Едно малко кученце, а срещу него – огромен пес. Председателят на специализираната прокуратура Светлозар Костов ги показа нарисувани на първия годишен отчет на поверената му институция. Песът представляваше организираната престъпност, а палето – спецправосъдието. С тази рисунка той представи баланса на силите, когато спецобвинението прохождаше в правния мир. По думите му то приличало на пале, а криминални авторитети, медии и опитни юристи дори го гледали отвисоко и пренебрежително – някои заради интереси, разминаващи се със закона, а другите от недоверие в безкрайната съдебна реформа.

Годината беше 2013-а. Светлозар Костов смяташе, че след време ситуацията няма да е точно такава. Той донякъде излезе прав – не че кутрето порасна, но тръгна по пътя си и се видя, че е куцо по рождение и с двата крака.

Иде лятото на 2015 г., съдебната реформа отново е стартирала и финалът й отново не се вижда. Законотворци от ГЕРБ, АБВ и РБ се надпреварват да измислят нови органи срещу престъпността и корупцията. А спецправосъдието сякаш е изнесено на носилка. За него двете вицепремиерки казват: Куца, не оправда очакванията, не свърши нищо...

А няма и петилетка, откакто властта се сдоби със специализираната юрисдикция и започна да я глези като домашен любимец. Настани я в модерната сграда на ДАНС на столичната улица „Черковна“, не се скъпи за ремонта на съдебните зали и я нарече галено „новия орган, който ще удари мафията“. Но ето, че друг „нов орган“ се търси сега. Ще рече човек, че по-старият „нов“ не само се е оказал сакат, а е умрял и за него вече нищо не се харчи – нито пари, нито вяра.

Кончината му беше предизвестена впрочем най-напред от евродокладите, където се казваше: „Спецпрокуратурата и спецсъдът не можаха да докажат ефективността си в значими наказателни процеси. Те разпиляват усилията си в леки престъпления, при поръчковите убийства и други знакови разследвания нямат напредък. С много малки изключения спецсъдът е постановил решения само за маловажни дела, тъй като законодателството не му позволява да дава приоритет на най-важните.“

Работим въпреки на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), призна неотдавна с достойнство ръководителят на Апелативната специализирана прокуратура Даниела Попова. С други думи, тя каза: Ако вършим нещо, то е напук на НПК! Никой не даде вид да я е чул обаче. Не и някой от Народното събрание.

Въпреки критиките в евродокладите законодателите не предприеха нищо за да подобрят специализираното правораздаване. Спецпрокуратурата работи по делата, които съгласно чл. 411 ( ал.1-3) са подсъдни на Специализирания наказателен съд. И ето какво се получава: Охранител на застрахователно дружество счупил стъкло на кола; Eдин дядо на село имал 2 пушки и 200 патрона от Втората световна война – тези неща се разследват от спецмагистратите. Но грешите, ако мислите, че бившият депутат Христо Бисеров или някой корумпиран негов колега ще отговаря пред спецсъда. В нашите закони дефиниция за корупция няма, съгласно Наказателния кодекс ( НК) тя може да бъде длъжностно престъпление, търговия с влияние, вземане на подкуп. А според чл. 411 специализираните съдилища разглеждат дела за престъпления (срещу данъчната и финансовата система, против личността и други), но само когато са по поръчение или в изпълнение на организирана престъпна група (ОПГ). Ако някой властимащ от високите етажи прояви своята индивидуалност като открадне, скрие данъци или вземе рушвет, спецправосъдието не се занимава с него. Защото не е част от ОПГ. Така делата за подкупи са подсъдни на окръжните съдилища, а тези за золумите на лица с имунитет – магистрати и народни представители – на Софийски градски съд.

