- Г-н Станков, наивност ли е да се смята, че може да има съдебна реформа без промени в конституцията?

- Предложението, което излезе от правителството в лицето на министъра на правосъдието и министър-председателя, че техните идеи трябва да бъдат реализирани на конституционно ниво, е правилното. Досега лансираната идея, че с промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) могат да се случат тези идеи, определено щеше да води до противоконституционност. Друг е въпросът доколко промените са правилни, широко обсъдени и приети и съответно каква политическа подкрепа ще получат.

- Трябва да има и Велико народно събрание (ВНС)?

- Това е другата страна на въпроса. Прословутото решение №3 на Конституционния съд (КС ) от 2003 г. казва, че подобни промени трябва да бъдат реализирани от ВНС. Този въпрос е труднопреодолим в юридически план. Или трябва да има мощен политически консенсус за отхвърлянето на това решение на КС, или да бъде направено ново питане до КС за детайлизиране на тези въпроси, или да се свика ВНС.

- Да се спрем на конкретните предложения. Как ви се струва разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии?

- Много спорна теза. Има аргументи „за“ и „против“. Аргументите „за“ разделянето на ВСС на две колегии са в независимостта на съда. Прокурорската независимост е от друг тип. Тя пак е регламентирана в ЗСВ, но става дума все пак за обвинението, за една от страните в процеса. Светая светих е независимостта на съда. Разделянето на две колегии ще допринесе за утвърждаването на независимостта на съдиите и на съда като цяло. В същото време отделянето на прокурорска колегия ме притеснява. Ще направи прокуратурата самодостатъчна. Или да го кажа по другия начин - безконтролна.

- Предлага се в прокурорската колегия да има по-голяма квота от парламента.

- Добре, съгласен съм. Но това не означава парламентарен контрол. Това означава едни хора, посочени от парламента. Когато има прокурорска колегия и съдийска колегия, това означава ли, че в тези колегии могат да бъдат избрани съдии, адвокати или нотариуси - целият пълен спектър на юридическите професии, които отговорят на формалните изисквания да имат конкретния стаж. За мен би било дискриминация, ако бъдат отделени другите гилдии от правото им на участие във ВСС.

- Какви са ползите от участието на другите юридически професии в съвета?

- Ползите са, че евентуално в един ВСС човек с професионален опит, който е гарантиран със съответните години стаж, може да допринесе за развиване на съдебната система със своите идеи, със своя опит. Това е идеята. Но ако кажем, че само съдии и само прокурори могат да участват, това вече е неприемливо. Затова казвам, че бих коментирал конкретен законопроект, който досега публично не е обявен.

- Трябва ли да има таен вот във ВСС? Премиерът беше казал, че не може депутатите да гласуват явно, а членовете на ВСС тайно.

- Коренно различни са нещата. Тайното гласуване във ВСС е гаранция за независимост на този, който упражнява вота. Има съображения над и извън закона - те са морални.

- Съществува схващане, че тайното гласуване е механизъм да се прикрие кой зад каква идея застава.

- Това, което наричате прикриване, аз го наричам свобода. Тайното гласуване дава свобода на вота. Дори бих акцентирал още - съмненията за начина, по който се гласуват председателите на върховните съдилища и главният прокурор - по електронен път, а не чрез бюлетини - също поставя под условно съмнение дали е анонимен вотът. Ще ви припомня оценките от Евродоклада - не бяха приветствани решенията за електронно гласуване. Аргументите в полза на тайното гласуване са много повече, отколкото за явно. Парламентът е друга институция. Там имаме избрани народни представители, представляващи определени хора, от определени региони. Там има нужда от политическа позиция. Нещата са коренно различни.

- Като си говорим за прозрачност, една от идеите за съдебна реформа е работата на главния прокурор да стане още по-прозрачна - да се отчита веднъж годишно пред парламента.

- Отчетът не е вид отговорност. Той е съобщаване на статистика, която може да бъде обявена и на сайта на съответното ведомство. Това не е някаква голяма крачка напред.

- Има притеснения, че този отчет ще постави в някаква политическа зависимост главния прокурор.

