“Милан” пак би “Лудогорец”

Борисов вечеря с лидери в Белгия Срещата се проведе в замъка Хертохинедал край Брюксел

Бащата на прегазения 6-годишен Петьо: Не вярвам в правосъдието, но има Господ

Общинска с ново ръководство Ангел Геков става изпълнителен директор

МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Кръвта на подрастващите подмладява мозъка

Полицията в Русе проверява сигнал за общински съветник от ГЕРБ, участвал в побой

Чешката полиция издирва българин, обрал дете

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 23 февруари 2018

Сорос плаща за ромите да останат в гетата Фондации настояват за узаконяване на къщите в махалите

Владимир Дубов: Трофеят е за приятелите ми

Владимир Дубов стана безапелационен носител на златния пояс “Дан Колов”. И след награждаването борецът даде интервю за “Труд”.

– За първи път победихте ирански борец в кариерата си. Колко е важно за самочувствието ви?
– Те не са нещо повече от мен, вече с други очи гледам на иранците. Остава ми да си повярвам, че винаги мога да победя състезатели от такъв ранг.
– През 2013-а бяхте втори в света и в Европа. Сега сякаш се върнахте с нови сили на тепиха?
– Вече преодолях кризата. Стига с втори места, обидно е. По-добре е дори да си бронзов медалист, отколкото сребърен. Интересува ме вече само първото място.
– Сменихте категорията, как се чувствате сега?
– Добре съм. Свалям по 4-5 килограма, но иначе ми е комфортно. Вече познавам и основните си съперници, изгледал съм ги на видео, познавам и силните, и слабите им страни. Руснаци, грузинци, корейци са сред най-добрите в тази категория, а и въобще конкуренцията е адска.
– И друг път сте ставали първи на „Дан Колов”, но този път спечелихте пояса.
– Може би ми е дошло времето. Може би съм натрупал повече опит, стоя по-уверено на тепиха. И това се харесва и на треньорите, и на публиката.
– Посветихте тази награда на всички, които ви обичат в България, много ли са те?
– Да, вече са много. Трофеят е за приятелите ми. Неслучайно, когато се прибирам отнякъде в България, си казвам: „Отивам си у дома!” Преди не можех да го кажа. Сега ме намирате на път за Украйна. Отивам да видя родителите си, които живеят там.
– Не ви ли е страх – все още ситуацията там е неспокойна?
– (мълчание) Малко. Все пак родното ми място е на хиляда километра от опасните места в Украйна. Но сме с две коли – в другата зад мен пътува Константин Стас, който също стана първи на турнира. Пътувам с моето семейство и 10-месечния ми син Владимир. За първи път родителите ни ще видят внука си.
– Още ли живеете на общежитие в комплекс „Славия”?
– Не. Не преди 10 месеца се преместихме със съпругата ми Дина точно преди да се роди Владимир, който е кръстен на мен. Избрахме да си купим жилище в Перник – хем е близо до София, хем е по-спокойно.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете