Бойко Борисов пристигна в Лондон за инвестиционния форум за Западните Балкани

Златна мечка и за родното кино от Берлин (ОБЗОР) В “Не ме докосвай” една от главните роли се изпълнява от Ирмена Чичикова, а копродуцент е Мартичка Божилова

Георги Първанов: Едно разследване на сделката с ЧЕЗ би дало повече информация

Премиерът Бойко Борисов с 10-годишна прогноза: Балканите ще са най-хубавото място за живеене Проекти за 30 млрд. евро ще променят региона, каза министър-председателят

109 банди разбити при акции на ГДБОП 860 обвинения след разследвания на антимафиотите

НС да даде зелена светлина за „Белене“ Партиите употребили за политически цели референдума за нова атомна централа

Съдът остави за постоянно в ареста съпрузите, обвинени за убийството в столичния квартал “Люлин”

Вижте акцентите от броя на “Труд” в понеделник, 26 февруари 2018

Русенец създаде една от най-бързо развиващите се компании в Силициевата долина

Двуметрови преспи блокират страната Комбинацията със студения арктичен въздух, който се спуска към Балканите от север, създават опасна обстановка на пътищата

Земетресение с магнитуд 5,5 по Рихтер край бреговете на Япония

Бандити няма, но ги хващат

Фънки и Хилда Казасян жури в „Като две капки вода“

„Юнайтед“ би „Челси“, Жозе не трепна

Мария и Мегз заровиха томахавките След като получи приза за Попфолк идол на годината, Фики се прибра да отпразнува изписването на първородния му син

Неси и нейните сестри от отвъдното

Нещо тъмно и опасно се вие под игривите вълни на езерото Лох Нес в Шотландия. От векове местните знаят, че от дъното дебне опасен звяр. Напоследък дори се оформя мнението, че става дума за плезиозавър, кой знае как оцелял до днешни дни. Неси е най-често вижданото съвременно чудовище. Над 1000 пъти е било забелязвано да пори водите езерото Нес. Преди няколко дни се навършиха 81 г. от най-известната снимка, на която се вижда малка глава на дълга шия, която наднича над развълнуваната водна повърхност. Въпросната фотография е направена от полковник Робърт Кенет Уилсън – гинеколог от Лондон. Публикувана е във в. “Дейли мейл” на 21 април 1934 г. За голямо разочарование на митоманите “доказателството” за съществуването на водното чудовище се оказва менте. На смъртния си одър Кенет признал, че снимката е постановка. На детска играчка подводница е била закована дървената шия с главата. Това е гавра, сътворена от ловеца на едър дивеч Мармадюк Уедърел. С тази инсталация господинът си отмъстил, понеже всички му се подигравали, че вярва в същестуването на Неси и от години безуспешно дири доказателства за това.

Между другото Уедъруел е имал известно основание да вярва в чудовището от езерото Лох Нес. То е било описано още в житие от VII век – “Животът на св. Колумба” от Адомнан. Ирландският светец Колумба изпратил един послушник в езерото, за да се увери, че не съществува никакъв загадъчен звяр. Но чудовището се надигнало от езерото и погнало човечеца, като щракало със зъби по петите му. Св. Колумба го прогонил, като направил кръстен знак и му заповядал: “Марш оттук, гадино! Остави човека на мира!”

Иначе най-първото фотографско “доказателство” за съществуването на Неси датира от ноември 1933 г. Авторът е Хю Грей. В кадър са 4 триъгълни подобни на перки неща, които се подават над вълните. Впоследствие анализите установяват, че въпросният обект прилича на куче, захапало пръчка. С развитието на техниката следват филми, на които “май има нещо” – през 1960 г. авиоинженерът Тим Динсдейл снимал някаква бързо движеща се издутина, според него “червеникава с тъмно петно отстрани”. През май 2007 г. 55-годишен лаборант на име Гордън Холмс направил видеозапис на чисто черен 15-метров звяр, който пори вълните. Експертиза показва, че чудовището е проста видра, а на Холмс се подиграват, че още вярва във феи и духове. През 2012 г. се намесват и сонарите – скипърът Маркъс Аткинс уловил нещо едро и мистериозно в дълбините. Сонарът му е поставен на лодката на Аткинс и на всяка 1/4 от секундата “заснема” какво има на дъното. С това даже си спечелил и наградата “Най-убедително доказателство за съществуването на Неси” за същата година.

Наред с граф Дракула чудовището от Лох Нес е една от най-доходоносните легенди. За последните 20 г. феноменът е донесъл на шотландската икономика над 89 млн. долара.

Неси си има посестрима, която, ако се съди по снимките – е или брат-близнак, или също такъв фалшификат. Тайнственият звяр от езерото Ван в Турция също си има почитатели. Наред с паметника на бялата ванска котка с едно синьо и едно зелено око във Ван има и статуя на сладко тумбесто чудовище.

Чудовищата от дълбините съществуват във всякакви варианти и по цял свят. Аборигените си имат водния звяр Бунип, който дебне в дълбоките води и яде хора. Севернокорейското езеро Тианчи – известно с това, че ледовете му се разцепили с кански грохот при смъртта на Ким Чен Ир, също крие един такъв звяр. Ако се вярва на компютърните графики, то прилича на извънземното на Спилбърг И Ти, потопено до носа във вода.

Криле, плющящи в нощното небе

Напоследък летящите чудовища са намалели драстично, тъй като отстъпиха място на съобщенията за НЛО. Но през 70-те години на ХХ век наред с извънземните небесата очевидно са били обитавани и от странни създания от земен произход. Цяло ято се появило над Тексас близо до границата с Мексико през първото тримесечие на 1976 г. Освен ако не са били нелегално прелитащи мексикански имигранти, значи са последните оцелели птеродактили – това поне твърдят част от хората, свидетелствали пред полицията за странните създания. “Гигантско летящо влечуго” твърдят, че са наблюдавали в небето, навсякъде по поречието на р. Рио гранде.

Според други летящите чудовища по-скоро наподобявали на дракон с прилепова глава или дори на горила. “Птеродактили” били забелязани масово най-вече в началото на XIХ век, но полицейските участъци в региона продължават да получават спорадични сигнали за това и до ден днешен.

Алверико Гуахардо живеел в кемпер близо до гр. Браунсвил на Рио Гранде. Една нощ усетил ужасен удар. Светнал фаровете и видял гигантски изрод с пламтящи червени очи. Дългите му прилепови криле били увити уплашено около тялото. “Това беше същество от друга планета”, уверен е той. Звярът гледал втренчено в светлините и не помръдвал. След 2-3 минути се обърнал и се отдалечил, поклащайки се пеша по пътя. Това се случило през януари 1976 г.

На 26 февруари 1976 г. статия във в. “Сан Антонио лайт” съобщава, че трима учители видели как над колите им се спуска странна гигантска птица с криле като от кожа. Те имали размах от около 5-6 метра. Птицата не летяла, а по-скоро се плъзгала по въздуха – все едно е скочила от някое възвишение. Тя минала толкова близо до покривите на колите, че сянката й закрила целия път. В далечината учителите забелязали друга птица, която кръжала около стадо крави. Вторият екземпляр приличал на гигантска чайка. След като разгледали енциклопедия на динозаврите, те установили, че наподобява птеранодон.

А на 31 декември 1975 г. две момичета в Харлингън се уплашили силно, когато забелязали, че плешива крилата горила с човка ги наблюдава над оградата на дома им. На мястото, където била застанала, на следващия ден открили трипръсти следи. На 14 януари друг човек – Армандо Грималдо, съобщил, че е бил нападнат от същото създание.

Рогатите зайци са познати от XVII век

Джакалоуп или заекоелен е прословуто митично създание. Прадставлява зайче с рога на антилопа или елен. По природа кротко и плашливо създание, заекоеленът става свиреп, ако изпадне в безизходица. Рисуван е в енциклопедии и учебници по биология през XVII и XVIII век и присъства във фолклора на не една народност.

Млякото му е целебно, но млеконадоят е невероятно труден. Първо, заради кръвнишкия нрав на майката заекосърна. Второ, понеже това създание е твърде хитро, е почти невъзможно да бъде уловено. То умее да заблуждава ловците, като имитира гласове на хора, викащи: “Наляво отиде, наляво. Шмугна се в храстите!” Разбира се, всички тези описания са далеч от всякаква научна истина. Особено ненаучно звучи следното: “Заекоеленът може да бъде уловен единствено благодарение на слабостта си към уискито. Ако ловците предварително разпръснат панички с уиски в регион, обитаван от тези същества, след това единственото, което им остава, е да минат и да съберат изпозаспалите около поилките рогати зайци.”

Повечето други “чудовища”, чиито снимки или трупове са открити, се оказва, че са или измама, или има друго обяснение за съществуването им. В основата на мита за рогатите зайци стои гъбично заболяване, от което на животинките израстват рогови образования.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.