Бащата на прегазения 6-годишен Петьо: Не вярвам в правосъдието, но има Господ

Общинска с ново ръководство Ангел Геков става изпълнителен директор

МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Кръвта на подрастващите подмладява мозъка

Полицията в Русе проверява сигнал за общински съветник от ГЕРБ, участвал в побой

Чешката полиция издирва българин, обрал дете

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 23 февруари 2018

Сорос плаща за ромите да останат в гетата Фондации настояват за узаконяване на къщите в махалите

Оставиха Легионера за 72 часа зад решетките

Египетски полицаи спасиха дете, падащо от третия етаж

Наследството на Братя Галеви, или конфискация по български

Снимка: БТВ

Да гарантираме, че престъпността не си струва. Така е озаглавена кореспонденцията между Европейската комисия и европарламента относно отнемането на имотите и парите, спечелени с престъпления.

Под този девиз и България се бори с незаконното забогатяване. В характерния си стремеж да настигне и надмине, ако е възможно даже европейците, нашият законодател е надхвърлил принципа, възприет в 5-6 рамкови решения на ЕС – че отнемането на богатства е възможно само след влязла в сила присъда, издадена от наказателен съд. Новият закон, по който работи Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), предвижда т.нар. гражданска конфискация – отнемане в полза на държавата от граждански съд в специално производство, като основанието за него може да е освен престъпление и административно нарушение. Проверката се прави до 10 години назад, а ключово условие за процедурата е да се установи несъответствие над 250 000 лв. между имането и нетния законен доход на собственика му. Такова обширно поле на действие е за завиждане от страна на аналогичните комисии в други държави, с изключение на ирландската, която действа с подобен размах. Въпреки това лансираната от кабинета „Барисов-2“ стратегия за реформи в правораздаването предвижда това поле още да се разшири. Може би така и трябва като се има предвид, че в повечето случаи единственото, с което правоприлагащите органи успяват да уязвят бандитите е запорът и ( в по-редки случаи) отнемането на милионите, дворците и джиповете им.

В този смисъл се явява като особено поучителен е анализът, който асоциация „Прозрачност без граници“ прави на казуса „Братя Галеви“ в производството, образувано с цел да ги направи бедни.

Легендарните босове на ъндърграунда Пламен Галев и Ангел Христов са осъдени за създаване на престъпна група за рекет и други престъпления на 5 г. затвор всеки и конфискация на 1/3 и ? идеални части от собствеността им. Присъдата е в сила от 3 май 2012 г., но не се изпълнява, тъй като те изчезнаха накъде.

След тяхното бягство отнемането на земите, скъпите автомобили и замъка им в Ресилово остава единствената възможност да се възстанови поне малко усещането за справедливост у хората в Галевград, както наричан Дупница, а и другаде.

Производството за установяване на имуществото на дупнишките Братя започва на 27 януари 2009 г., отбелязват от „Прозрачност без граници“. По тогава действащия закон проверката на комисията следва да продължи до 13 месеца. Пришпорвани от общественото мнение инспекторите я приключват за 5 месеца. В този случай НАП и други органи, призвани да им дават информация, са извънредно отзивчиви към тях. Те представят своя доклад на петимата комисари, упълномощен да вземат колективни решения за по-нататъшни действия. Престъпното благосъстояние на Галеви възлиза на 4 247 789 лв. и 12 ст. – дружествени дялове, банкови сметки, оръжия, земи, мотоциклети, коли. По тогавашния закон прагът за отнемане е 60 000 лв., приравнени на 400 минимални работни заплати. При Пламен Галев разходите надвишават законните му приходи с 6 443 минимални заплати, при Христов – с 1 193.

На това основание комисията на 26 юни 2009 г. внася в компетентния Кюстендилски окръжен съд искане за обезпечителни мерки. В същия ден съдът налага запор върху установените активи на Братята.

Съдебните прения са ожесточени. Юридически лица, за които комисията смята, че са контролирани от Галевите, настояват, че това не е така. „Макса лимитид“ – дружество, регистрирано на Британските вирджински острови, оспорва обезпечението, заявявайки, че може да покаже законния източник на средствата, с които е купило всичко и че дейността му е по същество отделна от тази на ответниците в производството по отнемане. Съдът обаче приема тезата на комисията, че дружеството е параван за собствеността на Братята, тя е подкрепена от множество непреки доказателства. Галевите и семействата им обитават имотите, които принадлежат на „Макса лимитид“, пак те контролират строежи или сключват договори, при които дружеството търпи многомилионни загуби, за които няма логично пазарно обяснение. А представителят на островитяните е счетоводител в техни фирми.

