Димитър Главчев: Не бягаме от темата за Истанбулската конвенция

Дъщеря закла болната си майка си и опита да се самоубие в Лом

Незагасена цигара подпали къща за гости в Еленския Балкан Разследват палеж на автомобил в Павликенско

Загинали са всички на борда на катастрофиралия ирански самолет

Велико Търново пoсреща Световната организация на местните власти Престижният форум е в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС

Разследват животновъдна ферма в Ново село (СНИМКИ) Крави предизвикват ПТП-та, тъпчат гробове, нахлуват в интернат, землището осеяно с трупове на говеда

Вежди Рашидов: Надявам се, че Борисов и Радев ще се разберат като мъжкари

Самолет с 66 души на борда катастрофира в Иран

Шумен почита паметта на Апостола на свободата

Гришо срещу Федерер на финала в Ротердам Българинът досега няма победа срещу швейцареца

Тръмп разкритикува ФБР за пропуските му във връзка със стрелбата в училище във Флорида

Д-р Димитър Петров: Има тотална намеса в управлението на здравната каса

„Спейс Екс“ отложи изстрелването на испански сателит

Доналд Тръмп: Изборите през 2016 г. не са повлияни от руснаците

Отбелязваме 145-ата годишнина от гибелта на Васил Левски

Проф. Владимир Чуков: От периферия на Брюксел можем да станем периферия на Истанбул

Интервю на ЕМИЛ СПАХИЙСКИ с арабиста Владимир Чуков за бежанската вълна, ролята на Турция в региона и Балканския Бенелюкс Румъния – България – Сърбия

Снимка: Олег Попов

– Колко голям може да стане бежанският натиск към България от Турция, г-н Чуков?

– Огромен. Съвсем скоро шефът на „Програмата за развитие на ООН“ Хелън Кларк изнесе доклад, в който се казва, че броят на бежанците в Турция ще достигне над 2,5 млн. души.

– Те не достигнаха ли толкова?

– Наближават. Общо са над 4 милиона до миналата година само от Сирия. Два и половина е прогнозата само за Турция. А се очакват още около 800 хил. до края на тази година.

– Само сирийци?

– Да. Там ситуацията направо е критична.

– Какво означават всичките тези процеси в Близкия изток за България? Турция колко време ще издържи, преди да ги пусне нанякъде?

– Турция е много активен регионален играч в Сирия и те естествено имат своята политика и прогноза. Казват, че последните големи военни победи на опозицията, която е твърде хетерогенна – там е „Ал Нусра“ (местният клон на „Ал Каида“), там е „Сирийска свободна армия“, там са по-умерени ислямисти, всякакви други крила, които са опозиция на Башар Асад и които доста уверено притискат режима в Дамаск.

– За да не се объркат читателите – това не е „Ислямска държава“.

– Не е. Това е една команда, която напоследък се подкрепя и подготвя от Турция – логистика, финансиране, обучение. В момента там е много, много силно прегрупирането. Това е една група от десетки милиции, които преливат една в друга, и пак една в друга, тъй като имаме различни спонсори – Саудитска Арабия, Катар, Турция. Но на практика на границата между Труция и Сирия може да се институционализира един ислямски емират, който като държавност не е нещо по-различно от „Ислямска държава“. Което е буквално на 1500 км от българската граница и това трябва да се има предвид, защото то е по-голяма заплаха от емигрантския поток.

– В Близкия изток виждаме огромна война и противопоставяне между шиити и сунити, между САЩ и Русия, между богати и бедни, между държави, етноси, религии, вероятно и между търговски концерни. Близкият изток изглежда като театър на действия на трета световна война. Как всичко това ще се отрази на българската национална сигурност?

– Нека да кажем следното, на което се обръща малко внимание. България няма дългосрочна прогноза. Ние не сме в състояние като държава да се противопоставим на това предизвикателство.

– Защо?

– Ето това е голямата отговорност на българските политици. Нека кажем следното. САЩ е държава, която прогнозира своето развитие със 150 години напред. Турция е държава, която прогнозира бъдещето си с 50 години напред. А ние за съжаление, опасявам се, не можем да прогнозираме и с 4 години напред.

– Защо?

