Мнозина на Запад се опасяват, че редица важни държави в Централна Европа вече се превърнаха в „троянски коне” на Русия, независимо че по-рано Вашингтон ги вкара в НАТО като опора против Москва и близкоизточната нестабилност, казва българският политолог Иван Кръстев в публикация в "Ню Йорк таймс".

Чешкият президент Милош Земан изрази намерение да присъства на военния парад в Москва на 9 май и се отказа едва след „интензивния натиск”. Унгарският президент Виктор Орбан даде да се разбере, че неговото правителство ще блокира предложението за създаване на Европейски енергиен съюз – основна част от брюкселската стратегия по намаляване на влиянието на Русия в региона, пише политологът.

Според Кръстев, някои правителства в Централна Европа използват сегашната криза в отношенията на Запада с Русия, за да сключат по-изгодни икономически споразумения с Москва; те критикуват антируските санкции и постигат намаляването цените на газа.

Политиката на държавите от Централна Европа се диктува от техните национални интереси, а не от спомени за комунистическото минало, и западните политолози следва да разберат това, констатира Кръстев.

Според политолога, е характерна известна противоречивост и за общественото мнение в тези страни, като примери сочи допитвания в Полша и България. Жителите на Полша разглеждат кризата в Полша като пряка заплаха за своята сигурност, обаче са против доставянето на оръжие за Украйна и предоставянето на украинците на правото свободно да влизат на територията на ЕС. На свой ред българите са склонни да сложат вината за украинската криза изцяло на САЩ и присъединяването на Крим към Русия едва ли е изменило тяхното позитивно отношение към Москва.

Тази привидна нелогичност се обяснява просто - и поляците, и българите считат, че Западът не заслужава пълно доверие, но и Москва не им предлага реална алтернатива, счита политологът.