3 млрд. лв. ще ни струва развалянето на договорите с американските централи

Пореден протест на надзирателите в Пловдив

Нов трус от 3,8 по Рихтер разлюля Асеновград

400 кг кокаин откриха в пристройка на руското посолство в Аржентина

Шофьор заби кола, пълна с туби с бензин, в болница в Кънектикът

“Милан” пак би “Лудогорец”

Борисов вечеря с лидери в Белгия Срещата се проведе в замъка Хертохинедал край Брюксел

Бащата на прегазения 6-годишен Петьо: Не вярвам в правосъдието, но има Господ

Общинска с ново ръководство Ангел Геков става изпълнителен директор

МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Бисер Чилингиров: На село плащат агнетата със социални помощи

С Бисер Чилингиров, председател на Националната овцевъдна асоциация,

разговаря Драгомир Николов

 

Бисер Чилингиров е роден на 28 май 1973 г., живее в град Шумен. През 1997 г. завършва висше военно училище в Шумен. Специалността му е инженер по изчислителна техника. Офицер е от Българската армия. През 2004 г. завършва Тракийския университет в Стара Загора степен “бакалавър” със специалност агроном-животновъд. През 2007 г. получава и степен “магистър” – зооинженер. Носител е на приза зооинженер на България за 2011 година. От 2007 г. е член на Управителния съвет на Асоциация на млечните овце – Велико Търново. От 2010 година е председател на Управителния съвет на Националната овцевъдна асоциация. От 2012 г. е член на Управителния съвет на Асоциацията на зооинженерите. Женен, с две деца.

– Г-н Чилингиров, изкупиха ли се българските агнета за Гергьовден?

– Да. Има единични бройки в по-малки ферми. Доволни сме и от изкупната цена на агнешкото тази година – между 5 и 6 лева за килограм живо тегло, но за закупено по-голямо количество. За единични бройки цената варира от 6 до 8 лева. Ще има агнета и за Богородица, 15 август, но те ще бъдат малко, явно ще са само за вътрешния пазар. Хубавото е, че от няколко години насам се наложи практиката агнетата от фермата да се купуват с капаро. Месец по-рано хората се обаждат и си поръчват агнета. Доста често обаче са възпрепятствани да платят сумата изцяло и ние им ги даваме на разсрочено плащане, на вересия. Всички на село плащат на вересия – като дойде пенсията, като дойдат социалните помощи.

– Премиерът Борисов сравни българските агнета с немски мерцедеси. Толкова ли са хубави животните ни?

– Премиерът е абсолютно прав, няма по-качествено месо от българското агнешко. Слънцегреенето в нашата страна е изключително, не като в Гърция да суши всичко. Имаме тучни зелени поляни, които са предпоставка за крехко агнешко. Живеем на едно от най-хубавите места на планетата.

– Конкурентоспособен ли е овцевъдния бранш спрямо колегите ви в Европа?

– За съжаление – не. Вярно е, че 2,7 млрд. лева субсидии се изсипаха в земеделието, но не равномерно. Искаме тези субсидии занапред да се насочват към сектори, които наистина са печеливши. Нашето агнешко се търси в Европа и в целия свят. Затова трябва да си механизираме стопанствата, да премахнем ръчния непривлекателен труд.

– От споменатите от вас 2, 7 млрд. лева колко отидоха при овцевъдите?

– За никого не е тайна, че по-голямата част от тази сума отиде към зърнопроизводителите. Там трябваше държавата да задължи колегите и да им каже: “Даваме държавна субсидия, но искаме да имате животни”. Тогава животновъдството в България щеше да се върне в най-добрите си времена от 80-те години на миналия век, когато имахме 10 млн. овце и 900 000 – 1 млн. крави.

– Вие разговаряли ли сте със зърнопроизводителите по въпроса?

– Да, разговарял съм. Те ми казват: “Г-н Чилингиров, как да отглеждаме овце, при условие че този сектор е забравен и от Господа.” Много е трудно да се отглеждат овце, защото човек трябва да разбира от ботаника, от развъждане, от генетика, от акушерство. Наред с годишните еднократни субсидии за глава животно тази година браншът получи допълнително от ЕС по 31 евро за животно под селекционен контрол, а тези, които не са под селекционен контрол, ще получат 6 евро. Тази схема ще върне във фермите зооинженерите, специалистите, които са учили и останаха масово без работа.

– Наводнен ли беше и тази година пазарът с вносни агнета?