– Първо трябва да се види геополитическата зависимост между България и тази част на света. Още от времето на Византия държавата, която контролира Босфора, се явява някакво езиче на везните, която определя накъде ще наклони тежестта върху събитията, които се случват в Близкия изток, от една страна, и на Балканите – от друга. Преминаването на този бежански поток от Сирия показва тази взаимовръзка. Ето ви примера с Хан Тервел, който разбива арабите. През 717 г. те окупират Константинопол и император Лъв III Исавър моли хана за помощ. На следващата година Тервел стига до Босфора и осъзнава, че опасността от арабите е много по-голяма за България, отколкото Византия. Благодарение на него арабите са прокудени за векове от тези територии и Тервел получава балгодарностите на Константинопол.

Век по-късно, през 811 г. Никифор I Геник плячкосква България. Хан Крум го побеждава и му реже главата – знаете легендата. Арабският халиф изсича надпис върху колона, с която му благодари, че е убил един от най-омразните врагове на халифата. Това означава, че геополитическият враг тогава и на Балканите, и на арабите е Константинопол.

Държавата, която владее Босфора, е буфер между два свята. Ние като българи трябва да следим с внимание всички тези гнезда на напрежение, които съществуват в Близкия изток. Трябва да следим бежанския поток. Трябва да следим Турция.

– Защо?

– Ето, Турция в момента се опитва да се конкурира с Египет. Египет анонсира създаването на нов икономически проект – нова столица, с който привлякоха бизнес интереси за $100 млрд. Веднага след това турците реагираха, защото това е про- или антиоста „Ислямски братя“. Анкара каза: в следващите 5 години ние ще привлечем $100 млрд. и ще превърнем Истанбул в световен инвестиционен център.

– Какво означава това за България?

– Представете си какво представляват $100 млрд.? Това означава, че България от периферия на Брюксел ще се превърне в периферия на Истанбул. Ето това много ясно нашите политици трябва да имат предвид.

– Защо периферия на Истанбул?

– Нека припомним географските факти. От ГКПП-Капитан Андреево Истанбул е на 260 км, а от София – на 560 км. При това демографско развитие у нас, при това икономическо положение у нас, при този стандарт на живот у нас и при тази емиграция представете си какво означават такива чудовищни инвестиции в Истанбул.

– Какво означават по-точно?

– Периферия. Ние сменяме своя геополитически център. Моята теза е, че ние като държава трябва да си намерим своя алтернативен икономически център. Европейският съюз за съжаление ни даваше правила, но без сериозни инвестиции. Най-големият инвеститор у нас са българските емигранти. Общият ни БВП с Румъния е три пъти по-малък от този на Турция.

– Алтернативата?

– Общ вътрешен пазар. Тип Бенелюкс в рамките на ЕС. Аз смятам, че нашето членство в ЕС е безалтернативно. Но това не пречи ние да търсим алтернативни начини за инвестиции и това трябва да го направим със съседите. Най-вече с Румъния. Всички дадености – икономически, исторически, културни, казват, че трябва да вървим с тази държава заедно. И със Сърбия. Това са трите държави, с които трябва да направим своя Бенелюкс.

– А Македония? Ке я биде ли Македония?

– По принцип това нещо трябва да бъде отворено. Но Македония трябва да извърви няколко десетки години напред.

– В крайна сметка кои са най-големите заплахи за българското общество днес?

– Първата голяма заплаха за България е много ниският жизнен стандарт. Това е нещо, което ерозира българското общество и, опасявам се, че в бъдеще това ще ерозира и българската държавност – българските институции. Второ, това е демографският срив.

– С това никой няма и да спори.

– Това е трагедията на нашия народ. Ако не се намерят ефективни държавни инструменти – хората са го направили по света, няма да оцелеем. Трето, това е емиграцията. Хората си отиват. Уви.

Нашият гост:
Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, после завършва Френска езикова гимназия в София.
Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет в Сирия. Защитава дисертация на тема “Политическата партия в Арабския свят през последните две десетилетия (1970-1990 г.). Сравнителен анализ” и получава степента “доктор”.
През 1998 г. става доцент, през 2005 г. – доктор на икономическите науки, а през 2007 г. – професор.
През периода 1995-1998 г. е главен редактор на сп. “Международни отношения”. През 1999 г. създава неправителствената организация “Български център за близкоизточни изследвания”, а през 2002 г. – “Център за регионални и конфесионални изследвания”.
От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК, а от 2006 г. – член на комисията по обществени науки към ВАК.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.