КАТ преброи 2536 ранени по-малко от лекарите Разлика с над 22% между данните на МВР и Министерство на здравеопазването установи Институтът за пътна безопасност

Забраниха играчките оръжия в пакистанска провинция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в неделя, 25 февруари 2018

Сняг и паднали дървета на Шипченския проход

Въоръжен мъж се барикадира в дома си във Велинград Излезе да вземе дърва за печката и го арестуваха

„Левски“ подгони вечния съперник

Цветанов в Сандански: Усилията на ГЕРБ са насочени към реализирането на успешни политики в местната власт

“Реал” се утвърди в тройката

Салах вкара 20-и гол с левия крак

Кметът на Търново представя в спортното министерство осъвременен проект за тренировъчно футболно игрище

Израелски сателит засне най-модерния руски изтребител в Сирия

“Херта” спря “Байерн” за рекорд

Десетки ранени и загинали при самоубийствен атентат в Йемен

Над 500 души са загинали при бомбардировките в Източна Гута за седмица

Загинал и седем пострадали в катастрофа край Сливен

Матис и Ориента

СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА

Рим, специално за “Труд”

“Когато започвах да рисувам, се пренесох в рая”, казва французинът Анри Матис (1869-1954). За него той е пълен с ориенталски финес, докоснат от многобройните му пътувания. Художник, пътешественик, колекционер – тези три аспекта разглежда изложбата “Матис. Арабески” музеят „Скудерие дел Куиринале” в Рим (до 21 юни). С повече от 100 творби тя разказва за съдбовното привличане на артиста от приказния и цветен Ориент, източник на вдъхновение за толкова шедьоври.

Представените картини, рисунки и театрални костюми обхващат целия творчески път на художника. Те идват от престижни американски и европейски музеи. Особено е важен приносът на московския “Пушкин” и на Санкт-Петербургския Ермитаж, чиито колекции с творба на Матис са сред най-богатите в света. Редом до картините са предмети, които са ги вдъхновили: персийски миниатюри и марокански керамики, алжирски килими за молитва, платове, тъкани, маски, оръжия, архитектурни елементи, дърворезби от различни векове, дошли от Африка и Океания, от Близкия и Далечния изток.

Роден в семейство на потомствени тъкачи, художникът от млад придобива невероятна връзка с текстилната традиция на Северна Франция, повлияна от Ориента. Матис отначало е адвокат. Внезапно влошеното му здраве обаче променя хода на неговия живот – тежка форма на апандисит го принуждава да остане на легло за една година. Посвещава се на живопис. Отива в Париж, в ателието на художника символист Гюстав Моро, който става негов учител в Академията за изящно изкуство. В онези интензивни години опознава големите майстори от миналото. От втората половина на XIX век в Европа има нашествие на ориенталски произведения чрез големи експозиции в Лондон, Париж, Мюнхен. В този климат Матис започва да се приближава към артистичните езици на далечните и екзотични земи.

Алжир му подарява керамики, които влизат в неговата живопист. Мароко и Москва също обогатяват творбите му – от четката на французина излизат нови линии, които клонят към арабеската. Това непрекъснато общуване с различни култури е червената нишка в изложбата в Рим. Когато през януари 1912 г. Матис се качва на кораба от Марсилия, той има в главата си само една идея: подобно на Дьолакроа, да открие светлината на Мароко. Двете му пътувания раждат 23 платна.

Изложбата започва с “Кали, ириси и мимоза” – монументален натюрморт, предшественик на синьо-зелената магия. Матис взема тези цветове от ориенталската декорация, в частност от отоманската и северноафриканската керамика на XV и XVI век, където природата е представена символично. Спектакловото въведение в света на художника продължава с тъкани по стените, африкански маски и японски гравюри, присъстващи в следващата зала. Цветовете потъмняват, линиите стават геометрични както в “Портрет на Ивон Ландсберг”. До него са други изключителни портрети, представящи трансформацията на артиста: “Италианката”, “Момичето с персийската шапка”.

