Световноизвестният цигулар Светлин Радославов – Svet пред „Труд”: В САЩ най-важни са парите, чувствата не се зачитат Българинът добива популярност след участието си в „Америка търси талант”

Новият премиер на Пакистан Имран Хан положи клетва

Трилър трип от Джеръми Солние Александър Скарсгард е звездата на “Hold the Dark”

„Фич“ потвърди кредитния рейтинг на Русия

Погребват Арета Франклин в родния й град

Перу и Еквадор затягат изискванията за преселниците от Венецуела

Външното министерство на Китай: Пекин винаги е придавал голямо значение на сътрудничеството с Анкара

Огромни колони от автомобили и тирове на границата с Турция

Труд Уикенд – един вестник за два дни

Врязването на кола в хора до британския парламент не е терористичен акт

Начинаеща актриса стана „Мис Силикон“ Звездата от „София ден и нощ” най-накрая грабна първото място

41 станаха жертвите на рухналия мост в Генуа

Доналд Тръмп за Турция: Няма да оставим нещата така, няма да стоим със скръстени ръце

Почина мотоциклетистът, пострадал при катастрофа във Варна

Ден на траур за жертвите на падналия мост в Генуа

Любомир Левчев на 80 – събира приятели със „Звездите са мои“

Той е роден на 27 април 1935 г. Тогава – навръх Великден. Сега християнският празник е отшумял, но приятели ще честитят 80-ия рожден ден на Любомир Левчев. Днес – в по-камерен кръг. А всички, които харесват поезията му, ще могат да го поздравят на 29 април от 18 часа в зала 6 на НДК.

В сряда Столичната община ще обяви официално почетното гражданство на Любомир Левчев. След това издателите от „Ентусиаст”, които миналата година пуснаха специален подаръчен комплект с трилогията му „Убий българина!”, „Ти си следващият” и „Панихида за мъртвото време”, организират поетична вечер под наслов „Звездите са мои”. Стиховете на поета ще звучат в изпълнение на актьора Стойко Пеев под звуците на арфата на Елица Кадиева. Литературните критици Иван Гранитски, Анжела Димчева и Йордан Ефтимов ще говорят за творчеството на рожденика. Входът е свободен за всички, а събитието е под патронажа на столичния кмет Йорданка Фандъкова и министъра на културата Вежди Рашидов.

„Акцентът на вечерта ще е върху книгата „Панихида за мъртвото време”, последната част на „Романи от спомени”- съобщиха от издателството. – Ще има специален щанд с библиофилски издания с оригинални рисунки на художниците Стоимен Стоилов, Георги Трифонов, Николай Майсторов, Георги Лечев, Иван Димов и други. За първи път на едно място ще бъдат събрани емблематични произведения на Любомир Левчев, сред които „Но преди да остарея”, фототипно издание на стихосбирката му от 1964 г. с рисунки на Йордан Радичков и Здравко Мавродиев, както и „Златната планина”, сантиментален пътепис за Родопите със снимки на Руси Куртлаков.” В празника ще се включи и издателство „Захарий Стоянов”, което ще представи стихосбирки на Любомир Левчев.
Точно преди 10 години поетът също събра приятелите си в НДК за своята 70-годишнина. Тогава в продължение на 45 минути, изправен на крака, той рецитира 25-те си нови поетични творби от книгата „Пепел от светлина”. После близо час се виеше опашката на чакащите за автограф от автора. Едни го наричаха „учителю”, други – „рицарю”, а Антон Дончев дори призна, че би искал да е написал сътвореното от… Любомир Левчев. В залата имаше и деца, и достолепни дами и господа. На връщане към къщи шофьорът на таксито, в което се качих, ме попита: „Левчев наистина ли е велик, както казаха по телевизията?” Отговорих: „Да.” А непознатият мъж, който, оказа се, е от групата на четящите, продължи: „Знаеш ли нещо наизуст?” „Не, стиховете му не се помнят лесно”, отвърнах, на което той категорично отсече: „Значи, че не е велик!” Не се бях замисляла за подобен критерий, затова след няколко дни разказах случката на Левчев и го попитах какво според него е да си „велик”. И отговорът му бе: „Според мен този „обикновен” човек е бил умен или поне остроумен. Но не се тревожете: аз също не знам почти нищо наизуст от себе си. А от другите помня. Когато италианският поет херметик Монтале получи Нобелова награда, един журналист като нас го попита как вижда своята величина. Монтале отговори, че се вижда като среден писател. Всички се усмихнаха: Е, след като си получил такова признание, може да се представяш и за скромен. „О, не сте прави – продължи Еудженио, – ако аз съм нещо повече от среден, тогава какъв трябва да бъде Данте?” Да, но каква е разликата между среден и голям, т.е. велик? Добре помня отговора: „Велик е този, който е поет на повече от един народ.”