- Отчетът може да бъде обект на някаква политическа дискусия, може да е основа за законодателни промени, но не поставя в зависимост някого. Топлата вода е открита отдавна.

- По-добре ли ще работи ВСС с мандат от 3-4 години вместо 5?

- Тук съм категорично против. Системата от мандатите в конституцията е предвидена и тя си има своя логика. Дълги мандати на ръководителите на съдебната система, над тях са още по-дългите мандати на членовете на КС, президентският мандат. Това е сложна система в синхрон. Намаляването на мандата на ВСС ще я дебалансира. Това би позволило на един парламент, който е изкарал цял мандат, да излъчва два съдебни съвета. Което ще доведе до повече парламентарно влияние във ВСС, съответно рефлектиращо върху цялата съдебна система. Сегашният баланс е търсен в тази хармония - 4 г. мандат на НС, 5 г. мандат на ВСС. Елементарната математика показва, че би било редно един парламент да избере един ВСС. Следващият парламент, в нова политическа конфигурация, да избере друг ВСС. Ако се намали мандатът, това означава, че парламентът би могъл много активно да участва във формирането на политиката в съдебната система. Ще доведе до дисбаланс на властите. Не че е в абсолютен баланс в момента системата от мандатни, но трябва да се преценява в цялост. И тези идеи, прощавайте, те са толкова големи, че трябва да бъдат много сериозно обсъждани.

- Бил сте съдия и министър на правосъдието. Ако ви попитат какво трябва да се „ремонтира“ в съдебната система, какво бихте предложили?

- Фундаменталният въпрос е за мястото на прокуратурата. Този въпрос стои още от приемането на новата конституция от 1991 г. Мястото на прокуратурата означава как и по какъв начин прокурорите трябва да носят отговорност. Иначе имаме прехвърляне на проблемите от болната глава на здравата, както се казва в народната мъдрост. Фундаменталният въпрос сега стои в сянката на разделянето на ВСС на две колегии. Всъщност отново по някакъв по-бутафорен начин се интерпретира въпросът за мястото на прокуратурата - дали да бъде част от съдебната или от изпълнителната власт.

- Къде трябва да бъде според вас?

- В момента прокуратурата се води по конституция, по закони, че е част от съдебната власт. В същото време, който е обективен, който участва в процесите, знае, че е силно зависима от изпълнителната власт. Този е фундаменталният въпрос. Другият е отговорностите. Все още нямаме добра система, която да води до отговорност при неизпълнение на служебните задължения. Имаме вече на конституционно ниво регламентиран инспекторат и в същото време никой не се е престрашил от инспектората да направи проверка на върховните съдилища или ВКП например.

- Широко прието е схващането, че отговорността трябва да е лична. Че ако действията на един съдия или прокурор доведат до осъдително решение за България, той трябва лично да бъде държан отговорен.

- Този въпрос е много чувствителен и много важен. За мен в професионалното досие на такъв съдия или прокурор, негови решения, довели до осъдителни решения на съда в Страсбург, трябва да бъдат записвани в досието с главни червени букви. При кариерното развитие да могат тези въпроси да бъдат обсъждани по-нататък. Що се отнася до имуществена отговорност, това вече влиза в разрез с принципа на функционалния имунитет на съответния магистрат. Представете си всеки съдия или прокурор, постановявайки съответния си акт, да е под заплахата, че после трябва да вади пари от джоба си, за да плаща. Държавата тук се е съгласила, а и демокрацията по принцип, че тези хора не носят отговорност за действията си. Ние като общество трябва да внимаваме кои са там, кои сме избрали. Но като сме ги избрали веднъж, те вече трябва да се ползват с нашето доверие.

НАШИЯТ ГОСТ
Антон Станков е роден е на 17 февруари 1966 г. в Ямбол. Завършва гимназия в Шумен през 1983 г. През 1988 г. се дипломира по право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През 1991 г. е назначен като младши съдия в Шуменския окръжен съд, а през 1992 г. като съдия. От 1994 до 1997 г. е съдия в Софийския районен съд, а от 1997 до 1999 г. - в Софийския градски съд. Министър на правосъдието от 2001 до 2005 г. Член на политическия съвет на НДСВ от 2007 г.