилено? Дали?

Мнозина може би си въобразяват, че „хибридната война“ е виртуална, имагинерна. Жертва на която може да стане само крехкото съзнание на идейно неукрепнали индивиди. Нищо подобно. „Хибридната война“ има чудното свойство да разпростира своите пипала в реалността и да взема съвсем реални човешки жертви. Нейни жертви бяха и Владимир Костов, и Георги Марков, и още мнозина смачкани в лагери и затвори при предишния режим, защото… пропагандирали, идеологически вредели, накратко - говорили срещу „нашата истина“. Нейни жертви бяха и разстреляните от НАТО журналисти в сградата на белградското Национално радио и телевизия. Да, те бяха обявени за „легитимни цели“, защото пропагандирали, вредели, накратко - говорили срещу НАТО, срещу „нашата истина“. Съпътстващи реални жертви бяха и изгорените и изтерзани жители на Одеса, които се бяха осмелили да събират подписка за референдум. (Не ги е срам, мръсниците, ще поставят под съмнение „нашата истина“!) Жертви на „хибридната война“ са и опозиционери, и журналисти, убивани или „самоубиващи се“ в Украйна - днес, сега. Но това е само видимата страна - върхът на айсберга.

Основната жертва е свободата на словото, свободата на изразяване, свободата на мнение - обществото като цяло. Защото преките жертви са само илюстрация, напомняне към останалите: „Внимавайте в картинката.“ Защото властта има много начини да натисне, да смаже, да задуши говорещите срещу „нашата истина“. Дали случайно именно след лансирането на понятието „хибридна война“ се опитаха да лансират в НПК прословутия член 162, ограничаващ свободата на словото по политически причини? Дали случайно се опитаха да овластят шефа на Комисията за регулиране на съобщенията с правото да спира медии без съдебно решение?

Може и да е случайно, но дали? Така че: „Хора от всички политически цветове - Бдете!“ Защото просто утре може да дойдат за вас - защото питате, защото се съмнявате, защото имате друго мнение - защото сте „врагове“.