“Целта на промените е да се засили финансовата независимост на пенсионнната система от държавния бюджет и да се създадат възможности за увеличаване на пенсиите”, обича да повтаря социалният министър Ивайло Калфин при представянето на пенсионната реформа. “Работим за хората, другото не е важно”, гарантира редом с него министърът на финансите Владислав Горанов. Послания, достойни за всеки оратор на предизборен митинг.

Розови обещания за високи пенсии има и в законопроекта на социалното министерство за промени в пенсионноосигурителната система. Предвижда се например коефициентът за всяка година стаж в пенсионната формула да се увеличи от 1, 1 на 1, 5 - плавно до 2026 г. Това би повишило пенсиите с впечатляващите 40%. За съжаление изпълнението е обвързано с твърде разтегливата уговорка “при възможност на бюджета”. Елементарната сметка показва, че повишението на коефициента с 0, 1% би вдигнало пенсиите с близо 10%. Годишният разход за плащането им би набъбнал с около 800 млн. лв., които се равняват приблизително на 1% от БВП на България. Откъде ще дойдат тези пари - отговор няма.

Вместо това социалният министър Ивайло Калфин представи поредица примери, илюстриращи колко високи пенсии ще вземат хората благодарение на реформата. Като например, че мъж на 51 години, който се осигурява върху 1200 лв., през 2029 г. ще получи 1300 лв. пенсия. Само дето подобен розов сценарий би се случил при дългосрочен ръст на доходите, за което основна заслуга ще има икономическото развитие, а не промените в осигурителната система.

За разлика от очертаното светло далечно бъдеще в близките 2-3 години пенсиите явно ще кретат с по няколко лева нагоре. Поне така става ясно от Средносрочната бюджетна прогноза на Министерството на финансите за периода 2016-2018 г., която беше одобрена от правителството миналата седмица. В документа се предвижда скромен годишен ръст между 2% и 3% в следващите 3 години. Това прави средно годишно увеличение на пенсиите с десетина лева.
Нещо повече, очакванията са, че в краткосрочен план държавният бюджет ще е на червено. Тоест правителството няма да разполага с излишък, с който да финансира извънредно увеличение на парите за старост. В същото време ръстът на икономиката ще е под 2%. Според анализаторите това няма да доведе до значително увеличение на заетостта, а оттам и на приходите от осигуровки. На фона на подобна прогноза обещанията за високи пенсии звучат като култовата филмова реплика “Татко ще ми купи колело, ама друг път”.

Предвиденото плавно увеличение на осигуровките за пенсия и безработица, чийто старт беше отложен за 2017 г. под натиска на бизнеса, със сигурност няма да закърпи продънения джоб на държавното обществено осигуряване. Спорно е и дали мярката ще се приложи изобщо, след като в одобрената от правителството бюджетната прогноза подобен ход не се предвижда. В същото време се предлага отмяна на планираното в закона увеличение на вноската за универсален пенсионен фонд от 5 на 7 на сто. А това би увеличило натрупванията в индивидуалните партиди за втора пенсия и би намалило публичните разходи за пенсии в бъдеще, което поне на хартия е сред целите на реформата.

Вместо да стимулират личното спестяване и да решат отдавна наболелите проблеми в дейността на пенсионните фондове, управляващите положиха всички усилия, за да убедят хората, че частните дружества не управляват парите им добре и че ако се осигуряват само в НОИ, ще получат по-висока пенсия. Създадена беше извънредна парламентарна комисия за проверка на финансовото състояние на фондовете, която след близо 2 месеца заседания не излезе с нито едно конкретно предложение за законодателна промяна. Нито за исканото от години намаляване на удържаните от фондовете такси, което би увеличило спестяванията за пенсия. Нито за решаването на проблема със задържането на осигуровки за над 100 млн. лв. от НАП, които с години не се разпределят по сметките на работещите. Подобни мерки липсват и в законопроекта на социалното министерство, въпреки че точно тези стъпки ще повлияят пряко за увеличаването на пенсиите. За санкции срещу некоректни работодатели, които с години начисляват, но не плащат дължимите осигуровки, също няма нито дума.

Вместо да се борят със сивата икономика, управляващите се поддадоха на натиска на синдикатите и планират да разпрострат т. нар. право на свободен избор за осигуряване и сред работещите първа и втора категория труд (миньори, химици, машинисти, шофьори в градския транспорт). Сега те задължително имат вноски за ранна пенсия в частен професионален фонд. Според данни на дружествата едва 14% от тях имат редовни вноски, което е основната причина за недостатъчните натрупвания за прилична пенсия. Логично е при това положение повечето категорийни работници да прехвърлят парите от частните си сметки в НОИ, с което ще си гарантират висока държавна пенсия. В краткосрочен план това ще увеличи приходите в общественото осигуряване, но само докато тези хора не се пенсионират.

Когато не могат да се повишат приходите, остава вариантът да се затегнат разходите. Проектът на правителството предвижда възрастта за пенсия за мъже и жени да започне да се увеличава с по 2 месеца на година. Крайната цел е да стигне 65 години и за двата пола през 2037 г. Идеята на социалния министър Ивайло Калфин е, че плавното увеличение ще е достатъчно поносимо и няма да предизвика желание за промяна у следващите управляващи. Проблемът е в това, че демографската картина у нас се влошава с бързи темпове и не търпи плахи реформи. Още повече че през тази и миналата година нарастването на възрастта беше спряно. По данни на НСИ през 2014 г. на всеки 100 души в предпенсионна възраст (60-64 години) се падат по едва 62-ма души между 15 и 19 години. Като се добави високата безработица сред младежите, става ясно, че са нужни смели решения, а не желание да се угоди на всички. В противен случай скоро пенсионерите ще станат повече от работещите, а тогава предизвикателството ще е не в увеличението, а в плащането на пенсиите.

По същия начин стои и проблемът с въвеждането на пенсионна възраст за военни и полицаи. След дълги колебания социалното министерство се престраши да постави границата от 52 години и 10 месеца. Паралелно с това униформените получиха право да се пенсионират, без да напускат служба и да вземат пенсия и заплата едновременно. Със сигурност така пенсионерите сред тях не само че няма да намалеят, но ще се увеличат. Но явно и в осигурителната система някои хора са по-равни от другите, които пак ще гледат високите пенсии през крив макарон.

През 2026 г. пенсиите трябва да скочат с 40%, но не е ясно откъде ще дойдат парите