Слави и Ку-ку бенд забиват в O2 Арина в Лондон на 9 юни Най-голямата зала в Европа ще отвори врати за родните музиканти

Чужденци разбиха сладкарница в София и откраднаха десерти Нарушителите сами признават вината си

Русенци на протест за чист въздух

Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

Санират, ако намерят още пари Довършват само сградите, където ремонтите са започнали

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Учител по борба живее с меч от Шаолин и „Олд Трафорд“

Минавайки покрай двора на ОУ „Св. св Кирил и Методий“ в ловешкия квартал Гозница, често може да видите между децата мъж с анцуг на Българска федерация по борба.

„Господине, вижте как удрям“, провиква се един от учениците, участващ във волейболното мачле. „Не, не, вижте мен“, чува се глас от другата страна на мрежата. Толкова много деца има на площадката, явно няма отсъстващи.

Кой е този човек, превърнал се в магнит за своите възпитаници? Хинко Илиев е бивш състезател по борба и с радост отваря врати на своята лична колекция от трофеи в учителската стая. Купи, медали, грамоти, отличия, значки, книги с автографи… Все приключения, изживяни с много пот.

„Когато бях четвърти клас, въобще нямах представа какво е борбата – признава Илиев. – Родителите ми искаха да спортувам, за да изградя дисциплина и борбеност.“

Като ученик в спортното училище със специалност „Борба класически стил“ той тренира с със Стефан Мирославов-Крушата. Физическата мощ на пет години по-големия приятел го амбицира да се готви с него. От 11 класици във випуска до националния отбор стигат Хинко Илиев, Ангел Бончев, Нинко Нинков и Радослав Събев. „Поколението ни бе едно от най-силните – гордее се Илиев. – В десет категории от световни и европейски първенства България имаше по 6-7 медала.“

Като завършва училище, Илиев започва да се състезава за „Спартак“ (Вн). В клуба изкарва от 1979 до 1984 година, после се връща в родния Ловеч. През 1987-а влиза в НСА и се бори за „Академик“. В Спортната академия е състудент с Евелин Банев-Брендо. Твърди, че са били добри приятели и показва много снимки с него. Не вярва на информациите, че Брендо е част от престъпния свят.

„Спрях да се състезавам през 1991-а, не го възприемам като загуба – продължава Илиев. – Нося сърце на борец и до днес. Само този, който не е свалял умишлено килограми, не знае вкуса на водата. През 12 години в професионалната борба съм отслабнал общо с 500-600 кг. Това се отразява много върху човешкия организъм и психиката, прави тялото податливо на контузии.“

Кои са най-ценните места, които Илиев е посетил благодарение на най-древния спорт? Гордее се със снимки от египетските пирамиди, Червения площад, Великата китайска стена и… изважда меч! Да, истински меч. От Шаолин. „Влюбих се в магическия манастир, който е символ на дисциплината и самоконтрола“, усмихва се Илиев.

С края на кариерата започва много труден живот за бореца. Работа няма, разчита на подкрепа от близки и приятели. Продължава така до 2003-а, когато покойният вече училищен директор Николай Томов му се доверява. Приема учителския пост по спорт и физическо възпитание като кауза. През 2008-а Гриша Ганчев го прави треньор в ловешкия клуб по борба.

Така сутрин Хинко е в в училище с децата, а следобед вае новите шампиони на тепиха. Неговият възпитаник Посиян Дерменски вече в националния отбор и НСА. Упоритият труд носи и трофеи на Илиев. През 2011-а министърът на спорта Свилен Нейков го награждава с плакет, а през 2013-а ловешкият кмет Минчо Казанджиев го дарява със златна значка. След още една година синдикатът на българските учители го отличава като №1 в направление „Изобразително изкуство и спорт“.

Хинко Илиев има още една голяма страст и тя се нарича „Манчестър Юнайтед“. Неговите приятели го наричат Хинко Манчестъра. Запалил се е по „червените дяволи“, когато ги е гледал през 1983-а във Варна срещу „Спартак“ за Купата на УЕФА. „Когато сър Алекс Фъргюсън се оттегли, племенникът ми се разплака – разказва Илиев. – Той се роди в годината, когато великият шотландец стана треньор на „Юнайтед“ – 1986-а. Целият живот на момчето е свързан с клуба. Всяка година изпращам картичка на отбора за Коледа. В една от тях бях написал, че мечтая да зърна на живо „Олд Трафорд“. Поне за миг. След няколко седмици получих проспект от великия стадион, за да си представям, че всеки ден съм там.“

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.