Така ми отговори Любомир Левчев, без грам суета. Не можех обаче да му спестя закачката с онова стихотворение, което е мото и на вечерта за 80-ия му рожден ден. Щом като юноша е имал смелостта да напише „Звездите са мои”, какво е истински негово на беловласи години, попитах, а той отвърна простичко: „Болката, със сигурност.” А романтиката, любовта – какво става с тях, когато един мъж „порасне” твърде много, продължавах упорито. „Разумът ги съсипва”, все така лаконичен бе Левчев.
Миналата година, покрай премиерата на луксозното издание на трилогията „Романи от спомени”, пак си говорихме с поета. И пак го попитах за романтиката – само разумът ли я съсипва или и прагматизмът на времето ни. Ето го отговорът: „Прагматизмът и романтизмът не са смъртни врагове. Прагматизмът мери мечтата с ползата. А романтизмът мери ползата с мечтата. Допуска се, че прагматизмът е роден горе-долу когато се ражда Третото Българско царство…”
Разбира се, любопитствах и дали пише още, ще има ли нова книга. „Имам тук едни неща…”, усмихна се загадъчно Левчев. На 70-ия си рожден ден той поздрави приятелите си със следното стихотворение:

„Пепел от светлина”

I.
Намерих си къща,
по-стара от всемира.
И веднага дойдоха майстори.
Купил си –
казаха,
скъпа грижа.
Всъщност старостта е непоправима.
Най-добре да се ройне
и от материала
да се направи
нещо съвсем ново,
както казваха последните вождове.
Но ти не изглеждаш решителен,
така че прави ремонт.
Казах: Ще помисля.
II.
Цяла нощ лампата свети.
Мога да мисля и на тъмно.
Но ми е хубаво да гледам
как залезът се сгушва в мен,
а сутрин –
как излиза на пръсти.
И се правя, че не чувам.
III.
Стаята прилича на фенер,
а аз,
може би,
на догарящ фитил.
Пепел от светлина.
Нощни същества се блъскат
в стъклените ми стени.
Пърхат огромни пеперуди
със зачервени очи на крилата.
Ти си същият – казват те,
само че имаш крила на очите.
IV.
А сутрин ме будят птиците.
Техните клюнчета чукат
тиха съдба.
Всъщност закусват с пеперудите,
полепнали по стъклата.
После ми казват:
Внимавай с майсторите!
Натискат се да поправят,
защото има легенда –
в основите на твоя дом
е скрито съкровището
на мъртвия керван.
V.
Кой демон е пуснал мълвата,
че в основанията на този свят
има имане
от самородно щастие?
Нямам предвид сфинксове,
свещени чаши,
говорещи скрижали
и алхимически магии…
Но нали все пак
керванът на времето
е натоварен с тайни?
VI.
Понеже ме е срам да моля,
заклинам:
Бъдете много предпазливи
с майсторите,
които предлагат
да поправят вашия свят!

С какво ще ни поздравите, учителю, на 80? Знам, че имате нещо в чекмеджето. Кажете ни го в сряда вечер, моля. А сега – честит рожден ден!

Кой е той?

Любомир Левчев е автор на 75 книги, много от които са преведени в 36 страни. Първата му стихосбирка „Звездите са мои”, чието име носи и рециталът по повод 80-ия рожден ден на поета, е издадена през 1957 г. Сред най-известните му поетични книги са „Обсерватория” (1967), „Дневник за изгаряне” (1973), „Заклинания” (1981), „Лък” (1983), „Самосъд’83”, „Метроном” (1986), „Небесен срив” (1996) и др. Най-мащабните му творби обаче са в проза – трилогията „Романи от спомени” („Убий Българина!“, „Ти си следващият” и „Панихида за мъртвото време”) и филмовите сценарии „Мълчаливите пътеки”, „Гибелта на Александър Велики” и „Сладко и горчиво”.

Левчев е печелил множество литературни награди, сред които „Никола Вапцаров” (1977), „Пеньо Пенев” (1984), „Димчо Дебелянов” (1990), „Христо Г. Данов” (2008), „Иван Вазов” (2013). Носител е на Златен медал за поезия на Френската академия със звание Рицар на поезията (1985), на Голямата награда на института „Пушкин” и Сорбоната (1989), на Световния приз за мистична поезия „Фернандо Риело” (1993) и на „Златен венец” от Стружките вечери на поезията (2010). През 2005 г. е удостоен с орден „Стара планина – първа степен” за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“.

Известният поет е член на Европейската академия за наука, изкуство и литература – Париж. Член-основател е на Европейската академия за поезия – Люксембург. Дълги години е бил председател на Съюза на българските писатели, създател е на т.нар. писателски срещи през 70-те и 80-те години у нас.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.