У нас просперитет ще има, когато състоянието на икономиката се измерва с отворени работни места

Първи май у нас е просто един почивен ден в повече. Социалните мрежи за пореден път ще се разцепят на „комунисти“ и „антикомунисти“ каквото и да означава това през 2015 г. Този ден го свързваме с манифестациите от времето на комунизма - в известна степен, и в по-голяма - като подгряващ празник за християнския курбан - Гергьовден.
Началото на май за нас се опредметява със зелена салата и агънце на чевереме; студена бира и птички на двора; събор на село и родови срещи. Ядене и пиене - това е Първи май и нека тъй да живей. Е, да, ще чуем и малко комунистическа носталгия, разказвана по митингите на БСП и други леви партии.

Нямам понятие защо това е празник изобщо. Какво точно празнуваме? В края на XIX век работниците в Чикаго започват протестите, които довеждат до регламентиране на работното време. В България през XXI век има два типа работа и затова няма работници, които да протестират. Първият тип работа е тази, за която се казва „уредих се“ или „окопах се“ - тиха администрация, кротко работно време, осигуровки, всеки трети ден в годината е почивка. Другата е препитанието - няма работно време, няма социални придобивки, осигуровките са в долната граница. Но не протестираш, защото ако останеш и без тази работа, умираш прав.

Няма да коментирам третия вариант, в който компаниите ти плащат щедро, компенсират извънредния ти труд и си доволен от съдбата си, защото това малцинство от компании у нас са по-скоро красиво изключение, направо блян.
На всеки 15 секунди в света загива по един човек по причини, свързани с работата му, по данни на Международната организация на труда - общо над 2,3 млн. годишно. Само в празничния ден, докато похапваме агнешко, се очаква да се споминат около 6300 души, при това по жесток начин. На всеки 15 секунди 153 души биват контузени или осакатени. Никак не са празнични тези данни и България повече клони към мрачната част на света, отколкото към тези държави, където отношението към работници и служители е цивилизовано.

Когато в САЩ и в Западна Европа работниците са се борили за правата си, то не е било, защото някой ги е организирал или насъскал срещу някоя политическа партия. В Чикаго започва да се почита Първи май не като празник, а като символ на извоюваната победа.

Свободата не се дава даром, тя може само да се отвоюва. И забележете, че днес данните за състоянието на икономиката в най-развитата страна в света се измерва в откритите нови работни места. България ще просперира само когато целта на всяко поредно управление е работеща и растяща икономика, измервана в нови работни места - не реформи на думи, не планове и обещания, а свободен бизнес и човешки условия на труд. Ако държавата позволи на нормалния бизнес да работи спокойно на светло и свие почти до изчезване сивия сектор, ще има просперитет. Работещата икономика е единственото мерило за извършени реформи.