САЩ смекчиха банковите регулации, приети след кризата от 2008 г.

Лавата от изригващия вулкан Килауеа на Хавай се приближава към местна геотермална електроцентрала

Русия изстреля четири междуконтинентални балистични ракети от ядрена подводница

Венецуела изгони най-високопоставения дипломат на САЩ в страната

ТИР удари автобус по линията Лозен-София на магистрала Тракия

Деца се учат да пишат буквите от глаголицата на 24 май в Садово Сирене от слънчоглед, овесени бургери и веганска луканка са в менюто на втория Фестивал на еко- и биопроизводителите и арттворците

Израелски нанесе удари по цели на „Хамас“ в Ивицата Газа

Румяна Арнаудова: Най-малко трима учстват в корупционната схема в КАТ-Благоевград

Почина американският писател Филип Рот

Тръмп обвини Китай за изострянето в тона на Северна Корея

Манчестър Юнайтед е обявен за най-скъпия отбор в света

Времето ще бъде слънчево

Вapиaнт 1 се падна на матурата пo избиpаем предмет

Гаджев остава далеч от „Герена“

На 23 май 2018 да почерпят

Кому е нужна „хибридната война“

Няма разумни аргументи за случващото се в Украйна и конфронтацията с Русия

КОЛЬО КОЛЕВ

Наскоро Министерството на отбраната ни вкара във война. Вярно, „хибридна“, но все пак война. Чета, гледам, слушам и не мога да повярвам. Всъщност това, на което преди му викахме демокрация, се оказа „хибридна война“.

Защото каква в крайна сметка е тази „хибридна война“, която според Министерството на отбраната се води в България? Ето какво пише в доклада на МО: „…манипулиране на общественото мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании, медийна манипулация, използване на социалните мрежи за дезинформация, опити на популистки партийни лидери за манипулиране на групи избиратели и за предизвикване на объркване сред населението и др.“. (Разбира се, „хибридната война“ реално включва употребата и на военна сила, така че използването на този термин едва ли е оправдано, но очевидно някой иска да насади в обществото усещане за война.)

И така, както се вижда, става дума за „война“ за съзнанието на масите. Как се води тази „война“? Естествено с думи, образи, медии. Казано простичко, хора и институции говорят, пишат, снимат, анализират и дават… друга гледна точка на случващото се. Големият проблем очевидно е, че дават „неправилната“ гледна точка, „неправилната“ информация, “неправилния” анализ. Затова и го наричат манипулация, дезинформация.

Остава открит въпросът „неправилна“ за кого? Кой определя коя е „правилната“ и коя „неправилната“ информация?

Ами ако поставям под съмнение демократичността на властта в Украйна и правото на тази власт да бомбардира градове и села, ако имам съмнение, че „Десен сектор“ и паравоенните формации са фашизоидни структури – това правилно ли е? Ако имам съмнения, че бежанската вълна към Европа и „Ислямска държава“ имат много общо с въоръжаването на т.нар. Свободна сирийска армия, с Арабската пролет и с намесата на НАТО в региона – това правилно ли е? Ако смятам, че с живота и страданията на украинците някой си решава собствените икономически проблеми – това правилно ли е? Не твърдя, че е вярно, но има и такава гледна точка. И искам да чуя аргументите.

Очевидно обаче това не се харесва на някого. Вместо аргументи те се извисяват на крилата на единствената и несъмнена „истина“ („наша, евроатлантическа, цивилизационна“) и обявяват останалите за врагове, агенти, платени апологети на мръсната „хибридна война“.

Но защо в крайна сметка въобще се заговори за война, пък била тя и „хибридна“? Просто защото няма разумни аргументи за случващото се в Украйна и ескалацията на конфронтацията с Русия. Защото „ястребите“ разбират, че губят информационната война.

А войната срещу „хибридната война“ е много удобен инструмент. Тя не се нуждае от аргументи, от доказателства, от факти. Той говори срещу „нашата истина” – значи е рубладжия, руски агент, шпионин, враг. Въобще не е нужно да спориш с него, да опонираш, да доказваш каквото и да било: „Враг. Смажи мръсника!“

Може би ви се вижда пресилено? Ето например цитат от известен политолог, храненик на известна задокеанска фондация: “Милен Велчев и княз Кирил Преславски… и двамата са верни лакеи на руската колониална администрация в България. Единият е представител на руската ВТБ… Другият е син на баща си… Всичко това е не звънец, а камбана за предупреждение на настоящото българско правителство: не правете компромиси с руската колониална агентура в България!… Войната, която се води срещу България, е не просто “хибридна”. Това е война за поредно унижение и унищожение на българската нация.“

Просто и ясно, няма нужда от аргументи – тоя е син на баща си, оня има контакти с Русия, никакви компромиси, защото това е не проста хибридна война, а война за унищожението на нацията. Остава открит въпросът – под „никакви компромиси“ само задушаване и изолация ли се разбира или може и нещо по-сериозно, а? Все пак става дума за „врагове“, работещи за унищожението на нацията.

Възможно е някой предубеден читател да си помисли, че същият политолог и подобните нему пропагандатори водят „хибридна война“ в полза на друга държава. Разбира се, такава мисъл е недопустима. Подобни изказвания са продукт на лична съвест, евроатлантически ценности, висок морал и твърдо следване на истината („нашата истина“). За разлика от мнението на другите, които не са нищо друго освен „руската колониална агентура в България“, или простичко – врагове.

Интересно. Защо ли болезнено напомня за годините, когато живеехме във времето на единствената свята и непоклатима „наша истина“ (социалистическа), а всички съмняващи се в нея бяха „агенти на американския империализъм“ – с всички произтичащи от това клеймо последствия. Нима отново се връщаме там, където бяхме? Звучи ви пресилено? Дали?

Мнозина може би си въобразяват, че „хибридната война“ е виртуална, имагинерна. Жертва на която може да стане само крехкото съзнание на идейно неукрепнали индивиди. Нищо подобно. „Хибридната война“ има чудното свойство да разпростира своите пипала в реалността и да взема съвсем реални човешки жертви. Нейни жертви бяха и Владимир Костов, и Георги Марков, и още мнозина смачкани в лагери и затвори при предишния режим, защото… пропагандирали, идеологически вредели, накратко – говорили срещу „нашата истина“. Нейни жертви бяха и разстреляните от НАТО журналисти в сградата на белградското Национално радио и телевизия. Да, те бяха обявени за „легитимни цели“, защото пропагандирали, вредели, накратко – говорили срещу НАТО, срещу „нашата истина“. Съпътстващи реални жертви бяха и изгорените и изтерзани жители на Одеса, които се бяха осмелили да събират подписка за референдум. (Не ги е срам, мръсниците, ще поставят под съмнение „нашата истина“!) Жертви на „хибридната война“ са и опозиционери, и журналисти, убивани или „самоубиващи се“ в Украйна – днес, сега. Но това е само видимата страна – върхът на айсберга.

Основната жертва е свободата на словото, свободата на изразяване, свободата на мнение – обществото като цяло. Защото преките жертви са само илюстрация, напомняне към останалите: „Внимавайте в картинката.“ Защото властта има много начини да натисне, да смаже, да задуши говорещите срещу „нашата истина“. Дали случайно именно след лансирането на понятието „хибридна война“ се опитаха да лансират в НПК прословутия член 162, ограничаващ свободата на словото по политически причини? Дали случайно се опитаха да овластят шефа на Комисията за регулиране на съобщенията с правото да спира медии без съдебно решение?

Може и да е случайно, но дали? Така че: „Хора от всички политически цветове – Бдете!“ Защото просто утре може да дойдат за вас – защото питате, защото се съмнявате, защото имате друго мнение – защото сте „врагове“.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.