– Традиционно масово се продават дълбоко замразени новозеландски агнета, има румънски. Вкарват се и от Чили, и от Австралия. Там наблюдаваме по-ниски цени на замразени продукти.

– Нормално ли е да са по-ниски цените? С транспорта дотук цената не трябва ли да е по-висока?

– Цените са по-ниски. Съмненията са ни, че на границата един камион се декларира, още други два минават, които не са декларирани. Но спрямо миналата година тази година има по-добър контрол. Имаме апел към месопреработвателите, млекопреработвателите – да не купуват меса от Европа, а в нашите ферми могат да се отгледат такива животни, но трябва да има договорни взаимоотношения. Т.е. цена, която удовлетворява с малка печалба фермери и от друга страна гаранция, че агнето ще се изкупи в еди-какъв си срок, в еди-какви си килограми. Тези договори куцат, затова фирмите плачат, че няма българско, а нашите телета отиват за Албания, нашите агнета отиват за Гърция, Италия и Хърватска.

– Преди месец министър Десислава Танева се похвали, че Турция отваря пазара си за български агнета, след като той бе затворен. Ще има ли обаче какво да изнасяме?

– Вероятно няма да има какво да предложим. Агнешкото е почти изчерпано по фермите. Но искам да призова колегите с апел, молба, никой от тях да не се изкушава да изкупи румънски агнета и да ги представи за български с цел да ги реализира в Турция. Заради един или двама фермери, направили тази измама, ще изгърмят целия бранш и Турция ще затвори мигом пазара си!

– Споменах сравнението на премиера за нашите агнета и немските мерцедеси. Борисов каза – “Богатите араби искат българско агне, както ние искаме немски “Мерцедес”. Миналата година по това време вие ми разказвахте, че товарите агнета за Катар на кораб. Тази година обаче това не се случва, защо?

– Да, миналата година катарска фирма се свърза с нас. Миналата година тази фирма изкупи от нас до 40 000 агнета, които обаче не бяха реализирани на пазара на Катар, а в Либия. Цената беше 5, 40 лева живо тегло за килограм, докато в страната се изкупуваше за 4, 50 лв. за кило.

Изводът – за нас е важно да има конкуренция, да има повече фирми, които изнасят, за да има по-добра цена. Тази година поради епидемията от син език загубихме около 30% от овцете майки. И още два месеца след ваксинацията няма право да се изнасят живи агнета, може само като кланични трупове да се изнасят.

– Ваксинацията срещу болестта оказва ли влияние на месото?

– Потребителите трябва да са абсолютно спокойни. Ваксината не влияе нито на месото, нито на млякото. Няма карентен период.

– Периодично алармирате, че мандрите изкупуват овчето мляко на занижени цени? Продължава ли тази тенденция?

– Нашите продукти – овче и козе мляко, са търсени по целия свят, те са деликатесни продукти и са скъпи продукти. След 10 май, когато мине общото събрание на асоциацията, ще сезираме Комисията за защита на конкуренцията за съмнения за картел на пазара, умишлено предлагане на пазара на занижени цени. Изкупната цена е невиждано ниска. Не може мандраджии да извиват ръцете в Копривщица и да предлагат за овчето мляко 90 стотинки за литър. В Две Могили, Русенско, и още в редица части на страната се извиват ръцете на козевъди и овцевъди, като им се казва – “Далече ти е селото, не мога да идвам да ти вземам млякото, ако ми го продадеш по 35 стотинки литър, както върви кравето мляко, ще дойда да ти го взема.”

В Силистра пък цената е 1, 10 лв. за литър. Друг фрапантен пример. Жена от Сливен отглежда 430 овце. Цяла година мандра от Карлово изкупува млякото, но не плаща. И преди дни й предложили да й плащат с кашкавал. До натурата ли стигнахме? Това е подигравка! В същото време в момента в Румъния цената е 1 евро, а в Гърция – 1, 20 евро, а биологичното мляко – 1, 25 евро. Защо ние трябва да бъдем притискани от шепа мандраджии?

Мандрата може да стане на автосалон, на склад, дори на мол, но кагато овцевъдът фалира, овцефермата му не става за нищо. Затова у фермерите се надига гняв, който много скоро ще прелее в протести срещу мандрите, поставящи сектора в унизително състояние. Този път животновъдите ще протестират пред сградите на мандрите, няма да блокират пътищата, защото е ясно, че печалбата им се изяжда от търговците, които не са произвели и литър мляко.

Накрая искам да поздравя всички колеги с празника! Да продължават да са истински патриоти и със сигурност ще дойдат и по-добри времена за българското овцевъдство.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете