Носителят на златния пояс "Никола Петров" Даниел Александров даде интервю пред "Труд", след като спечели първата си голяма награда в борбата.

- Първо преборихте конкуренцията в категорията, а след това и съотборниците си за златния пояс. Къде е по-трудно?
- Всяка среща е тежка - в борбата днес няма слаби противници. За мен е огромна чест, че бях предпочетен за този престижен трофей пред световния и европейски шампион Иво Ангелов, пред Константин Стас. Те също станаха първи в силна конкуренция, направиха тежки борби и също заслужаваха пояса. Много се радвам, че избраха мен, явно съм впечатлил с изявите си.
- Вече сте на 23 години. Това е първото ви голямо признание, разкажете за себе си.
- Аз съм от Дупница, завърших спортното училище в Самоков, след това семестриално НСА. Точно тогава бях на път да се откажа поради финансови причини. Но треньорското ръководство ме върна към борбата. Армен Назарян ми каза: „Можеш, ще стане!” Как да откажа на такава легенда? Причината да не спра до голяма степен дължа и на Гриша Ганчев, който ми даде финансова сигурност.
- Какво е Армен Назарян да ви тренира?
- Голяма чест. Когато го гледам в ъгъла на моя среща, това ме зарежда с допълнителна увереност.
- На турнира получихте аркада, борихте се с лента на главата и някои ви оприличиха на българския Рамбо. Тежка ли е травмата?
- Надявам се до седмица да отшуми. Събра ми се голямо натоварване за последните дни, но след кратка почивка започвам тренировки.
- Поясът на „Никола Петров” дава ли ви самочувствие, че вече сте сред асовете?
- Имам малко от това усещане, но истинското самочувствие ще дойде, когато спечеля медал от голямо състезание. Надявам се това да стане още на Европейските игри в Баку през юни.