Очевидно са нужни поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Депутатите или трябва да ги направят, или да кажат на данъкоплатците, че напразно са потрошили парите им за 4 специализирани юрисдикции – две първоинстанционни и две апелативни. Освен, че им е определил неадекватна на обществените очаквания компетентентност, НПК им е дал твърде кратки срокове за работа. Спецпрокурорите трябва да се произнасят до 15 дни, а не до 30 като своите „не спец“ колеги. Спецобвинителят има значи около 10 дни (без почивните), за да се запознае примерно с 200 тома доказателства за ДДС измами и да изготви обвинителен акт. Как да стане! На бюрото му има и други преписки, той влиза в съдебна зала, където 70-80 души чакат за разпит... Отделно Глава 26 от НПК го поставя на колене. Тя дава възможност на обвиняемия да поиска внасяне на делото в съда, ако от привличането му са изтекли 2 г., без значение къде и в коя прокуратура. Спецпрокурорът има 3 месеца да го приключи. Обяснимо той внася някакъв акт, колкото да не е без хич. Не е чудно, че съдът му го връща заради недостатъци. Законът повелява за 1 месец те да се отстранят и делото пак да се прати в спецсъда. Ако не, то се прекратява. Ето пример:„ Нежния Октопод“ с неговите 44 обвиняеми. Процесът беше срещу Митко Полицая, охранители, шофьори, сводници и проститутки. Съдията видя в папките ред процесуални нарушения, допуснати от прокурора Милко Момчев. Но колегите му за месец какво да направят, те даже не могат да призоват всичките обвиняеми.

Стремежът на законодателя е да активизира разследващия или поне така се предполага. Той трябва да е сляп, ако не вижда обаче, че инициативите му водят до амнистия за знакови престъпни фигури.

Искате още примери?

„Големият Октопод“ е в ледникова епоха по израза на самия му създател Светлозар Костов. На бандите „Килъри – 2,3,4 “ и пр., ръководени от бащата на Райко Кръвта и Йоско Костинбродския и други кримигерои се приписваха десетки убийства, багери разкопаха Плана Планина, но изровиха накрая само един труп – на Хайо, дребен наркобандит...

Нещо друго? Златко Баретата лежи в кревата до жена си. Христофор Аманатидис Таки се излежава най-вероятно под палмите на някой далечен плаж...Много от данъчните мегадела – гордостта на бившия министър Цветанов висят с години без да се внасят в съда и без да се прекратяват. Събират прах дебели томове с експертизи, търкалят се по медиите имена на бизнесмени - виновни и невинни...Някой знае ли колко са оправданите от спецсъда след масовите арести на „ Недосегаеми“, „Алчни“ и т.н.? Но пък се помни онова изявление на Цветанов: „ След арестите някой ще стане много богат“. То беше, когато апелативният спецсъд пусна задържаните в акциите „Захар“, „Захарно петле“, Милкигруп“, „Универсалните“...Трудно се забравя как МВР удари синовете на т.нар. олигарси Миньо Стайков и Гриша Ганчев и бившия министър Георги Танев. От този факт не произлезе съдебно възмездие, а само слухове, че МВР рекетира бизнесмени. И излезе наяве мътният поток от капава работа, която се излива от разследващата полиция в прокуратурата.

„Водят ни 10 човека вързани с белезници и казват – ето ви престъпна група. Това ни принуждава да започнем производство при неотложност и тепърва да събираме доказателства за обвинение и постоянен арест“, споделя спецобвинител с тежка въздишка.

Правим, каквото можем в рамките на закона, вдигат рамене и негови колеги. Според тях и самата Моника Маковей ще се изложи, ако действа с техните недодялани правомощия. Безброй законотворци се изредиха от години насам да пишат и задраскват по НК и НПК без да се съветват с тях. Текстовете за организирани престъпни групи в последния проект за нов НК са направо парадоксални. За участие в тях се предвижда до 3 години лишаване от свобода. Това означава, че бандитът трябва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание. Представете си само! За злодеянията, заради които в цял свят се налагат най-тежки наказания, в България глобяват! Друга тъжна смешка е, че според НК групата се състои от двама. Сигурно защото третият би бил предател...

Ето и резултатите на Специализирания наказателен съд за изминалата година: Решени дела – 91, от тях 33 приключили с присъди и 58 със споразумения. Една трета от присъдите са оправдателни. А най-често налаганото наказание е затвор до 3 години. Такава присъда са получили 143 подсъдими, но 108 от тях само условно. Не е ли е това възмездие твърде скромно, когато се отнася до килъри и крадци на милиони?

Между другото пак идат избори, а купувачите на гласове изглеждат непобедими. Защо? На този въпрос спецпрокурор отговаря с цитат на колегата си Алфонсо Сабела от „Антимафия“ -та в Италия: „Държавата може да се справи с мафията. Достатъчно е само да реши“.

Но такова решение не се вижда на родния хоризонт. Реформаторските власти хвърчат в облаците с някакви вълшебни „нови органи“.