Д-р Лукан Мишев е лекар в очен център "Фокус". Завършил е Медицинския университет в София през 2003 г. До 2007 г. специализира офталмология в столичната болница "Царица Йоанна - ИСУЛ" и взема специалност по очни болести. Специализирал е катарактална хирургия в Индия и витрална хирургия в Италия и Германия. Специализира и в САЩ. Д-р Мишев е един от малкото български лекари, член на Асоциацията за проучване на зрението и офталмологията (ARVO).

- Д-р Мишев, какъв е фокусът на вашия медицински очен център?

- Специализирани сме в лечението на разнообразна патология на предния и задния очен сегмент. Основно катаракталната хирургия за отстраняне на перде, рефракивна хирургия, която предполага корекция на зрението без очила (особено във възрастта след 40 г.) и тежката патология на задния очен сегмент.

- Какво включва тази патология?

- Отлепена ретина, диабетна ретинопатия. Също и макулни дупки - аномално стареене на стъкловидното тяло. Медицината няма отговор защо се получава. Представлява неотлепване на стъкловидното тяло от нормалните му залавни точки. Води до теглене в задния полюс на окото, което предизвиква или отваряне на макулата под формата на макулна дупка или, образно казано, нагъване на макулата - синдром на Джефе. В единия случай пациентите виждат кривене на образите, в другия - черно петно в центъра на зрителното поле. Или когато четат, имат усещането, че някои от буквите ги няма, а като си преместят погледа, буквата се появява - т.е. не виждат в центъра. Казано по-достъпно, ако разгледаме окото като фотоапарат, целта е в единия случай да променим обектива (когато проблемът е в лещата и роговицата и се налага корекция на диоптри) а в другия - да поправим филма, който възприема образа (когато става дума за макулни дупки и като цяло патология в задния очен сегмент).

- Кой е по-масовият проблем, който води пациенти при вас - очилата или ефектите от стареенето на окото?

- Проблемът с очилата може да бъде разглеждан от две страни - като плод на необходимост, но в същото време понякога по различни причини - суета или нежелание на човека да сменя очила за близо и далече например, въпреки че с тях може да постигне 100% корекция и пълна функционалност. Когато човек с перде например не вижда, е ясно, че той има реален проблем, няма друга възможност, освен да се оперира. Но има и хора, които просто не желаят да носят очила. Тогава идва рефрактивната катарактална хирургия - може и да няма патология, но човекът не иска да носи очила. Това е като лазерната корекция, която се практикува от 20- докъм 35-годишна възраст, популярна като махане на диоптри с лазер.

- Защо поставяте таван на възрастта за тази корекция?

- След навлизането в четвъртото си десетилетие прибягването до такава корекция е, меко казано, неправилно, тъй като осигурява един прозорец от 40 до около 45 г., в които човек няма да носи очила, но след това пак ще трябва да сложи очила - за виждане наблизо. А трябва да се знае, че веднъж извършена, лазерната корекция ще е като подводен камък в „калкулацията" на лещата, ако човек с годините направи перде. Тогава нямаме достатъчно точен сигурен метод да изчислим неговата леща със 100% точност. При това положение има вероятност след лазерна корекция и операция за катаракта пак да трябва да носи очила. Затова съветвам пациентите над 40 г. да се насочат към директно поставяне на вътреочна леща. Има модерни технологии, които хората познават като мултифокални лещи, а истината е, че над 70% от лещите на пазара са бифокални - за виждане наблизо и надалече. И само около 1/3 са модерните трифокални лещи от ново поколение, които осигуряват фокус на близко, на далечно и на средно разстояние.

- И това отменя нуждата от очила?

- Ако изключим вродените аномалии и мързеливото око - да, възможен е живот без очила. Съвременната офталмология има методи и средства да реши почти 100% от случаите на проблем със зрението, без да се налага носене на очила.

- Има ли такъв стремеж? Напоследък очилата влязоха като елемент на градския стайлинг и като че се превърнаха в моден аксесоар?

- Кръговрат в модата. Поколението на бейбибумърите особено в САЩ, което сега е между 40 и 60 г., не е искало да носи очила. На 20 г. то масово е избирало лазерната корекция като алтернатива, премахнали са си диоптрите с лазер. Днес тези хора продължават да искат всичко да им осигурява максимално удобство и с напредване на възрастта да не слагат и очила за близо. И вече се появява казусът с точното изчисляване на вътрешноочните лещи, за да продължат да ходят без очила. Това даде тласък на усъвършенстването на технологиите и след навлизането на бифокалните лещи доведе до създаването на новите - трифокални, които осигуряват максимално добро зрение при удобството човек да не носи очила.

- Българинът на 40-60 г. стреми ли се към подобен комфорт?

- Това е една от най-големите групи пациенти на очния ни център, хора, които очакват максимума от живота. Другите две са хора с перде или с тежка патология на задния очен сегмент като отлепване на ретината, диабетна ретинопатия и макулни дупки. Центърът има опит и с хирургичното лечение на глаукома и различните видове импланти. Търсени сме и от една специфична група пациенти с увреден от травми ирис. Уникалното на нашия център е, че е единственото място, на което се поставят артифициалени ириси.

- Какво представляват?

- Те променят цвета на окото. Правим го по медицински показания, не защото някой иска да стане синеок. Най-често причината е травма или увреждане, което изисква възстановяване цвета на очите или на увреденото око - да стане като на здравото. Постига се с такива специално изработвани за конкретния човек силиконови 3-D лещи, които поръчваме в Германия. Те се правят в цвят, съответстващ напълно на заснетия от нас цвят. След около месец и половина лещите са готови и може да бъдат поставени. Освен естетически смисъл интервенцията има и чисто функционален аспект - око без зеница не може да фокусира както трябва образа, защото зеницата има ролята на бленда във фотоапарата, т.е. тези хора имат проблем с многото светлина, която влиза. Корекцията на преден сегмент, каквато е и тази операция, ми е слабост.