Надали комисията е успяла да стигне до всичко, което Братята Гимат, разсъждават експертите на „Прозрачност без граници“. Това, че те потънаха вдън земя, говори обратното. Въпреки това стореното не бива да се омаловажава. То показва, че КОНПИ е единствената у нас институция, която практически успява да се добере до прикривани от мафията скъпоценности. Тя е поставила под възбрана не само имоти на Галеви, а и на свързани с тях физически и юридически лица, при това се е натъкнала на недействителни сделки с тях.

Всичко това, разбира се, следва да бъде потвърдено в съдебния процес за отнемането.

След като е уведомена за влязлата в сила присъда срещу Галеви, комисията внася на 14 август в Кюстендилския окръжен съд искането за отнемане. Ответници по делото са Пламен Галев, Ангел Христов, техните съпруги и три офшорки – „Ем Пи Ви Трейтинг Лимитид“, „Пи Джи Норд Адамс Лимитид“ и „Макса Лимитид“.

Съдът насрочва първото заседание за 6 февруари. То обаче се отлага. Ответниците не са намерени на адресите и съдът назначава особени представители на всеки. Връчени са им материалите по делото и са им дадени 2 месеца да ги четат.

На второто заседание на 29 май 2013 г. особените представители влизат в знаков спор с комисията. Според тях влязлото в сила наказание срещу Галеви, което включва и конфискация на идеални части от имуществото им, изисква да се уточни какво се отнема по наказателното дело и за каква останала част от него претендира комисията. В отговор комисарите заявяват, че главният прокурор е поискал възобновяване на делото пред Върховния касационен съд ( ВКС) за отмяна на присъдата в частта й за конфискацията, защото доказателства за имотното състояние на подсъдимите не са събрани. Производството обаче е прекратено от ВКС и върнато на прокуратурата с указания да се издирят актуалните адреси на Галевите и те да бъдат редовно призовани.

На третото заседание на 12 септември ход на делото не е даден поради смъртта на особения представител на съпругата на Христов. И на четвъртото не се пристъпва към разглеждането му по същество. Новоназначеният особен представител иска време да се я запознае с фактите.

На 4 декември 2013 г. делото е спряно заради друго, образувано по искане на омбудсмана във ВКС, от което се очаква тълкувателно решение на текстове от закона за конфискацията. Когато решението е произнесено, делото за богаствата на Галевите е възобновено, но и на 15 юли 2014 г. не тръгва по същество – разболял се е особен представител. Следващото заседание е насрочено за 15 септември и т.н.

В процеса експертите на „Прозрачност без граници“ откриват поне по три предимства и слабости.

Предимствата: 1) бърза проверка 2) бърз запор 3) ефективно разследване на връзките с трети лица зад паравана на незаконното забогатяване.

Слабостите: 1) В оценяването. Комисията изисква от съда допълнителни експертизи за стойността на бандитския разкош, което забавя процеса и показва, че самите те не са убедени в оценките си. 2) В координацията между КОНПИ и прокурора, чиито претенции се припокриват 3) В сътрудничеството с Министерството на правосъдието. Комисията добива значителна информация от международен характер, включително за офшорки, която би могла да послужи на българския съд в наказателните дела. Стига само да се оформи с молба за правна помощ.

Делото продължава. Отнемането още не е факт, но от „Прозрачност без граници“ отбелязват, че по принцип има проблеми със стопанисването на отнетите материални състояния. Те и в новия закон не изглеждат решени, въпреки, че за целта е създаден Междуведомствен съвет от зам. министри.

Загадка е как се съхраняват запорираните богатства на Галеви. По закон собствениците са отговорни за опазването им, но тях, както се знае, ги няма. Очевидна е пълната незаинтересованост за активите им от страна на държавата. Това обезсмисля глобалната идея тя да забогатее в момента, в който мафиотите обеднеят.

Случаят „Галеви“ е показателен за дейността на КОНПИ и съдебната власт. Показаното не е много радостно. Утешително е, че Братята изглеждаха доста по-притеснени от проверката на благосъстоянието им, отколкото от престоя си в затворническото общежитие в Самораново, което ремонтираха така, че да се чувстват като у дома си.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете