Владимир Дубов стана безапелационен носител на златния пояс "Дан Колов". И след награждаването борецът даде интервю за "Труд".

- За първи път победихте ирански борец в кариерата си. Колко е важно за самочувствието ви?
- Те не са нещо повече от мен, вече с други очи гледам на иранците. Остава ми да си повярвам, че винаги мога да победя състезатели от такъв ранг.
- През 2013-а бяхте втори в света и в Европа. Сега сякаш се върнахте с нови сили на тепиха?
- Вече преодолях кризата. Стига с втори места, обидно е. По-добре е дори да си бронзов медалист, отколкото сребърен. Интересува ме вече само първото място.
- Сменихте категорията, как се чувствате сега?
- Добре съм. Свалям по 4-5 килограма, но иначе ми е комфортно. Вече познавам и основните си съперници, изгледал съм ги на видео, познавам и силните, и слабите им страни. Руснаци, грузинци, корейци са сред най-добрите в тази категория, а и въобще конкуренцията е адска.
- И друг път сте ставали първи на „Дан Колов”, но този път спечелихте пояса.
- Може би ми е дошло времето. Може би съм натрупал повече опит, стоя по-уверено на тепиха. И това се харесва и на треньорите, и на публиката.
- Посветихте тази награда на всички, които ви обичат в България, много ли са те?
- Да, вече са много. Трофеят е за приятелите ми. Неслучайно, когато се прибирам отнякъде в България, си казвам: „Отивам си у дома!” Преди не можех да го кажа. Сега ме намирате на път за Украйна. Отивам да видя родителите си, които живеят там.
- Не ви ли е страх - все още ситуацията там е неспокойна?
- (мълчание) Малко. Все пак родното ми място е на хиляда километра от опасните места в Украйна. Но сме с две коли - в другата зад мен пътува Константин Стас, който също стана първи на турнира. Пътувам с моето семейство и 10-месечния ми син Владимир. За първи път родителите ни ще видят внука си.
- Още ли живеете на общежитие в комплекс „Славия”?
- Не. Не преди 10 месеца се преместихме със съпругата ми Дина точно преди да се роди Владимир, който е кръстен на мен. Избрахме да си купим жилище в Перник - хем е близо до София, хем е по-спокойно.