Матис обръща погледа си и към далечноориенталските култури и в следващата зала се прехласваме пред върхове като “Сливово клонче на зелен фон” и “Фруктиера и разцъфнал бръшлян”, в чиито брилянтни цветове отекват формите на китайските декорации и японските суримоно. Картините се изпълват с растителни мотиви. Природата прониква и се отпечатва на фона, втъкава се с фигури и предмети в сложна плетеница. Орнаментът, декорацията, арабеската стават повод да се преобърне погледът към повърхността, да се променят пропорциите.

На пространството и перспективата в западното изкуство, артистът противопоставя плоските повърхности. Чрез богати геометрични мотиви Матис създава „едно по-широко, истинско пластично пространство”, за да се „излезе от интимната живопис”. Той намалява визуалните елементи, играе с линиите, подчертава силата на цвета, контрастите между светли и тъмни цветове. За да определи своето пространство, художникът преплита места и светове, далечни по разстояния и култура.

Палитрата на Матис се запалва от багрите на Средиземноморието. Двете пътувания до Мароко между 1912 и 1913 г. са решаващи за оформянето на неговия стил. Предният план и фонът, фигурата и детайлът се спояват взаимно. Любовта към кривулиците, спиралите, фризовете, чисто ориенталските елементи – хроматични или калиграфски, заемат основно място. Матис опростява композициите си и цветовете му стават по-топли. Неговата среща със Северно Мароко променя радикално и щастливо начина му на рисуване. Рядко светлината на една страна дава толкова много на един голям артист.

Матис притежава тъкани от всички краища на света, с които тапицира стените на своите ателиета в стила на номадските жилища. В известната “Зора върху терасата”, която идва за пръв път в Италия, в “Зелен мароканец” и в останалите картини в залата художникът представя “текстилния” ефект чрез изключителна простота на изображението и жизнерадостността на цвета. Синьото и зеленото се стопяват едно в друго.

После един малко известен Матис изненадва с изключителните си пейзажи – „Зимзелен или Мароканска градина” и “Палма”, в които доминират зеленото и розовото. Редом до тях в залата стоят някои илюстрации, акварели за стихосбирка на Маларме.

В ателието на Матис между колекциите от ислямски вази има място и за модели. Очарован от отношението между женското тяло и обстановката на ателието, винаги сценографски подредено, артистът рисува магията на одалиските – излегнати, седнали или прави до арабескни тъкани, подчертавайки играта на линиите. Ето, в следващата зала мистериозният чар на “Синята одалиска”, чувствеността на “Два модела, които си почиват” и “Мавърски параван”.

Сякаш за почивка на очите, влизаш в зала, посветена на музиката. Матис сътрудничи (както много артисти от епохата, между които и Пикасо) с “Руските балети” на Сегрей Дягилев. През лятото на 1919 г. той е поканен от него и от Игор Стравински за сценографията и костюмите на “Песента на славея”. Артистът познава добре театралните експерименти на компанията на Дягилев от първите й появи в Париж през 1909 г. Вдъхновен е най-вече от китайските бродерии за този проект. Реализацията е трудоемка и сложна, Матис пътува до Лондон, за да работи в тесен контакт с цялата трупа. Ако декорите се менят от тюркоаз до бяло и черно, в костюмите художникът търси съчетания на бяло и черно, розово, златисто и оранжево. Нотите на Стравински придружават тази феерия, в която балет, музика и живопис се преплитат, за да създадат тотално произведение.

Големи експозиции в Берлин, Ню Йорк, Париж и Базел утвърждават международната слава на Матис в началото на 30-те години на ХХ век. По същото време той пътува из Полинезия и Америка. В следващото десетилетие задълбочава интереса си към декупажите – композиции от изрязана и оцветена хартия, които оживявят на големи повърхности. Техниката, вече експериментирана за създаване на театрални декори, присъства и в самостоятелни произведения, като “Джаз”.
Последната зала от сегашната изложба в Рим връща към проучвания и скици на листа, дървета и растения в “Храст” или “Дърво”, разположени като огромна гора върху стената. Кулминацията са с чудесните “Червени риби”.

Анри Матис е революционен художник в историята на ХХ век. Самостоятелен, той е далеч както от перспективната взискателност на класицизма, така и от формалния авангард на кубизма. Неговото верую обобщава признанието, споделено пред приятел критик: „Откровението ми дойде от Ориента”.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.